По-голямата част от българите не се тестват за ХИВ, твърдят, че нямат познати с ХИВ/СПИН и не са склонни да влязат в брак или да бъдат приятели с ХИВ-позитивни хора. Това са oсновните изводи от представително проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на Сдружение “Здраве без граници”, посветено на нагласите и информираността на българите по темата за вируса на ХИВ.
В изследването, проведено между 10 и 18 януари 2017 г., са участвали 1002 пълнолетни български граждани по метода “лице в лице”. Обобщените данни сочат, че сред българското население като цяло се отчита ниска запознатост и сравнително високи нива на нетолеранотност по отношение на темата, свързана с ХИВ/СПИН.
Изследването не е направено така, че да разберем какви са настроенията и информираността сред гей мъжете, които са най-голямата застрашена група с най-висок брой заразявания. От Сдружението обаче обещаха при следващото проучване да обърнат внимание и на това.
Кой се тества за ХИВ/СПИН
В страната ни тестването за ХИВ е по-скоро изключение, отколкото редовна практика сред населението, показва изследването. Само 11% от анкетираните заявяват, че са си правили тест за ХИВ/СПИН, докато 86% казват, че не са се тествали към периода, в който е осъществено проучването. Едва 6% са се чувствали изложени на риск от заразяване с вируса.
Малък е делът и на хората, които са имали някакви взаимоотношения с носители на ХИВ/СПИН и това важни еднакво както за по-младото, така и за по-възрастното население. Близо 92% посочват, че не познават човек с ХИВ. Определящ фактор за тези нагласи е донякъде обществената чувствителност спрямо темата, свързана с ХИВ, и безпокойството да се говори открито по нея, коментират съставителите на проучването.
Нетолерантни и неразбиращи
Резултатите от анкетата очертават мнозинството от българите като нетолерантни или незапознати с темата за ХИВ/СПИН. Около 94% от респондентите заявяват, че не биха се омъжили/оженили за човек, който е носител на вируса, докато 76% казват, че не биха били приятели с подобни хора. По-голямата част от запитаните (87%) отговарят, че не биха живели с такъв човек. Разбита по възрастови групи, картината не показва особени разлики – нагласите са еднакво отрицателни като сред по-младите, така и сред по-възрастните. Това негативно отношение предопределя до голяма степен склонността към криене или премълчаване на подобен тип информация и изобщо атмосферата на стигма, която обгражда все още ХИВ/СПИН в България.
Ситуацията е малко по-обнадеждаваща на работното място, където 27% от анкетираните заявяват, че биха работили с човек, носител на ХИВ. Данните сочат, че тук младите хора са по-отворени в сравнение с по-възрастните. За сметка на това близо 1/3 от запитаните не биха общували с носител на ХИВ, като и по този критерий се запазва съотношението между различните възрастови групи.
Митове и легенди за ХИВ/СПИН
Сред притеснителните изводи от изследването е и високото ниво на дезинформираност и незапознатост, както и ширещите си погрешни схващания, свързани с ХИВ/СПИН. Мнозинството от българите са съгласни, че с ХИВ може да се заразиш със сексуален контакт (91%) или чрез преливане на кръв (92%). От друга страна обаче, доста висок е делът на онези, които смятат, че заразата може да стане чрез целувка (35%), от неизмити прибори в кафене или ресторант (25%), чрез кихане или кашляне (24%), чрез ползване на обща тоалетна (21%) и чрез докосване или ръкостискане (8%). Значителен е и делът на хората, които признават, че не знаят или не могат да преценят дали могат да се заразят в подобна ситуация.
Резултатите от проучването показват още, че едва около 1/3 от българите знаят, че има лечение, което забавя развитието на ХИВ при човек, който е носител на вируса. По-младите като цяло отговарят в по-голям дял положително в сравнение с по-възрастните. Поради ниската запознатост с въпросите, свързани с ХИВ/СПИН у нас, съставителите на проучването препоръчват да се засилят информационните кампании за болестта.
