В Световния ден за равноправието на жените, 8 март, ви срещаме с Анелия Райкова, активист за човешките права и по-конкретно правата на жените. Анелия работи години наред в парламентарно представени структури в България и знае добре как политическата пропаганда влияе на общественото мнение. Според нея, случващите се промени по отношение на човешките права в България, са предупреждение към всички ни.
Здравей Ани!
Здравейте на Вас и на Вашите читатели. Честит празник на всички българки. Избрах световния ден на жената, за да отправя предупреждение за силно нарастващия риск от отнемане на правата на жените в България и конкретните, предприети в момента действия. В днешния ден искам да разкрия главните опорки, които ще бъдат използвани в общественото пространство, за да се извърши опит за отнемане на нашите права.
Имам над 10 годишен опит в изграждането на обществени позиции или по-брутално казано, манипулация на общественото мнение. Държа на това да се извиня на вашите читатели за нещата, които ще прочетат по-долу и участието ми в създаването на политически позиции на омраза на расова, верска , етническа и сексуална основа.
Причините поради които напуснах преди няколко години бяха, че се разграничих и категорично отказах да продължавам да работя с такива политически позиции, а по-конкретно преломният момент беше, когато се опитаха да ме заставят да участвам в кампания за манипулиране на българските дечица чрез въвеждане на религиозно образование в училищата.
Аз по възгледи съм трансхуманистка и точно в този момент се опитвах да пробутам към ИС на партията идея за модернизация на образователната система , а те се опитаха да ме заставят да работя за точно обратното.
В онзи момент колеги бяха засилили обществена манипулация как НПО-та на ЛГБТИ-тата искали да вкарат в училищата мъже облечени с рокли, които ще сменят пола на децата, а аз на опита да бъда принудена да застъпя кампанията за религиозното образование в училищата им казах, че технически те искат същото, да вкарат чичковци с рокли, които рокли наричат расо и да манипулират дечицата с архаични възгледи, които не отговарят на научната и обществена действителност, както и че религията трябва да въпрос на осъзнат избор и е недопустимо известната с непрестанни скандали за разврат и корупция Българска православна Църква и даването на достъп на техни представители да манипулират малолетни дечица .
Обърнах се към proud.bg, защото смятам, че темата за ЛГБТИ правата и тази за правата на жените са неразривно свързани в основата си, което днес ще докажа с примери от настъпилите законови и конституционни промени у нас и в други държави, включително европейски.
Каква е причината, поради която смяташ, че има пряка заплаха върху правата на жените в България и света?
През последните години, в много цивилизовани държави настъпиха конституционни и законодателни промени, целящи да върнат жените в ролята на подчинени. Първите стъпки, довели до тези законодателни промени, сега наблюдаваме и в България. През 2021 година, Конституционният съд, с решение №15, намеси пряко религиозните структури в конституционното тълкуване и използва тезата на религиозните организации за обосновка на решението си да отнеме права на български граждани.
Организации, сред които Арменска Апостолическа Православна Църква, Мюсюлманско изповедание, Католическа Църква в България и Българска Православна Църква. Всичко това се случва, въпреки, че в Конституцията е записано, че вероизповеданията нямат право да се месят в законотворчеството.
Гореспоменатото решение беше използвано за обосновка за последвалото такова на Върховният касационен съд, нарушаващо Хартата на човешките права и основните ценности на свободата. Това създава правен прецедент в България за намеса на религиозните формации по отношение на гражданските права.
Има две държави в ЕС, които след намеса на религиозните формации са променили законите си и бихме могли да сравним причинно-следствените връзки там. Едната е Полша, другата е Унгария.
Подобно на България като основен аргумент през 2012 година за конституционна поправка отново обоснована с религиозни и семейни ценности, гласяща „Плодът трябва да бъде защитен още от зачеването“, доведе до забраната за хапчетата за спешна контрацепция в Унгария. В последствие, Унгария затегна примката около врата на жените в законодателството за правото на аборт, а в публичното пространство жените бяха наричани детеубийци като с това обществото бе настройвано против нас. Бяха използвани доводи, че зачатието е божия воля. Кампанията против абортите бе обоснована с мотивите, че трябва да защитим правото на живот на децата, заплашено от европейските ценности. Идентична кампания, против европейските и в полза на религиозните ценности, върви и в България.
Поради забраната за спешна контрацепция в Унгария, единствената възможност за жените, в момента, е хирургичният аборт, но за да получиш право да направиш аборт, не можеш, ако не са изпълнени нелепи държавни изисквания, като например жените да слушаме пулса на зародиша и да се явяваме пред унизителни комисии, които имат за цел да ни разубедят.
Необходима е оценка от тях, за да бъде позволен абортът. Според много анализатори, се очаква, абортът в Унгария да бъде изцяло забранен.
В Полша, абортът е вече забранен, ако не съществуват биологични причини, като например увреждане на плода, или ако жената е жертва на изнасилване. Интересен факт е, че забраната за аборт, хронологично съвпадна с унижаващо ЛГБТИ хората законодателна инициатива за „Свободни от ЛГБТИ хора зони“.
Месец по-късно, след забраната в Полша за абортите, същият закон за малко да бъде приет в Словакия. А съвсем наскоро, жена щеше да умре в Малта, поради съществуваща забрана за аборт там. Жената беше с мъртъв плод в нея и ѝ беше отказано правото на аборт. За да бъде избегнат фаталният изход, се наложи тя да отиде в друга европейска държава, където да получи адекватни медицински грижи .
Към настоящия момент, тази кампания върви в целия ЕС, но пряка намеса на религиозните сили в конституционното тълкуване са се случили само в България, Унгария и Полша. И в трите държави е видна ясна корелация между ЛГБТИ правата и правото на аборт, като промените са стартирали идентично като кампания да предпазим децата от ЛГБТИ хората и в последствие се е изродила в това да ги предпазим от жените.
А що се отнася до засилената пропаганда, че Съединените Щати са основен стълб на ЛГБТИ правата и тези на жените, бих казала, че в момента в 13 щата извършването на аборт е абсолютно незаконно, като в някои щати вече е незаконно, човек да се облече с дрехи, различни от типичните за вписания в акта му за раждане пол. Налагайки картите на насилието над жени и ЛГБТИ хора с картата, където са забранени абортите, картите са почти идентични и се отчита сериозно повишаване на насилието в тези щати.
До преди няколко години работих за патриотичните и ляво-центристки партии в България.
Ние методологично прекарвахме политики на омраза на етническа, расова, верска и сексуална основа, като съм ставала свидетел, например, на поръчка от патриотична формация, да бъде надраскана езиковата гимназия в областен град с надпис „Българите на сапун“ точно преди изборите.
Виждах как колегите ми пускат множество фалшиви новини и как поръчкови репортери изкривяваха обективната информация, а понякога унищожаваха и хора с дейността си. Работата на хора като мен не е тайна за никого в България. Работим в екипи, включващи психолози, социолози, политици, медийни отговорници и социални инженери.
Моята конкретна работа беше да контролирам изпълнението и участието на областните организации във въвеждането на обществени манипулации. Искам конкретно да разясня на база на моя опит, какви ще бъдат конкретните манипулации, чрез които ще бъде получено обществено одобрение за промяна на законодателството във вреда на жените и ЛГБТИ хората.
Искам само да вметна към читателите, че правото на аборт не е конституционно гарантирано в Република България и не са изключени конституционни промени. Това, което вие, уважаеми съграждани, ще видите в следващите години в България, ще бъде синхронизирана кампания, водена от жени, силно подкрепени от религиозните формации и лекари. Те заедно ще формират силна обществена позиция.
Ролята на жените в кампанията ще бъде, да вменяват вина на другите жени, направили или желаещи аборт, като ще ги наричат детеубийци, ще се позовават на различни източници, твърдящи, че фетусът трябва да има конституционно гарантирано право на живот от зачеването си. Ще атакуват религиозните ценности на жените като казват, че всяка една жена, извършила аборт, е против религията, че е неверница и че нарушава основните религиозни традиционни ценности на България. Ще говорят как жената майка трябва да се жертва за своето дете.
В България средно годишно се извършват около 15 хиляди аборта, като скоро ще стартира кампания „Да спасим годишно 20 хиляди български дечица от умишлено умъртвяване„, като ще обясняват, че за 10 години това са 200 000 спасени живота. Обективната реалност обаче е, че непредвидената бременност и забраната за аборт ще доведат до 400 000 съсипани живота. Жени, изпадащи в неравностойно положение, които нямат възможност да осигурят нормален живот на тези деца, голяма част от тях растящи без баща или в лоши условия. Също, що се отнася до позволяването на аборт при изнасилване, това ще бъде възможно единствено, когато изнасилването е констатирано от полицията. А в България жените не ползваме почти никаква законодателна защита при насилие върху нас и повечето жени не подаваме сигнал за подобни деяния, предимно от страх. Представете си живота, когато трябва да родите и отгледате детето на своя изнасилвач!
Вече видяхте на първа линия на събитието за Християнското семейство жената с плакат „Добродетелната жена е венец на мъжа си„ като точно по същото време в Унгария представители на властта правиха съпоставка, че една от причините за ниската раждаемост и демографската криза там е високото образование на жените и желанието им да имат кариерно развитие.
И ако подобна регресия, все едно се връщаме 15 века назад, ви се струва невъзможна, то е добре сега да ви обясня, че ние контролираме информационния поток и за тезата и за контратезата.
Това, което бившите ми колеги вероятно ще направят, е да изправят срещу „невинните“ майки християнки, борещи се за „спасяването“ на живота на децата, подставени жени с видимо ненормално поведение, които обясняват, че е тяхно право, ако искат да убият децата си или да ги изхвърлят на улицата и никой не може да им се меси, защото са си техни. Ще говорят още подобни небивалици, с които ще целят да предизвикат остра обществена реакция на отвращение в обществото.
Адекватните мнения по темата ще бъдат прецизно заглушени, като правото за аборт ще бъде представено като ненужен радикален феминизъм. Същата техника използваха бившите ми колеги, като въведоха в публичното пространство „тротинетката“, и я закачиха със смяната на пола, религията, етноса, и няколко пъти имената.
Навлизаше в публични полигамни връзки с двама, трима и имаше ненормално и агресивно медийно поведение. Така практически, те съпоставиха за пред обществото един фалшив образ на „ненормални извратеняци“, а представиха религиозния фанатизъм за част от нормалността.
Отнемането на правата на транс хората да получават медицинска грижа и адекватни документи за самоличност, от една страна получи широка обществена подкрепа, а от друга страна беше тест за гражданското общество в България, дали то ще се противопостави на намеса на религиозни формации в законотворчеството. Всеки опит да бъде защитено правото на нашите съграждани беше париран с доводи от рода на „Значи подкрепяте смяната на пола на българските дечица?“ И ако транс хората се разминаха „само“ с това да бъдат определени като „педофили“, „извратеняци“, „хора, които не си знаят пола“, „безполови“, „луди“, „слугуващи на чужди интереси в ущърб на България“, то при жените, нещата ще бъдат още по-лоши. Жените ще бъдат обвинени в умишлено убийство на деца. Ще бъде обяснявано как ние жените вървим против божията воля още от времето на Ева и как именно заради нея, човекът е тръгнал по пътя на грехопадението.
Кай има интерес от този обществен хаос въобще и защо това се прави и как могат да бъдат парирани тези събития в България?
Тези обществени събития ще противопоставят жените една срещу друга и ще ангажират всички правозащитни организации, измествайки фокуса върху правото на аборт. Ще бъдат парирани и всички останали законодателни промени в полза на човешките права. Интерес от това отвличане на общественото внимание, имат порочно корумпираните политици, които искат ангажирано и нефункционално гражданско общество, лесно податливо на манипулации.
От друга страна, жените сме основен фактор, не само в правозащитните организации, но и в природозащитните, които засягат интереси на определени бизнесмени в България. Ангажирането на жените със собствените им права, драстично ще намали способността на гражданското общество за разкриване на корупционни практики в обществени поръчки и други злоупотреби. Също така това ще стабилизира една политическа формация и нейното парламентарно присъствие.
Относно противодействието на тези събития, направеният тест на реактивността на гражданското общество, показа, че не само в голямата си маса, обществото не се противопостави на отнемането на правата на транс хората.
Има голяма вероятност, семейните жени, при които е по-малък шанса да се нуждаят от аборт, да не се противопоставят на законодателните изменения. Нуждата от право на аборт засяга предимно несемейни, необвързани, млади и бедни жени. Проведените тестове на обществени реакции в България, показват, че те нямат потенциал да се мобилизират пост фактум и реакцията им ще закъснее достатъчно, за да бъде изменено общественото мнение.
Възможните противодействия, които могат да гарантират ефект, са превантивните такива, които трябва да се случат СЕГА. Първо трябва да се противодейства на правната предпоставка, дадена от Конституционния съд за участие на религиозните формации в тълкувателните решения и на основание чл. 29-ти от конституцията на Република България, гласящ, че „държавата няма право да извършва насилствена асимилация, да поставя български граждани в унизително и неравностойно положение, да ги подлага на мъчения, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение“, да бъде обжалвано решението на ВКС.
Трябва да бъде формирана силна позиция срещу тези противоконституционни решения. Да бъде събрана подписка от гражданското общество за преразглеждане на решението, единствено в правен контекст, без участие на религиозните формации, е едно от най-необходимите в момента действия. Гореспоменатото от мен решение е взето без да бъдат поканени представители на засегнатата група, както и състава на съдиите е от 80% мъже като липсата на равна презентация на двата пола в КС и ВКС е предпоставка за неадекватно тълкуване на граждански права, засягащи само единия пол. Необходимо е, гражданското общество да внесе искане за равнопоставеност.
Какво би казала в заключение на нашите читатели?
Мисля че това интервю е едно добро начало за провокация на диалог в гражданското общество и има исторически значими моменти като този, когато българският народ трябва да бъде обединен около идеала за свобода, заложен от нашите революционери и точно като тях да се самоинициира, създавайки малки граждански регионални обединения за противодействие на корупцията и порочните практики в обществените поръчки, като следи за изпълнението и спазването на законите и провокира обществени диалози и дискусии за обогатяване на законодателството в обществена полза и против законите обслужващи частни интереси, а всички тези регионални формирования заедно да се противопоставят на всеки опит за претълкуване на Конституцията, гарантираща правата на всеки български гражданин да води достоен живот.
Отворена съм за диалог и комуникация с всеки мой съгражданин, който ме припознава като свой съюзник в правозащитната война. Мога да бъда лесно открита в социалните мрежи като потърсите „Анелия Райкова“ като тук за статията е използвана профилната снимка от личния ми профил, за да бъда лесно разпознаваема.
