От началото на годината два пъти в месеца младежи между 15 и 29 години се срещат в София в рамките на младежката инициатива BraveLab. Тя е създадена по проекта „ЛГБТИ хората се надигат за промяна“ на Фондация „Ресурсен център – Билитис“, финансиран от „ИЛГА-Европа“. По време на дискусиите младежите имат възможност да обсъждат важни за тях теми, като осъзнаване на своята ЛГБТИ+ идентичност, разкриване, психично здраве, превенция на ХИВ/СПИН и други сексуално предавани инфекции и пр. Публикуваме впечатления и размисли от проведените досега срещи на един от редовните участници в тях. По нейна молба използваме псевдонима й Lotus Flower.
Преди няколко месеца бях затворена, не исках да общувам с хора, бях силно потисната и сама в София – град, който предлага много, ако търсиш на правилните места. Но се бях уморила да търся хора, беше ми писнало от всичко и всички. Бях потисната, че харесвам момичета, a приятелите ми и родителите ми не приемат това напълно. Не се чувствах споделена и от тези, които на думи ме приемаха. Не бях аут, все още не съм изцяло. Спрях да робувам на желанията на досегашните си приятели и реших да поема по свой път – по-истински и автентичен, макар и по-самотен.
Все пак имах нужда от среда или поне от нови познати, с които да говоря за това какво е да си ЛГБТИ човек и то в България, да слушам истории на хора и да разкажа своята. И възможност се отдаде. Съвсем случайно видях, че се организира среща за ЛГБТИ младежи от Фондация ”Ресурсен център – Билитис”. Това, което си казах тогава беше: „Най-сетне! Отдавна имам нужда от нещо такова.” Не му мислих много, просто отидох.
На първата среща имаше наистина много хора, толкова нови лица, всички любопитни, но и леко притеснени. Също като мен. Срещата беше с опознавателна функция, всички се представихме, казахме нещо за себе си и анонимно написахме на листчета какво очакваме от групата и срещите и защо идваме. Повечето хора имаха нужда от място, където да се запознаят с други хора от ЛГБТИ общността и да споделят своите истории, други искаха да намерят човек до себе си, трети просто имаха интерес към събитието. Аз отидох, защото реших да се отворя повече за света и за самата себе си. Исках най-сетне да дам гласност на всичките си страхове, притеснения, размисли и вълнения. Оттогава ходя на събитията, които се организират на всеки две седмици.
Модератор е Лили – човек, който подхожда наистина сериозно към всеки един от групата, на когото можеш да се довериш и който много успешно ръководи и уравновесява толкова различни по енергия и преживявания хора. Групата ни се казва Brave Lab и да, името е точно такова, защото се изисква смелост да заявиш себе си дори пред хора, които биха те приели.
Откакто се провеждат срещите на групата ни, всички си станахме много по-близки, познаваме се по-добре, изслушваме се и се уважаваме, търсим решения на проблеми, които вълнуват както всички ни, така и отделни хора, смеем се, забавляваме се заедно, но най-вече създаваме сигурно пространство, където да се чувстваме като едно цяло, като общност. Всяка среща засяга отделна тема, важна за нас. До момента сме размишлявали и споделяли по теми като „Как разбрах, че съм ЛГБТИ”, „Моето разкриване”, „Не на хомо-/би-/трансфобията на работното и учебното място”, говорили сме за проблемите в семейството и сред приятелите и сме засягали още много други теми, които вървят ръка за ръка с това да си ЛГБТИ.
Това, което срещите правят за мен, е да ме предизвикат да изразя мнението си без страх, да говоря за себе си смело, да чуя истории на хора, които да ми помогнат да опозная както тях, така и себе си. Уча се от другите. Станах още по-осъзната. По-уверена и по-малко сама. По-видяна и споделена. По-активна. С две думи – намерих смисъл.
Lotus Flower
