Кратка история на bear субкултурата

Bears/мечките са субкултурна група от окосмени гей мъже с набито или пълно телосложение и изразено мъжко излъчване.

Много от младите гей поколения вероятно смятат, че ‘мечките’ винаги са били част от гей движението. Макар че гей баровете са съществували през голяма част от 20 век, bear сцената e по-нов феномен. Според куиър историка Лес Райт корените на субкултурната общност са в Калифорния, където през 60-те години възникват клубове за мотористи, в които тайно се събирали хомосексуални мъже със специфичното излъчване, което днес свързваме с термина ‘мечка’.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Важна точка при възникването на bear феномена е и Сан Франциско – един от най-освободените градове в Америка през 60-те. Тогава там отварят врати нови барове, ориентирани към мъже с фетиш към кожените дрехи и униформите (в стил Tom of Finland). Някои от най-редовните посетители били по-едрите мъже, които през тези период се самоидентифицирали като отделна група.

Терминът ‘мечка’ станал част от речника на гей мъжете за първи път през 70-те години. Започнали да се появяват неформални мрежи, които свързвали закръглените и окосмени мъже. През 1976 мъж на име Чарли Браун пуска обява в контра-културния вестник Berkeley Barb, с която организира среща на гей ‘мечки’ в Сан Франциско. Така възникнала и първата формална мрежа за групата – Girth & Mirth.

Много от куиър историците твърдят, че bear сцената разцъфнала силно по време на СПИН кризата. През 80-те много гей хора се страхували да изглеждат слаби, за да не ги помислят за болни. Някои дори разпознавали закръгленото телосложение като знак за добро здраве.

80-те и 90-те години били особено важни десетилетия за bear културата. През 1987 Ричард Бългър и партньорът му Крис Нелсън започнали да издават списанието си „Bear“, в което публикували секси снимки и обяви на окосмени гей мъже. През 1991 Крис Нелсън публикувал и влиятелния си фотографски албум „The Bear Cult“. Един от художниците за списание „Bear“ създал собствена организация и мрежа за запознанства на ‘мечки’, която озаглавил International Bear Rendezvous. Той разказва, че bear общността е започнала да бъде разпознавана и е излязла от ъндърграунд средите в средата на 90-те години. Неочаквано успешното едноименно списание несъмнено е една от главните причини за това.

С възникването на интернета се появили и първите социални грасруут групи за гей ‘мечки’ като Bear Hug и Bears Mailing List, както и събития, насочени към bear аудиторията като конкурси за „Мистър Мечка“. Културната експлозия в Америка бързо се разпространила и в други страни. Във Великобритания първите bear групи се появили в края на 80-те, но претърпели рязко популяризиране в началото на 90-те. През 1992 в Европа била учредена Федерация на Европейските Bear клубове, която обединявала групи от Швеция, Германия и др.

Знамето на ‘мечките’ било създадено през 1995 по идея на Крейг Бърнс и включвало мечешка лапа и седем цвята за различните националисти и цветове на козината.

С популяризирането на гей баровете и нощните клубове се увеличили и специалните фестивали и партита на ‘мечките’. Въпреки това, ‘bear’ феноменът си остава изцяло куиър. Все още не съществува официална хетеросексуална версия на тази субкултура. За сметка на това, гей ‘мечките’ имат собствени марки бельо, собствени филми, собствени музиканти, собствени кабаретни изпълнители, собствени стриптизьори, собствени порно актьори, собствени приложения за запознанства и т.н.