Маймунската шарка вече е в България. Какво трябва да знаем?

Трети случай бе потвърден днес.

 
BHK Banner
 

Маймунската вариола (шарка) е вирусно заболяване, което се среща главно в тропическите гори в Централна и Западна Африка. Счита се за предизвикателство в няколко африкански страни. Открита при лабораторни маймуни през 1958 г. През 1970 г. е съобщено за маймунска шарка при хора за първи път. През юни 2003 г. вирусът влиза по невнимание в Съединените щати с пратка от екзотични африкански гризачи, които предават вируса на американски прерийни кучета с последващо предаване на хората.

Маймунската шарка се причинява от вирус, който принадлежи към групата вируси Orthopoxvirus. Други ортопоксвируси, които причиняват инфекции при хората са Variola (едра шарка) и вируса на кравешка шарка. Има 2 различни щама на вируса на маймунската шарка: централноафриканският и западноафриканският щам. Западноафриканският щам обикновено се свързва с по-леко заболяване. Такъв е щамът на вируса в Европа.

При хората маймунската шарка е подобна на едра шарка, въпреки че инфекцията обикновено е лека и много пациенти преминават през нея без симптоми. Инкубационният период за заболяването е около 12 дни (най-често симтоми се проявяват между 7 и 17 ден). Заболяването започва с втрисане, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, общо чувство на дискомфорт и умора. Обикновено в рамките на 1 до 3 дни след появата на втрисането, пациентът развива обрив (т.е. пъпки, пълни с течност), първо на лицето, очите, но понякога и на други части на тялото, особено на гениталиите. Лезиите обикновено се развиват в няколко етапа, преди да се образуват корички и да изчезнат за период от 2 до 4 седмици.

Пациентите могат да предават инфекцията от 2 до 4 седмици след появата на обрива до падането на коричките на лезиите.

Смъртността от маймунска шарка не е висока. В обществата с достъпна медицинска помощ достига до 1% от случаите, съобщава СЗО.

Вирусът на маймунската шарка се разпространява чрез директен контакт с лезиите или телесните течности на инфектирания човек. Предава се още чрез респираторни капки по време на директен и близък контакт – лице в лице над 3 часа. Освен това е възможно маймунската шарка да се разпространи чрез директен контакт на тялото с течности на инфектиран човек или с инфектирани с вируса предмети, спално бельо, дрехи.

При повечето пациенти се наблюдава леко протичане на заболяването и те не се нуждаят от лечение, третират се само симптомите. Когато е налице необходимост от лечение, то е поддържащо и антивирусно. Налични в света са няколко ваксини срещу маймунска шарка. Тези ваксини се използват за предотвратяване на инфекция с маймунска шарка и могат да се използват за ваксинация 14 дни след рискова експозиция. В България ваксинация срещу вариола е правена последно в края на 70-те години на миналия век и към момента няма налични количества в страната.

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина