Джон Иймс е английски режисьор с интерес към човешките права, политическите проблеми и ЛГБТ+ равенството. Документалният му филм „Прайд на честта“, отразяващ организирането и провеждането на първото прайд шествие в Тбилиси, ще бъде представен като част от селекцията PROUD & LOUD Docs на “Sofia Biting Docs”, която се осъществява с партньорството на Фондация GLAS и PROUD.bg, на 5 юни от 20:30 часа в Дом на киното – добър повод да си поговорим с него за лентата.
Здравей, Джон! Как се роди идеята за „Прайд на честта“?
Следя световните новини за куиър активизма в различни страни и трудните прайд шествия винаги са предизвиквали голям интерес в мен като режисьор. Обстоятелствата около Тбилиси Прайд и смелостта на местните активисти бяха подходяща тема за документален филм.
Каква е причината да се интересуваш толкова страстно от ЛГБТ+ правата?
Като куиър човек с относителни привилегии, се чувствам задължен на глобалната общност да показвам проблемите и да давам платформа на различни вълнуващи истории. Това е моето малко усилие да спомогна за каузата. Надявам се, че с „Прайд на честта“ ще популяризирам активистите в Грузия и ще вдъхновя зрителите. Това за мен е най-голямата награда.
Като режисьор на филма, ти участваш индиректно в ключовия процес по организирането на Тбилиси Прайд. Как би описал този процес?
За мен беше чест да има такъв директен достъп до Тбилиси Прайд. Радвам се, че спечелих доверието и подкрепата на организаторите. Не мога да кажа, че съм преминал през напрежението и трудностите, през които те преминаха, но беше вдъхновяващо да бъда свидетел и да им помагам.
Какъв беше контакта, който установи с хората, които интервюира за филма?
Активистите на Тбилиси Прайд ме посрещната с отворени обятия и продължаваме да сме приятели и до днес. Със сигурност ще се връщам отново в страната, за да подкрепям бъдещите им шествия и също така бих искал да насърча и други хора от Европа да отидат, ако имат възможност. Контра-протестиращите също се радваха да говорят пред моята камера. За мен това беше предизвикателство на моменти, защото имаме коренно различни мнения, но те ми позволиха да ги интервюирам по професионален начин. В крайна сметка, мненията им са толкова силни и непоклатими, че те нямат никакъв проблем с това да ги споделят дори с човек от Великобритания, който е отишъл за да подкрепи шествието.
Имаше ли моменти, в които се чувстваше в опасност?
Когато започнах да работя по проекта, бях наясно, че в ситуацията може да бъде намесено и насилие. Виждали сме го в миналото и мисълта, че мога да стана част от нещо такова ме плашеше. Въпреки това, имаше много медийно присъствие през цялото време и аз просто станах малка част от публичните събития. Имах притеснения, че някой може да заподозре, че съм твърде дружелюбен към активистите или да ме види пред някой гей бар, но се случваха толкова много неща, че опозицията нямаше време да се занимава с моя екип.
Според теб как е възможно да променим мнението на обществото за ЛГБТ+ равенството в консервативни страни?
Трудно е. В някои случаи видимостта и медийната репрезентация е важна, но в други случаи това може да бъде опасно и изкривено. Всяка държава е различна и се движи с различно темпо. Религията и политическото влияние също са предизвикателство. ЛГБТ+ хората имат нужда от безопасни пространства, в които да се срещат, да общуват и да намират начини да бъдат активни в своята общност. Това не винаги е възможно и забавя значително процеса.
Специално послание към читателите на PROUD.bg?
Подкрепяйте източно-европейските ЛГБТ+ каузи – както в България, така и в Грузия, Полша, Унгария, а защо не и Армения, Азербайджан, Турция, Русия и т.н. Правата ни са в опасност в момента и е важно да се пазим взаимно.