По света има над 26 милиона бежанци, които са избягали от война, насилствен конфликт или преследване. Според международното право всеки, който има основателни опасения от преследване поради своята раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, трябва да бъде защитен като бежанец.
В насоките, издадени от UNHCR, Агенцията на ООН за бежанците, се счита, че хората, които са обект на посегателство поради тяхната полова идентичност, сексуална ориентация или полови характеристики, имат право на такава закрила.
Понякога ЛГБТИ+ бежанците стават жертви на драконовски закони на своите правителства. В други случаи те биват нападани от свои съграждани или от собствените си семейства, а правителството им стои безучастно или дори участва в злоупотребата. UNHCR отговаря на често задавани въпроси за ЛГБТИ+ бежанците – и ви запознава с някои от тези, които не са имали друг избор, освен да бягат.
Кой попада под закрилата на ООН по признак полова идентичност и сексуална ориентация?
Всеки, който бяга от преследване, основано на сексуална ориентация, полова идентичност или полови характеристики, може да бъде бежанец. Това включва хора, които се идентифицират като лесбийки, гейове, бисексуални, транс, интерсекс или небинарни хора. Тези термини не е задължително да описват всички (на различните езици има различни термини), но етикетите нямат значение в бежанското право. Лицата, които търсят закрила, трябва само да докажат страха си от преследване поради полова идентичност или сексуална ориентация, както и да ги определят.
Някои ЛГБТИ+ бежанци бягат от война или насилие в своите страни и това, че са ЛГБТИ+, но това не е основното основание за искането им за закрила. Други бягат единствено поради преследване, на което са подложени заради това, че са ЛГБТИ+.
Какво може да се счита за преследване въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност?
Повече от 60 държави са криминализирали еднополовите отношения и хомосексуалността, а в някои от тях те се наказват със смърт. Други са приели закони, които дискриминират ЛГБТИ+ хората или които властите използват за преследване на ЛГБТИ+ хората, като например неясно формулирани закони за публично непристойно поведение.
Съществуват и добре документирани случаи на правителства, които не желаят или не могат да защитят ЛГБТИ+ хората от целенасочено насилие от страна на престъпни банди или дори на местната полиция. Хората, които бягат от такива условия, трябва да бъдат защитени като бежанци.
Всяка държава ли приема ЛГБТИ+ бежанци?
Насоките на UNHCR са ясни: международното право признава това за валидна причина за молба за убежище.
На повечето хора, търсещи статут на бежанец, незабавно се предоставя закрила въз основа на ситуацията в страната, от която са избягали, а не въз основа на индивидуална молба. Някои от лицата, търсещи закрила въз основа на индивидуална молба, са го направили, позовавайки се на преследване въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност. Повечето такива случаи са заведени в Австралия, Канада, Европа и Съединените щати. Институциите в тези държави като цяло са приели, че Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. защитава хората, които бягат от насилие или преследване въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност.
Колко души са подали молба за закрила като бежанци на това основание?
UNHCR не разполага с общи данни по този въпрос. Правителствата се борят да обработят натрупаните молби за бежански статут и не са събрали подробни данни. В същото време в регистрите на случаите понякога се отбелязва само, че кандидатът търси закрила по клаузата за „определена социална група„, без да се уточнява половата идентичност или сексуалната ориентация.
Какво прави UNHCR, за да помогне на бежанец, който е ЛГБТИ+?
UNHCR се ангажира да третира всички хора с уважение и достойнство и изисква от служителите да спазват кодекс на поведение. Ние инвестираме в обучение на персонала и партньорите по този въпрос. Винаги се стремим да се справяме по-добре.
За съжаление ЛГБТИ+ бежанците често са изправени пред същите заплахи в страната на убежище, както и в родината си. Но UNHCR работи, за да гарантира, че те са в безопасност и имат достъп до своите права и основни услуги, като например здравеопазване, където и да се намират.