За гей правата в Малта и важната промяна – интервю с Габи Кайеха

Габи Кайеха е една от ключовите фигури на ЛГБТИ движението в Малта. Наскоро бе назначена за директор на новосъздаденото SOGIGESC звено към дирекцията по човешки права и интеграция. От януари 2015 г. Габи е председател на ЛГБТИ консултативния съвет към Министерството по Европейските въпроси и Равенството в Малта. Нейната важна роля за активисткото движение, обаче, далеч не е случайна – Габи навлиза в него още през 2003 година. Най-големите ѝ постижения са законодателните инициативи, поставили Малта на върха на Rainbow Map индекса на ИЛГА-Европа, както и разработването на два законопроекта, свързани с полова идентичност, полово изразяване и сексуалните характеристики. Гостуването на Габи на международната конференция, засягаща борбата за брачно равенство, ни вдъхнови да ѝ зададем няколко въпроса. 

Как Малта се превърна в шампион в равенството?

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Различни фактори допринесоха за благоприятното развитие за човешките права в Малта. Важна бе ролята на силното гражданско общество, което се застъпи за ЛГБТИ правата. Политическите лидери също бяха основен компонент, тъй като те бяха достатъчно отворени към идеята да променят начина си на мислене и да въведат законодателна промяна. Не на последно място, важна работа бе свършена от християнски ЛГБТИ групи, които работиха съвместно с Католическата църква в Малта.

Кои бяха най-големите предизвикателства на ЛГБТИ общността в Малта в борбата за равенство?

Дълго време, най-трудната част беше повишаването на информираността, видимостта и борбата със стигмата около гей хората и около техните връзки. Повечето хора в Малта ни виждаха просто като сексуални фигури и им беше трудно да мислят за нас като за човешки същества с различни интереси и идентичности.  Друго предизвикателство бяха проблемите с родителството и изясняването, че еднополовите двойки не са заплаха за децата. Все пак децата могат да пораснат здрави в много различни видове семейства.

Как се справихте с тези предизвикателства?

Справихме се с много упоритост. Благодарни сме, че имахме гей хора, които бяха достатъчно смели и решителни да разкажат личните си истории пред обществото. Често се налагаше да се позоваваме на проучвания и да посочваме ситуацията в други държави.

Използвахте ли медийната платформа за това?

Не особено. Не сме имали сериозни медийни кампании. За сметка на това, имахме добра застъпническа стратегия и постоянно изисквахме от политиците да адресират ситуацията и проблемите.

Кой е най-важния съвет, който бихте дала на българската ЛГБТИ общност в борбата за равенство?

Бъдете постоянни. Вярвайте в себе си и в достойнството си на човешки същества. Не забравяйте, че не искате специално отношение, а просто равни права. И не се отчайвайте. Колкото повече държави наоколо променят законодателството си, толкова по-възможно ще бъде да се случи и при вас.