Политическа подкрепа по повод Международния ден за борба с хомофобията, бифобията и трансфобията

На 17 май отбелязваме Международния ден за борба с хомофобията, бифобията и трансфобията. Доста често политиците в България избягват да заявят гласно своята подкрепа и позиция по темите за проблемите на ЛГБТИ+ общността у нас.

Двама от общинските съветници в столицата, обаче, обърнаха внимание към проблемите, с които се сблъскват куиър хората. Адвокат Христо Копаранов, общинки съветник от Спаси София, сподели пост във Фейсбук профила си:

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

17 май е международен ден за борба с хомофобията, бифобията и трансфобията. Ден за борба с насилието и дискриминацията, основани на сексуална ориентация и полова идентичност. Тази година обаче в България 17 май е в рамките на предизборна кампания. И затова не е „удобното време“ да се говори за борба с хомофобията. Затова този проблем предпочитаме да го оставим за „по-подходящ момент“.
По-подходящ момент обаче няма! Защото, когато български деца чупят пръстите на български деца, заради женствения им глас, тези счупени пръсти не се интересуват дали е предизборна кампания. Когато български младежи биват убивани по парковете, защото приличали на гей или български актьори бъдат бити по трамваите, защото носят кепе на главата, никой не се интересува дали „моментът е подходящ“ да се говори за проблема.

Целта на международния ден за борба с насилието и дискриминацията е всички като общество да се изправим срещу посегателствата над човешкия живот и над човешката личност. Целта е всички да покажем, че няма да търпим хора да бъдат бити и тормозени, заради това, което са. И тук не става дума за свобода на словото. Защото да тормозиш и малтретираш някого не е проява на свобода на словото, не е проява на мъжество. Проява на низост е. На неосъзната оценка за нищожността на собствената личност, единствената възможност за проява на която е чрез насилие над другиго.

Днес проявите на хомофобия са навсякъде. Те започват от това в официални институции да се разменят реплики от типа „не ми говори с това фалцетче“, минават през това колоездачите да се наричат „велопеdaли“, минават през пребиване на женствени младежи или целодневен тормоз на „различни“ деца. През драскане по вратите и чупене на офиси. И стигат до убийства на хомофобска основа.
Всеки от нас като индивид, но и всяка публична институция има ангажимента и задължението да се противопостави на всякакви форми на насилие, да се противопостави на всякакви форми на унизяване и дискриминиране на „различните“. Всички отговорни институции трябва да осигурят безопасността и сигурността на всеки, трябва да осигурят приемаша среда. Не го ли направим, значи насилниците са победили. И тогава всичко друго става без значение.

Аз избирам да откажа да се примиря с насилието, дискриминацията, хомофобията. Това е избор, който всеки индивид може сам да направи, а всяка институция е длъжна да направи. Независимо дали е предизборна кампания. Но понеже е предизборна кампания, тази позиция и този избор са лични. Мои. Дали са и нечии други, зависи от всеки един.“

Негов колега в общинският съвет от Спаси София, Гергин Борисов, също заяви подкрепата си в пост:

В днешния ден си припомням едно от посланията на Sofia Pride: „Внимавай кого мразиш, може да е някой, когото обичаш“. Благодарен съм, повече от колкото мога да опиша, че никога не съм се страхувал, че любовта на родителите и близките ми е условна. Че никога, когато бях малък, не съм гледал родителите си и не съм се чудил дали трябва да се страхувам от тях. Че нито веднъж не съм се плашил от мисълта, че майка ми или баща ми ще ме познават истински. Имах честта родителите ми да са хора, които вярваха, че няма нищо по-лесно от това да не мразиш.

Но знам, че това не е реалността за много LGBTI българи. Някои от нас плащат цената на истината с лихвите. Някои от нас я плащат много преди да са възрастни. За някои от нас, цената е да бъдат изхвърлени от дома си или подлагани на физически, психически или сексуален тормоз. Не само навън – в училище, на работното място или на улицата, а и в дома си.
И тази реалност се подклажда включително от най-високите трибуни в държавата, от където (често) без никаква съпротива, се лее не просто реч на омразата, насочена към LGBTI българите, а и опасна дезинформация. Иронично – маскирана зад мнима загриженост и фалшиви декларации за някакви „ценности“.
Най-силното оръжие срещу хомофобията, бифобията и трансфобията, е информираността. Знанието е пагубно за предразсъдъците. Убеден съм, че България ще преодолее омразата, която днес е на мода сред пишман-политиците. Убеден съм, че Родината ни ще настигне другите европейски държави в признаването на човешките права на всички свои граждани. Но за да има напредък по тези теми, трябва ние – LGBTI българите – да сме смели. Смело живеещи, смело обичащи. Смело себе си.