През последните години отбелязваме февруари като месец, посветен на историята на чернокожото движение (Black History Month) и обръщаме поглед назад към важни фигури, допринесли за равенството, развитието и културното обогатяване на чернокожата общност по цял свят. Това е добър повод да ви представим седем чернокожи ЛГБТ+ личности, които са ключова част от общността ни.
Алиша Гарза:
Когато Алиша Гарза основа Black Lives Matter с приятелите си след убийството на Трейвън Мартин през 2013 година, тя държеше движението да отразява многообразието на черната куиър идентичност. Макар че борбата срещу расовата несправедливост е изключително важна сама по себе си, тя не може да се отдели от борбата за защита на чернокожите куиър животи. Активизмът на Алиша винаги е търсел решения в интерсекционалните битки за социална и икономическа справедливост, край на полицейското насилие и равенство за всички типове сексуална и полова идентичност.
Анджела Дейвис:
Анджела Дейвис е символ на активизма на цяла ера. Като бивш кандидат за вицепрезидент на Комунистическата партия на Америка тя се застъпва за много каузи от името на потиснатите класи и общността на чернокожите, след като изгубва преподавателската си позиция в ULCA заради политическата си активност. Дейвис говори от десетилетия за премахването на затворите, оприличавайки американската наказателна система, която третира неравно чернокожите, на робство.
Одри Лорд:
Миналото познава много куиър личности, посветили живота си на литературата. Една от тях е Одри Лорд – активистка и поетеса със сериозен принос към културната история на няколко движения (лесбийското, феминисткото и това на чернокожите). Възходът на черното движение за граждански права през 60-те години дава вдъхновение за творчеството на Одри, в което тя изразява гнева си към социалните неравенства.
Прочетете: PROUD.bg History: Интерсекционалното изкуство на Одри Лорд
Баярд Ръстин:
Активистът за граждански права Баярд Ръстин е един от ключовите доверени на Мартин Лутър Кинг и помага за организирането на легендарното шествие във Вашингтон през 1963 година, което го превръща не само в мишена за радикализираните расисти, но и за Дж. Едгар Хувър – противоречивия директор на ФБР. Баярд бил приет със смесени чувства от черното движение по онова време, тъй като през 1953 година бил арестуван заради секс с двама мъже в паркирана кола в Пасадена, но днес наследството му е безспорно.
Джеймс Болдуин:
Сред по-широката аудитория Джеймс Болдуин е известен като писател, интелектуалец и активист за граждански права по време на т.нар. Харлем Ренесанс. Не бива, обаче, да забравяме и приноса му за ЛГБТ+ общността. Макар и голяма част от творчеството му да се занимава с темата за сегрегацията, която е особено актуална през 50-те и 60-те години на 20-ти век, голяма част от героите му са чернокожи куиър мъже, които живеят гордо с идентичността си. Романът му „Стаята на Джовани“ е възприет толкова скандално при излизането си (заради репрезентацията на хомосексуалността), че той е решил да го издаде първо извън границите на родната си страна.
Лаверн Кокс:
Лаверн Кокс е символ на съвременната чернокожа транс жена. След като се присъедини към актьорския състав на „Оранжевото е новото черно“, тя стана и първият транс човек на корицата на списание TIME, първият транс човек, който спечели награда Еми като изпълнителен продуцент на документалния филм „Laverne Cox Presents: The T Word“, първият транс човек с номинация за награда Еми за актьорство. Можем да продължим да изреждаме постиженията ѝ още дълго, но ще обобщим с думите – Лаверн Кокс е революционна.
Ма Рейни:
Вероятно някои от вас вече са гледали Вайола Дейвис в ролята на Ма Рейни във филма на Netflix „Ma Rainey’s Black Bottom“. Рейни е била освободена бисексуална жена през годините, когато законът на Джим Кроу се е прилагал с пълна сила. Известна като „майка на блуса“, певицата редовно се е изправяла срещу расистката патриархална система, която многократно се е опитвала да експлоатира и печели от нейния талант и идентичност.
