People of Sofia

Портрети на общността: Симона

"Децата се чувстват недооценени, трябва да се стремим да осветим пътя им"

Фондация GLAS и People of Sofia обединяват усилия в представянето на гласовете на ЛГБТИ общността в България в серия от интервюта и портрети. В днешната история ви срещаме със Симона.

Казвам се Симона. Родният ми град е Добрич, там израствах и завърших училище. Като повечето деца, в ранната си възраст много обичах да изпитвам търпението на майка ми. Задавах ѝ хиляди въпроси в секунда, а тя винаги успяваше да ми отговаря много откровено и изчерпателно. Така започнах да любопитствам за света и да уча за различията в него. 

 
L’N’Q – 10.01.2025
 

Бях на 13, когато станах доброволец и намерих нови приятели. Общото между нас беше желанието да сме полезни за другите. Участвахме в различни инициативи с деца в училищна възраст, с други лишени от родителска грижа, от различен етнос и такива с нарушения в развитието. Включихме се и в кризисни инициативи при наводнение в града, други свързани с превенция на диабет, бездомни животни, почистване на градска среда и какво ли още не. С една дума активни граждани. Темата за детските политики също ме вълнуваше в тази възраст. Бях избрана за представител на област Добрич в Съветът на децата към Държавна агенция за закрила на детето. Цялата тази опитност събрана в периода на гимназиалната ми възраст ме отведе към избор на професия. Бях сигурна, че искам да работя в социалната сфера. 

People of Sofia

Дойдох в цветната София с желанието да се развивам и остана в България. Започнах да уча и работя паралелно. Пробвах различни професии, но се стремях към социалната работа. 

Завърших бакалавъра си и официално се преквалифицирах като специален педагог в център за деца от аутистичния спектър, в който вече работих, като възпитател. Там работя и до днес вече 3 години. Моето семейство винаги ме е подкрепяло в изборите ми от всякакво естество. И все пак е имало моменти, в който съм се притеснявала от това как ще бъда приета от тях. Винаги избирам да бъда открита. Тази година получих подкрепата и на своята баба разказвайки защо съм доброволец към фондация Glas и част от кампанията на София Прайд. Прие бисексуалността ми толкова естествено. Сподели ми, че любовта между хората е най-важна. 

People of Sofia

Имам привилегията да избера да живея открито и да бъда разбрана, приета, подкрепена, не само от семейството и приятелите ми, но и от колеги и познати. Смятам, че когато си искрен и автентичен разговорите вървят съвсем непринудено и леко. 

Това лято отново бях изкарана от балона.

Закона за забрана на пропаганда на нетрадиционната сексуална ориентация в училищата, ме ужаси. Замислих се, за многобройните дискриминирани ученици и насилието сред децата. Истории преживяни от личен опит, примери случили се пред очите ми, разкази на приятели, родители, с които работя, новините. Източниците са необятни, също като темата и последиците от случващото се. Това ми припомни, защо съм избрала професионалния си път. 

Децата се чувстват все по-често недооценени, несправящи се и недостойни. Нашата задача на възрастни е да осветим пътя им, да се стремим към приемане, да обичаме безусловно и да повярваме в това, че те са надежда и бъдеще, за да го повярват и те самите.