„Майка ти е съвсем замаяна – не знае дали си момче или момиче“ изпява Дейвид Боуи в химна си „Rebel Rebel“ през 1974 година. Това е добра отправна точка, когато стане дума за куиър характеристиките в творчеството на рок иконата, построила мост между масовата публика и ъндърграунд гей културата. Разглеждайки ранните години на Боуи, ставаме свидетели на млад творец с безкрайно много таланти, който преоткрива себе си многократно чрез изкуството на експериментирането. Експериментиране с музикалните жанрове, експериментиране с творческата дисциплинираност, експериментиране с културните вдъхновения… и да, експериментиране със сексуалността и изразяването на пола.
Между дебютния си хит „Space Oddity“ е култовата Ziggy Stardust ера, Боуи е обсебен от camp естетиката. На обложката на албума си „The Man Who Sold The World“ музикантът позира, облечен в дълга кадифена рокля с високи ботуши и прическа на букли. Позата е самоуверена и изкусителна и изглежда като пародия на неокласическата скулптура на Паулина Бонапарт като Венера. Хипи визията е доведена до невиждани до онзи момент крайности, а Боуи си играе с очакванията към пола, години преди да заговорим за термини като „флуидност“ и „небинарен“.
На портрета от обложката на следващия си албум „Hunky Dory“ Дейвид излъчва замечтано изражение, сякаш извлечено от порфолиото на холивудска актриса от златните години на киното. Музикантът симулира неочакван жест, заглаждайки русата си коса с две ръце, подобно на Грета Гарбо в известната си фотосесия от 1928 година, направена от Едуадрд Стайхен. Снимката впечатлява не само с размиването на половите черти, а и с неестествените си цветове в духа на поп арт портретите на Анди Уорхол. Неподчинението е една от главните теми на албума, родил хитове като „Life on Mars“, „Queen Bitch“ и „Changes“.
По онова време Боуи вече е женен за първата си съпруга Анджи. Връзката на двамата е изключително нестандартна и маркирана от бохемски сексуален живот. Двамата се запознават, след като са правили секс с един и същи мъж. Анджела оказва важна влияние върху смелостта на музиканта – тя го насърчава да носи женски дрехи и да предизвиква табутата по онова време. Шокиращото разкриване на Дейвид Боуи като гей пред списание „Melody Maker“ през 1972 година е безпрецедентен смел ход за онези времена, който поставя бъдещето на кариерата му под огромен риск. Тогава са изминали едва пет години от декриминализирането на хомосексуалността във Великобритания. Години по-късно той ще обясни, че всъщност е бисексуален – идентичност, която бива по-трудно разбирана и приемана, както от хетеросексуалните, така и от гей хората.
В образа на алтер-егото си Ziggy Stardust Боуи се превръща в неоспорима куиър икона. Ziggy е андрогенно и пансексуално извънземно, което хипнотизира с бляскавите си костюми и грим и вдъхновява цяла субкултура от подчинени младежи, готови да се бунтуват срещу статуквото. Турнето към албума „The Rise and Fall of Ziggy Stardust and The Spiders from Mars“ надскача типичната концертна атмосфера и се превръща в същинско религиозно изживяване за присъстващите, които често са облечени и изглеждат като идола си.
Макар и Дейвид да оставя зад гърба си образа на Ziggy и да се заема с далеч по-мрачно изкуство, години по-късно той се завръща отново към camp излъчването, вдъхновявайки т.нар. New Romantics движение в началото на 80-те години – част от него са Boy George и Steve Strange. Във видеоклипа към песента „Ashes to Ashes“ той представя пред масовата публика много от лицата на новото куиър артистично движение в Лондон. Никак не е изненадващо, че остатъка от десетилетието ще бъде доминиран от момчета, които изглеждат като момичета и момичета, които изглеждат като момчета.
Някой казват, че усетът за ‘стил’ е нещо вечно. Това със сигурност е вярно за Боуи. Дори когато легендата загърбва завинаги смелите фотосесии, оранжевата коса, тежкия грим и театралните костюми през 21-ви век, той ги заменя със семпли и официални костюми на Alexander McQueen и въздействащи черно-бели портретни снимки, които са знак за неоспорим вкус.
ЛГБТ+ общността продължава да отдава почит към Дейвид Боуи четири години след смъртта му. Песните, костюмите и концепциите му го превръщат в кръстник на модерната куиър култура. Макар и смъртта му да оставя огромна културна пропаст, изкуството му ще продължава да бъде преоткривано и оценявано от нови поколения аутсайдери.