Историята е разказана в рамките на инициативата „Разкажи ни история“, която се реализира в партньорство с CheckPoint. Инициативата има за цел да провокира откритите и честни разкази за ХИВ, които да популяризират живота с инфекцията и да насърчат изследването и грижата за себе си след положителен резултат. Ако искате да споделите Вашата история с ХИВ или историята на Ваш приятел с инфекцията, можете да изпратите историята си на info@checkpointsofia.info. Ние гарантираме анонимност в представянето на историята. Важна за нас е емоцията и разказа за приемането, за да вдъхновим с тях други хора. Отличените истории ще получат календара за 2021 г. на PROUD.bg.
Към края на 27-те си години съм. До 25-годишна възраст изпитвах ужас от ХИВ.
След това животът ме изправи очи в очи с него. Косвено.
Имах връзка със страхотен човек. Бяхме заедно близо 2 години. Година след началото на нашите взаимоотношения решихме да се разделим, като и двамата си мислехме, че е окончателно. По стечение на обстоятелствата след няколко месеца се срещнахме пак, но и двамата се страхувахме да се етикираме като двойка и отношенията ни не бяха ясно дефинирани.
В този период всеки се беше виждал с други хора.
Един ден той дари кръв. Не се очакваше да се видим вечерта, но получих SMS от него с въпроса дали съм си вкъщи и че трябва да се видим. Попитах го дали всичко е наред, а той отговори само с “Не”. Сърцето ми отиде в петите. При опитите да му се обадя, затваряше. Пак получих смс: “Не мога да говоря”.
Един от най-белязващите живота ми дни. Никога няма да забравя как се побърквах от притеснения защо ми писа по онзи особен начин и не вдигаше телефона си. Знаех, че нещо не е наред. Знаех, че е нещо голямо. Може би в съзнанието ми беше приплъзнала мисълта за това, което всъщност се оказа в последствие.
Беше лято, но навън валеше.
Видях от прозореца, че идва и веднага изтичах да го посрещна долу. Няма да забравя лицето му. Изражението му. Плача му. Не го бях виждал толкова уязвим преди.
Качихме се у нас. Беше изключително разстроен и дори не успях да разбера какво ми каза.
Успокои се малко, до степен да изговори по-ясно думите и ми каза: “Аз съм ХИВ-позитивен. Съжалявам…”
Помислих, че се е объркал, или че не е разбрал правилно. Who knows – защитна реакция на психиката, може би. После разказа подробно какво се е случило и историята се превърна в реалност.
Няма да забравя как преборих най-големия си страх за няколко мига. Същата вечер. Няма да забравя усещането да мобилизираш всяка част от тялото си, ума си, съзнанието си и да се превърнеш в твърда скала.
Бях най-силният човек на света тогава. Нямах време да мисля за себе си. Спомням си, че треперех. Осъзнах го едва когато той ми каза, че го правя. Не чувствах себе си. Бях се отдал изцяло на него. Исках да му дам част от себе си, за да може да се събере и да стане едно цяло отново. Не можех да понеса да го гледам рухнал.
В един момент нещо прещрака и почувствах невиждана увереност и спокойствие. Сякаш се влюбих още повече в този човек. Усетих се значим за него.
Казах му: “Ти си човек, когото обичам и ако и аз съм ХИВ позитивен, значи това е съдба и бих се радвал, ако съм се инфектирал по този начин, а не от някой, когото не го е грижа за мен и просто е задоволил някаква физическа потребност.”
Следващият месец и половина ходих да се изследвам всяка седмица, докато установим дали съм се инфектирал.
Когато разбрах, че съм негативен, плаках 3 дни. Чувствах всичко това адски нечестно – той трябваше да премине сам през това. Знам, звучи нелогично, вероятно. Но това бяха чувствата и емоциите ми тогава. Той си отдъхна, че не не ми е предал вируса и няма да го трови чувството на вина и за това.
И така, бях до него, когато трябваше да ходи до Инфекциозна болница, да премине през първоначалния шок, през осъзнаването на факта.
Това беше моментът, в който изгубих страха си да бъда инфектиран. Единственото ми притеснение сега е, ако някой ден съм с ХИВ и го предам на друг човек. Затова се изследвам през 2 месеца.
Разказах тази история, защото разбрах през каква трансформация може да премине един човек (в случая двама), срещайки се очи в очи с ХИВ, и колко е важно за него да има някой там, който да застане до него без страх.
С него вече не сме заедно. Разбира се, не заради ХИВ-а. Всеки тръгна по пътя си. Но от тогава насам заставам в подкрепа на всяка една кауза, свързана с ХИВ.
Защото е важно.
