Сам и Тъскър са двойка от 20 години. Тъскър е диагностициран с деменция, а симптомите започват да се проявяват все по-често, което променя живота на двамата драстично. Времето им заедно е най-важното нещо, с което разполагат. Това е и причината да тръгнат на пътуване из Великобритания с караваната си, което ще ги срещне с приятели и познати от миналото. С напредване на пътуването, собствените им представи за бъдещето започват да се разграничават, а обичта им е поставена пред огромно изпитание.
Романтичен филм с Колин Фърт и Стенли Тучи в ролите на гей двойка не звучи никак необичайно на хартия. Ако успеем да преглътнем факта, че и двамата актьори са хетеросексуални, трябва да признаем, че те са се доказали през годините с умението си да се превъплъщават в образите на реалистични гей персонажи, без да разчитат на стереотипи – съответно в „Самотен мъж“ и „Дяволът носи Прада“. (И все пак щеше да е хубаво поне единият от двамата герои да беше изигран от гей актьор.)
Новият филм на британския режисьор Хари Макуин избягва белезите на вече споменатите ленти и залага на тиха меланхолия, което е разбираемо, предвид особеностите на сюжета. Няма съмнение, че „Свръхнова“ е добре реализирана продукция, която ще направи добро впечатление на някои зрители с красивата кинематография на Дик Поуп, впечатляващите английски пейзажи и решението да се избегне предвидимата сантименталност на този тип филми.
Проектът, обаче, страда от няколко съществени проблема. Един от тях е загатнатият потенциал, който сякаш Хари Макуин не е успял да реализира докрай. Колин Фърт и Стенли Тучи изглеждат напълно способни да изнесат на гърба си далеч по-неудобни и въздействащи сцени (тази с вдигането на коктейла подсказва за какво говорим), но сценария ги ограничава. Освен това, след многозначната финална сцена на филма, оставаме с чувството, че твърде много важни неща са останали неизказани и пропуснати.
Другият проблем е че филмът не казва нищо ново. Емоционално е да гледаш как Тъскър страда, а Сам се опитва да остане силен, но тази динамика вече сме я виждали и то разгърната далеч по-впечатляващо. Примери за това са „Бащата“ на Флориан Зелър и „Все още Алис“ на Ричард Глацър, които разглеждат борбата с Алцхаймер и деменция от далеч по-интересни перспективи. Особен елемент от сюжета е идеята за самоубийството като бягство от неизбежното бъдеще. Тя бива представена през втората половина на филма и продължава да бъде все така любопитна, въпреки че практиката става все по-често срещана.
Не на последно място, „Свръхнова“ разчита изцяло на пърформанса на Колин Фърт и Стенли Тучи, а химията между двамата не е толкова убедителна. Можем да им повярваме, че са дългогодишна двойка по време на чаровните им ежедневни спорове, но по време на драматичните монолози сякаш Фърт и Тучи започват да изнасят урок по актьорска игра и в следствие на това губят героите си от поглед.
Голяма част от масовата публика, която харесва сълзливи драми, ще похвали „Свръхнова“. От тази гледна точка, Хари Макуин е успял да си свърши работата. При по-задълбочен преглед, обаче, филмът не успява да оправдае високите очаквания.
