Когато действителността и театърът се срещнат – За пиесата “Проектът Ларами” и Матю Шепард

На 2 юни в Национален студентски дом имахме удоволствието да бъдем зрители на сценично четене на пиесата “Проектът Ларами” като част от програмата на Sofia Pride Arts 2019.

“Проектът Ларами” е пиеса от 2000 г. относно реакцията на обществото към убития през 1998 г. гей студент Матю Шепард в град Ларами, Уайоминг. Тя е пример за вербатим театър и е съставена от стотици интервюта на жители на града, откъси от дневници, както и излъчени по телевизията репортажи. Разделена е на 3 части като 8 актьора се превъплащават в общо над 60 роли чрез кратки откъси от въпросните събрани материали.

На сцената на Националния студентски дом сценичното четене беше режисирано от младия театрален режисьор Неда Вълчева, а участие в него взеха непрофесионални актьори от ЛГБТИК общността, преминали предварителен кастинг. Отвъд добрата актьорска игра и прекрасната режисура обаче пиеса като тази носи доста неприятни емоции.

Убийството на Матю Шепард е определено като престъпление от омраза и дава гласност на липсата на закони срещу подобни хомофобски престъпления в редица щати, включително Уайоминг. По време на представлението се чуват доста цитати от интервютата, представляващи мнението на хората от града. Много от тях звучат плашещо близки до честите коментарите, с които се сблъсква всеки един от нас като част от ЛГБТИ общността в България, без значение дали става въпрос за подобна случка:

“Някои хора казват, че се е свалял с тях. Не трябва така да флиртуваш с обикновени хора. Не извинявам действията им, но това ме накара да се почувствам по-добре, защото донякъде е вина и на Матю… Нали знаете, може би е 50/50.”

“Той има доста библейски виждания за хомосексуалността – не подкрепя такъв тип насилие. Но не подкрепя и такъв тип начин на живот. “

Или пък за събитие като Прайд:

“Що се отнася до въпроса с гейовете, не ми пука, стига да не ме закачат. А ако ме закачат, бих казал “не, благодаря!”. И това е отношението на повечето от хората в Ларами. Може да се присмеят на някого, ако са навън и са пили едно, може някой хомосексуален да изяде юмрук в лицето, но нищо повече. Ларами е на принципа ‘гледай си живота и остави и другите да гледат своя’”.

Вследствие на голямото медийно покритие и дългата борба от страна на активистки организации през годините след убийството сексуалната ориентация става част от официалните възможни мотиви за престъпления от омраза в повече щати отпреди.

“Смятам, че медиите всъщност накараха хората да се почувстват отговорни. Защото накараха хората да се замислят. Защото хората стояха в домовете си, гледаха телевизия и си казваха ‘Исусе Христе, ама тук нещата не са така’. А как са нещата тук?”.

В България, за жалост, сме свидетели на усилващи се негативни нагласи към ЛГБТИ хората. През последната година има все повече случаи на агресия и насилие към хора от общността, а си имаме и случай от преди време, който е аналогичен на този с Матю Шепард.

Убийството на Михаил Стоянов е извършено на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина в София. Получава широк отзвук в медиите и сред ЛГБТ общността. Към момента на убийството Стоянов е на 25 години, студент по медицина в София. В продължение на две години няма задържани по случая, но през 2010 г. полицията задържа двама заподозрени.

Пред разследващите задържаните заявяват, че са участвали в група от петима, която е „прочиствала“ парка от гей мъже. Разследващите получават данни за поне още десет нападения, по които се търсят доказателства. По-късно пред медиите майката на Михаил посочва, че не знае дали синът й е бил със сигурност гей или не.
Разследването приключва през 2012 г., но до четвъртата годишнина от смъртта на Михаил няма внесен обвинителен акт срещу заподозрените. Това става повод неправителствени организации да подемат международна кампания с искане за правосъдие в разумен срок и за включване на сексуалната ориентация като признат от Наказателния кодекс признак, на основата на който се извършват престъпления от омраза.

В средата на декември 2012 г. Софийска градска прокуратура внася в съда обвинителен акт срещу виновниците. Въпреки всичко това в действащия Наказателен кодекс на България като признаци за престъпления на омраза все още са признати само расата, народността, етническата принадлежност, религията и политическите убеждения. И докато в Америка са взети някакви мерки за справяне с това, борбата за внасяне на промени в българския Наказателен кодекс и включване на сексуалната ориентация и половата идентичност като признаци на престъпления на омраза продължава и до днес.

Като заключение бих искала да оставя един последен цитат от “Проектът Ларами”, който представя отговорността, която носим и към себе си, и към останалите:

“Ти и хетеро хората в Ларами и в Уайоминг сте виновни за пребиването на Матю Шепард по същия начин, по който германците са гледали настрани и са виновни за смъртта на евреите, ромите и хомосексуалните. Вие сте научили хетеро децата си да мразят своите гей братя и сестри лесбийки – ако и докато не признаете, че смъртта на Матю Шепард не е просто случайно явление, че не е просто работа на група случайни луди, ще носите кръвта на Матю по ръцете си.”