Има ли справедливост за откритите гей актьори в Холивуд?

Гей прайдът далеч не е новост, но днес – 50 години след началото си – той е по-важен от всякога. Един от виновниците за това е Рупърт Евърет, който смятаме за един от пионерите на модерното гей движение. Актьорът разкрива сексуалната си ориентация през 1989, само пет години след излизането на първия си филм – ход, който по онези години е способен да прекрати кариерата ти. Винаги съм смятал Евърет за успешен актьор, затова останах изключително изненадан, когато прочетох статията му за The Guardian от 2009, в която той споделя за последствията от разкриването си. В нея той предупреждава открито колегите си с различна сексуалност: „Не бих посъветвал нито един актьор да се разкрива, ако го е грижа за кариерата.“

„Невъзможно е да си с хомосексуална ориентация и да се опитваш да достигнеш върха в американския, британския или дори италианския филмов бизнес. Просто няма да ти се получи и ще удариш на стена в един момент.“ Евърет може да се похвали със стабилна дългогодишна кариера и е лесно да пренебрегнем думите му, но е редно и да се замислим -дали ако не се беше разкривал или се беше разкрил на по-късен етап щеше да бъде дори по-известен? Макар и днес откритите гей актьори да печелят достатъчно доходи (особено, ако изглеждат като Мат Бомър), все още не сме имали звезди от ранга на Уил Смит и дори Брадли Купър.

Нито един гей/бисексуален/флуиден актьор не е печелил статуетка на Оскарите в етап от кариерата си, когато е (бил) открит. Талантливи и красиви фигури като Нико Торторела трябва да ограничат възможностите си до ъндърграунд телевизионни роли, заради идентичността си. В мейнстрийм продукциите, които са успешни на награждаващите церемонии, гей ролите се дават на хетеросексуални актьори (Рами Малек, Махершала Али, Оливия Колман).

Междувременно Евърет остава лишен от номинация за Оскар за страхотната си роля в „Сватбата на най-добрия ми приятел“, където играе герой с хомосексуална ориентация. Вероятно Академията си е помислила, че е окей да пренебрегне усилията му, тъй като играе себе си? Можем само да гадаем, но е факт, че ако придобиеш слава с гей роля (особено такава, която се вписва в определен стереотип), кариерата ти отлита в определена посока, от която не може да се върне никога. Доказателство за това е Крис Колфър, който печели Златен Глобус за ролята си в сериала „Glee“ и…. играе себе си навсякъде от тогава.

Дейвид Пиърс, Нийл Патрик Харис, Мат Бомър, Закари Куинто и Бен Уишоу се разкриват едва, когато кариерата им е силно установена. Това е разбираемо решение. Харис вероятно нямаше да бъде избран за ролята си като Барни в „Как се запознах с майка ви“, ако се беше разкрил 10 години по-рано. Куинто така и не успя да достигне славата на колегата си от „Стар Трек“ Крис Пейн.

Положението в музикалната индустрия не е било много по-различно. Елтън Джон, Джордж Майкъл и Рики Мартин се разкриват в определен етап от кариерата си, когато музикалното им наследство може да им осигури сигурно бъдеще. Никой музикант не го е правил от самото начало. За щастие, можем да говорим за положителна промяна през последните години в музиката. Адам Ламбърт, Трой Сиван и Сам Смит са открити от самото начало и кариерата им върви повече от добре.

Докато музикалният бизнес прегръща смело гей самоличността, Холивуд я заобикаля тихо. Хетеросексуалните актьори продължават да бъдат по-уважавани от гей актьорите и често да трупат позитиви от нашия по-труден живот. Как може това да се промени?