Статията съдържа спойлери за втората част на „То“.
За всеобща изненада втората част на филмовата адаптация на романа „То“ на Стивън Кинг започва с романтичната вечер на гей двойка, която се забавлява на градски панаир. Макар и сцената с Дан и Ейдриън да е сладникава и стереотипна, тя стопли сърцата ни, защото не очаквахме да видим нещо подобно. Когато момчетата се целунаха, с приятеля ми стиснахме ръцете си. Внезапно приятния момент бе прекъснат от хетеросексуална двойка на задния ред, която изсумтя: „Това е отвратително, престанете.“ Няколко секунди по-късно гей двойката във филма бе нападната от група мъже, които крещяха агресивно „педали“.
Това, което последва бе една от най-травмиращите и шокиращи сцени, които сме виждали на големия екран. Хомофобите прогониха гей момчетата от панаира и им нанесоха брутален побой. Режисьорът показа всеки удар в близки и детайлни кадри и не спести нищо на зрителите. Ейдриън бе хвърлен от мост в реката, докато партньорът му наблюдаваше случващото се безпомощно. Най-големите ни страхове като гей двойка бяха прожектирани върху кино екрана само няколко секунди, след като се сблъскахме с истинска хомофобия. Решихме да си тръгнем от кино салона, защото се страхувахме за безопасността си.
На излизане поискахме да ни възстановят сумата за билетите и служителката се извини, като добави: „Същото се случи с още две хлапета миналата седмица. Вероятно не го очаквате, но и други хора реагират на филма като вас.“ В това няма нищо изненадващо. Много куиър зрители публикуваха съобщения с предупреждение в социалните мрежи, след като гледаха филма. Въпросите, обаче, продължават да висят. Защо филмът не започна с предупреждение? Защо такава сцена е включена в него?
Режисьорът Андрес Мушети отговори следното на критиките: „Нямаше да включа тази сцена, ако не беше в книгата. Но Стивън Кинг много държеше на нея.“ Легендарният хорър писател е базирал сцената на истинско престъпление от омраза в родния му град Бангор. Не подлагам на съмнение, че Кинг е бил потресен от убийството. Все пак през 1986 година почти никой не е говорил за този тип престъпления. Но днес времената са различни и да прочетеш за престъпление от омраза е много различно от това да го видиш на голям екран. Междувременно, много други сцени от книгата не бяха показани във филма.
Мушети твърди, че сцената напомня на всички, че хомофобията все още съществува. Той заяви: „За мен беше важно да я включа, защото тя засяга сериозен проблем, от който човечеството страда.“ Въпреки всичките коментари, режисьорът така и не коментира травмата, която филмът нанася върху куиър зрителите. В най-добрия случай, сцената е евтино политическо послание и напомняне за гей хората, че някои хора са наистина зли. В най-лошия случай, сцената е евтин трик за предизвикване на шокирана реакция, който доказва, че всеки може да бъде убит във филм на ужасите. И в двата случая няма нищо прогресивно в тази форма на куиър видимост.
Сцената не само поднася голяма доза брутално насилие, но е изпълнена и с вредни стереотипи за гей мъжете. Героите говорят за полови органи през половината време и се закачат с хетеросексуални мъже, дори когато са изправени пред опасност. Това не е обективна репрезентация на хомосексуалните хора.
„То: част втора“ не допринася с нищо за информираността относно престъпленията от омраза. Той е по-скоро порнографски материал за хомофобите, които виждат мрачните си фантазии на големия екран и се надъхват още повече. Доказателство за това са множеството случаи с хомофобски подвиквания в кино салоните, за които гей зрители от целия свят докладват. Нямаме нужда от филм като „То“, за да се досетим, че дискриминацията към ЛГБТ хората все още е навсякъде. Цели 18 транс жени бяха убити досега в Америка само тази година. Много политици продължават да се борят срещу нашата общност. А ‘То’ всъщност не е само на екрана, а стои на задния ред в киното.
Автор: Джонатан Лий
