В продължение на години от двете страни на Атлантическия океан се формират тайни онлайн мрежи от родители с трансфобски виждания, които търсят „терапевти“ и други привърженици на конверсионната терапия. Родителите се надяват „терапевтите“ да трансформират чувството за полова идентичност на децата им и да ги убедят, че не са трансджендър. Макар и „конверсионната терапия за гей хора“ да е популярна сред световните медии, както и забранявана и отричана от мнозинството специалисти, проблемът с „конверсионната терапия за транс хора“ остава пренебрегната. Това се промени през юни, когато писателката Дж. К. Роулинг хареса туит на канадската анти-транс организация „We The Females“, който се противопоставя на забраната на конверсионна терапия за транс деца в Канада. Както повечето останали анти-транс организации, „We The Females“ предлага транс младежите да бъдат подложени на т.нар. „gender-critical терапия“, която да ги откаже от процеса на ‘преход’/транзишън.
Значителен брой лесбийки и гейове разказват за опита си с конверсионната терапия. 20-годишната Tik Tok звезда Мери дори създаде поредица от клипове, озаглавени „Как да оцелеем по време на конверсионна терапия“, в които обяснява как „терапевтите“ се фокусират върху всяка негативна подробност и спомен от детството, за да обясни защо един човек е гей. Доста по-малко са транс хората, които говорят публично за това, което им се е случило по време на конверсионната терапия. Поговорих си с три транс момчета, които ми разказаха ужасни неща – Дан (на 19 години), Остин (на 18 години) и Джейдън (на 25 години).
Това на което Дан, Остин и Джейдън са били подложени се припокрива с идеите на „gender critical терапевтите“ – били са изолирани, била им отнета подкрепата от близки и приятели, самоличността им е била отречена, предпочитаните имена и местоимения от тях са били напълно пренебрегнати, опитали са се да ги накарат да приемат твърдението, че са жени. Важно е да отбележим, че няма клинични доказателства в подкрепа на ефикасността на такива терапии, а многобройни проучвания доказват, че тези практики водят до голям процент самоубийства сред подложените.
Общата линия между Дан, Остин и Джейдън е, че „терапевтите“ са отказали да използват предпочитаните от тях имена и местоимения. В случая на Джейдън това се е случвало в рамките на цели 7 години (от 16 до 23-годишна възраст). Също както при гей конверсионната терапия, „терапевтите“ са се опитвали да обяснят идентичността на младежите, използвайки спомени от детството. При Джейдън причината била развода на родителите му, когато той бил на 3. При Дан причината била аутизма му. При Остин – това, че бил осиновен като бебе.
След като са се разкрили като транс, Дан и Остин били изпратени на „програма в дивата природа“, която включва традиционните техники на конверсионната терапия, но приложени в условията на дивата природа. След това и двамата са били изпратени в специализирани центрове за „проблемни младежи“, въпреки че и двамата са били успешни ученици и не са имали проблеми с наркотици, алкохол или извършени престъпления. По време на „програмата в дивата природа“ двамата са били принудени да извървят дълги пространства (около 16 километра за един ден) с раници, пълни с камъни. „Беше като концентрационен лагер за куиър хора“, споделя Дан. „Терапевтът“ на Остин пък му напомнял постоянно, че нямал проблем с половата си идентичност, а със сексуалната си ориентация и искал да стане момче, защото харесвал момичета. По време на индивидуални консултации на двамата са им завали многократно въпроса: „Как знаеш, че си транс?“ Опитите за отговор са били без резултат, тъй като терапевтите изисквали посочването на „конкретни доказателства“.
Дан разказва: „Целта на терапията беше да ме убеди, че не съм транс и че това е нещо, което аз съм си измислил. Терапевтите се опитваха да ме убедят, че за мен ще бъде много по-лесно да съм момиче. Казваха ми, че изглеждам по-красив като момиче и че повече ми отива дългата коса, а не мога да имам дълга коса, ако съм момче.“ Той решавал да се противопоставя на терапията, като не давал конкретни отговори, правел е се на разсеян и се оплаквал, че тампона му ще изтече, когато ситуацията ставала твърде напрягаща. В отговор на това, терапевтите го наказвали, като не му давали достатъчно храна. В рамките на по-малко от година той отслабнал с цели 18 килограма.
„Никой не си тръгва от терапията променен и „излекуван“ в крайна сметка“, разказва Джейдън. „Повечето младежи се отказват, когато навършат 18 или родителите им спират да плащат за конверсионната терапия в един момент. Изживяването оставя отпечатък върху психиката на всички, обаче.“
