Кришен е на 30. Той е роден в Южна Африка, но живее в Лондон, където скоро завършва магистърска степен по ‘Глобално обществено здравеопазване’. Андрю пък е на 34 и живее със съпруга си в Линкълншър. Двамата разказват за личния си опит с ХИВ диагнозата пред списание Gay Times.
Кришен:
Южна Африка е една от държавите с най-висока разпространеност на ХИВ вируса в света. Редовно се тествах и когато открих, че съм позитивен през 2009-та година се почувствах изплашен и шокиран. Бях на 22 и живеех далеч от вкъщи. Първо казах на семейството ми и на най-близките приятели, които бяха много подкрепящи. Започнах да се лекувам през януари 2010-та и след кратък период от време вече бях ‘неоткриваем’. Днес знам, че не мога да предам вируса и се радвам, че все повече хора се образоват за особеностите на вируса и научават това.
Животът с ХИВ е труден главно заради стигмата, която върви ръка за ръка с вируса. Срамувах се от статуса си години наред и се чувствах осъждан, както от масовото население, така и от ЛГБТИ общността. Откакто се преместих в Лондон, започнах да живея по-открито и да помагам на другите да полагат грижи за сексуалното си здраве и да се тестват редовно. Присъединих се към организацията ‘Младежта срещу ХИВ’ и започнах да се занимавам с активизъм.
Да си гей и да живееш с ХИВ означава, че ще бъдеш силно дискриминиран. Когато си с различен цвят на кожата, положението става дори по-сериозно. Има още много работа за вършене. Много често хората, които стоят зад екраните на приложения за запознанства проявяват расизъм и омраза.
Историята ми тепърва започва, но смятам да продължа да я разказвам и да се боря със стигмата.
КришенАндрю:
Разбрах, че съм ХИВ позитивен на 25 ноември, 2014 година. Винаги ще помня тази дата! Тъкмо започвах нова връзка и двамата решихме да отидем и да се тестваме за сексуално предавани инфекции, макар и да знаех че преди два месеца бях чист. Когато разбрах, моят партньор ме прегърна силно, а аз не можех да спра да плача. Той знаеше за вируса повече от мен и подкрепата му беше невероятна.
В моята глава, такива неща се случваха само на другите хора. Обясниха ми, че с помощта на лекарства, вирусът ще стане ‘неоткриваем’, което означава, че повече няма да атакува имунната ми система и че не може да се предаде. Постигайки това, се почувствах по-уверен в себе си и във връзката ми. Исках да образовам другите и да им обясня какво означава ‘неоткриваем’.
18 месеца след диагнозата, разкрих пред майка ми за състоянието. Тя реагира с пълна паника. Предоставих ѝ фактите, чрез които най-сетне се успокои. Няколко месеца по-късно се преместих в Линкълншър със съпруга ми и научих, че хората извън Лондон знаят дори по-малко за ХИВ. Включих се в благотворителна кампания, чрез която пътувах до училища и разказвах за ХИВ вируса и сексуалното здраве пред ученици.
Да сложим край на стигмата около ХИВ е много по-трудно от лекуването на самия вирус. Но трябва да се обединяваме и да информираме хората около себе си.
АндрюЗа ХИВ, хепатит и други сексуално предавани инфекции, може да се тествате и консултирате в Център за сексуално здраве „Checkpoint“. Те предоставят орални тестове за самоизследване на ХИВ, както и безплатно кръвно тестване. За повече информация: http://checkpointsofia.info/
