Историята има много страници с позорно съдържание. И то е разпознато като позорно от малцина съвременници на събитията. Но позорното неизбежно узрява и с разстоянието на времето става очевидно и зловонно.
Към 1895 г. Оскар Уайлд е суперзвезда. Тази му позиция без съмнение се затвърждава и от успеха на пиесата „Колко е важно да бъдеш сериозенˮ. Той е добър. Много добър. Но това няма никакво значение. Защото на 26 април 1895 г. става обвиняем по съдебен процес, който съсипва живота му.
Алън Тюринг е гениален математик и философ с огромен принос в разбиването на нацистките военни кодове. Той е добър. Много добър. Но това няма никакво значение. Защото на 31 март 1952 г. е изправен на съд и осъден, като му е даден избор между затвор и пробация с хормонално лечение, което да намали либидото му – „химическа кастрацияˮ.
Кончита Вурст е наистина добра австрийска певица. Казвам добра, защото така казват мои познати от музикалния бизнес със слух доста по-добър от моя. И казвам певица, защото макар тялото ѝ да е мъжко, тя самата се обръща към себе си в женски род и аз уважавам това ѝ желание. Та тя е добра. Не зная точно колко, но има ли значение, щом не е имало при предишните двама? Според много хора няма.
Общото между тримата, които посочих като примери, е, че, от една страна, са талантливи и добри в това, което правят, но, от друга страна, това няма никакво значение, защото за редица хора много по-важно е, че нарушават концепцията им за това „кое как трябва да бъдеˮ. Уайлд и Тюринг са хомосексуални мъже, а Вурст е трансполова жена, символично носеща брада.
Случаят на Кончита обаче е и различен от този на Уайлд и Тюринг. Той завършва с щастлив край. Важно е добре да оценим това, защото то е момент от историята на една многолюдна общност, която може да бъде открита и в най-тъмните кътчета на света, независимо че местните диктатори твърдят обратното. Трябва да разпознаем позорните хулители на това голямо постижение и да не допуснем опорочаването му.
А защо постижението е толкова важно?
С това, че спечели ежегодния песенен конкурс „Евровизияˮ през 2014 г., Кончита определено разбуни духовете по начин, по който едва ли си е представяла. Вурст не просто се превърна в герой за ЛГБТ общността*. Тя се превърна и в опорна точка на антизападничеството.
Последното лесно можем да видим по реакциите на някои руски политици. За никой не е тайна, че през последните години ЛГБТ общността се превърна в оръжие на антизападническата пропаганда на Владимир Путин. Гей и транс хората са ползвани като плашило, което той и сподвижниците му размахват всеки път, когато искат да кажат „Ето това ще получите, ако излезете от нашата (славянско-православна, ерго руска) сфера на влияние и се отдадете на Запада (разбирай – САЩ и ЕС)ˮ.
„Евровизияˮ показа евроинтеграторите в тяхната европерспектива – брадато момичеˮ, написа във Фейсбук профила си вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин като коментар под снимката на Кончита.
На фона на държавната хомофобия и трансфобия в Руската федерация обаче анализът на резултатите от гласовете на „Евровизияˮ показва, че руските граждани са сложили Кончита на трето място в предпочитанията си.
Ето как участието и успехът на Кончита се оказаха важно социологическо проучване, разобличаващо лицемерието и опортюнизма, с който руските политици ползват ЛГБТ хората като жертвен агнец в една много, много мръсна игра.
Ако Рогозин се вгледа в тези резултати и ако има малко доблест – а аз не вярвам в нито едно от тези двете – той би трябвало да си замълчи. В неговия хетеросексистки** и цисполов*** свят обаче успехът на един трансполов изпълнител не заслужава уважение, а унижение и подигравка.
Успех като този на Кончита е важен заради самочувствието и куража, които дава на милиони ЛГБТ хора по света. И заради стереотипите, които разбива.
„Абе едва ли хората са възмутени от гея дето пее. По-скоро са огорчени от липсата на естетичен вкус на жена с брада. Ми то ще боцка като прави сви**иˮ, коментира „средностатистически българинˮ с жена и деца, пак из Фейсбук.
Общото между този коментар, и коментара на Рогозин по-горе не е само това, че са направени в сайт, намиращ се на сървъри в САЩ и представляващ разработка на американска компания с многомилионни годишни печалби. Общи още са иронията и унижението, с което те третират Кончита. Те не чуват в нея талантлив певец. Те виждат само „жена с брадаˮ. Както впрочем и почти всички български медии, които охарактеризираха Кончита с това словосъчетание в заглавията си. Друг път в заглавията пишат имената на изпълнителите. Не и този път.
Има нещо много символично в това, че Кончита спечели в момент, когато евроскептицизмът (или алтернативно казано – националпопулизмът) е във възход, а Русия като същий Виктор Франкенщайн възкресява антизападническото зомби на студената война. Начетох се на истерични въпроси из социалните медии „Е това ли са европейските ценности?ˮ. Ужасяващо е, че след дълги години на кандидатстване за членство в Евросъюза, реформи и накрая – фактическо присъединяване, българинът масово не знае и не разбира какво са „европейските ценностиˮ и как човек като Кончита се вписва в тях.
Не, „жени с брадиˮ не са сами по себе си европейски ценности. Нито пък трансполовите хора. Нито пък това да си гей. Европейски ценности са неща като върховенството на закона, зачитането на свободите и правата на всички граждани (ама на съвсем всички, не само на тези, които ни допадат, или тези, които са като нас) и пълноценното участие в обществото на всеки, който желае това. Да бъдеш гей, трансполова жена или пък „жена с брадаˮ са следствия на тези ценности. И не представляват задължение към никой друг.
„Нямам нищо против, но…ˮ
„Някой разтяга границата на поносимостта като дъвка. Провокацията към обикновеното започва да прилича на тормозˮ, написа журналистът Мартин Карбовски по повод на успеха на Кончита. Излиза, че да съществуваш като различен и да участваш в обществото като такъв, при това успешно (а участвайки, ти ставаш неизбежно видим, осезаем), е „провокацияˮ и „тормозˮ.
„Нямам нищо против теб, ако не парадирашˮ, където последното значи да не си видим като различен. А да не си видим означава да не съществуваш. Разбира се, че формално, физически, ти съществуваш, но реално, на практика, не си част от социума. Ако станеш част, ще станеш и видим. А видимостта не ти е позволена. Тя разваля сделката „Аз ще те толерирам (търпя те, въпреки, че не ми харесваш), стига да не виждам, че те има.ˮ
Кончита обаче може да промени животи. Тя може да покаже на много момичета и момчета, които не се чувстват принадлежащи към своя телесен пол или въобще към половата бинарност, която повечето от нас имат за даденост, че и те могат. Историята на Кончита е история на успех. Талантът на Уайлд и Тюринг нямаше значение. Но това време е отминало. Сега различните могат.
Това неизречено свое послание Кончита не би могла да изпрати, ако ѝ бяха предложили и тя бе приела сделката „Нямам нищо против такива като теб, стига да не ми се натрапватеˮ. И това е друг урок, който ЛГБТ хората трябва да научат – успехът е функция на прикриването само когато позволим устройването на такова репресивно статукво.
Най-страшният противник на ЛГБТ хората и тяхната пълноценна интеграция в обществото са самите ЛГБТ хора. Автосаботажът е безусловно ефективен, щом го има. А той е предотвратим само ако бъде осъзнат.
Една малка крачка за човека…
През 1998 г. „Евровизияˮ бе спечелена от Дана Интърнешънъл – израелска трансполова поп певица, която днес е председател на журито в телевизионно риалити шоу за музикални таланти. Сега, 16 години по-късно и ред държави от бившия из(точен блок, присъединили се като участници в конкурса, общественият барометър на „Евровизияˮ не се е променил съществено. Въпросът обаче е какво се променя извън голямата и бляскава сцена.
Светът се върти и малките победи на ЛГБТ общността по цял свят се трупат по-бързо от всякога до днес. Фактът, че това се случва, трябва да мотивира хората, които не разбират защо това е така, да го разберат. А то до голяма степен е въпрос на желание.
Очевидно е също, че има големи спирачки пред прогреса на равенството на ЛГБТ хората в България. Оче-видно е, поради не-видимостта на тази общност. А какви са точно споменатите спирачки – това е отделна дълга тема. Казуси като този с Кончита Вурст обаче са чудесен повод да говорим. Трябва да използваме тази възможност пълноценно. Защото само така може да постигнем рано или късно някакъв консенсус.
Говорете за Кончита! Но не с омраза. Защото съм сигурен, че тя не ви мрази.
Честита „Евровизияˮ!
Авторът Радослав Стоянов е студент по психология в НБУ и активист за равните права на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните хора (ЛГБТ). Той е жалбоподател по дела в обществен интерес, свързани с дискриминацията срещу ЛГБТ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. От 2013 г. е част от екипа на Българския хелзинкски комитет.
__________
* ЛГБТ е международно призната абревиатура, означаваща лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови хора – бел. авт.
** Хетеросексизъм е понятие, означаващо предразсъдъците и дискриминация, които третират нехетеросексуалността и нехетеросексуалните хора като неравностойни и неравноценни на хетеросексуалните и поради това незаслужаващи същото отношение – бел. авт.
*** Цисполов е понятие, означаващо съответствието между психичен и телесен пол; противоположно на трансполов, означаващо несъответствието между психичен и телесен пол, каквото например се наблюдава при транссексуалните хора – бел. авт.
