Питър Стрикланд е един от най-интересните режисьори на модерното английско кино. Филмите му се характеризират с експериментаторски фокус върху звуковото и визуалното въздействие върху зрителя. В третият си пълнометражен игрален филм “Херцогът на Бургундия”, творецът ни отвежда в една различна алтернативна вселена с неясна локация и епоха.
“Херцогът на Бургундия” разказва историята на Синтия (Сидсе Кнудсен) и Евелин (Киара Д’Анна) – двойка жени, подложили връзката си на фетишизирана фантазия, в която идеята за надмощие достига до садомазохистичен характер.
Началната сцена показва Евелин, прибираща се с велосипед в къщата, в която двете живеят. Следва позвъняване на звънеца, дълго очакване, бавно отваряне и студено и формално отношениe от страна на Синтия, която играе ролята на доминараща жена и господарка. По-младата Евелин играе ролята на слугиня, която е длъжна да се подчини на всяко едно желание на нейната господарка, независимо от характера му. От чистене на стаите и изпиране на бельото (на ръка), през масажи на тялото, та чак до влизане в ролята на възглавница или мебел, върху която Синтия да седи, докато чете книга. Наказанието, което господарката прилага върху слугинята си, в случай, че тя не се е справила със задачите си, ще оставим на вашето любопитство.
В продължението на филма, завесите падат и динамиката между героините се оказва по-различна от очакваното. Коя всъщност е доминиращата и доминирината? Възможна ли е подобна връзка да съществува дълго в този си вид? Въпроси, на които си мислим, че сме намерили отговорите, преди отворения за интерпретация финал да ни озадачи отново.
Технически, “Херцогът на Бургундия” се движи в стилистиката на европейското арт-хаус кино, което често мени формите си и има изключително богат арсенал от изразни средства за въздействие върху зрителя. Красивата кинематография, залагаща на готически костюми и интериори, както и на множество паралели между човешкото и природното, ни показва един мистериозен свят, в който няма мъже и всички жени изучават ларви, какавиди и пеперуди. Именно в подобна обстановка, лесбийския характер на връзката между главните героини дори не подлежи на дискусия.
Не на последно място, внушителен е начина, по който Питър Стрикланд използва звука във филма. Думите, които героините си казват наум са записани с внушително ехо. Звукът на пеперудите придава чувство на мистицизъм, особено в една от най-абстрактните сцени преди финала на филма, когато те покриват цялата картина.
“Херцогът на Бургундия” е един претенциозен, но и вълнуващ филм, който показва една по-нежна и романтична интерпретация на садо-мазо динамиката между двама човека и цената на любовта. Филмът е на пръв поглед – студен и отблъскващ, но при по-задълбочен поглед – интимен и красив.
Прожекцията на “Херцогът на Бургундия” ще се проведе на 24 януари (четвъртък), от 20:00 ч., в общностния ЛГБТИ център Rainbow Hub в София. Филмът е на английски с български субтитри.
