Малко сериали предизвикват толкова противоречиви реакции още с първия си епизод, колкото „Eуфория“. Преди по-малко от два месеца всяка втора интернет медия се възмущаваше на графичните сцени, показващи чудовищна злоупотреба с наркотици и секс. Голите сцени бяха анатемосани, а статистиката от почти 30 полови органа, показани само през първите 50 минути изплаши редица родители.
В такъв случай, може би е редно да предупредим – ако очаквате да гледате отпускаща комедия, която да ви разведри – „Еуфория“ не е за вас! Това е един от малкото сериали, които навлизат толкова решително в мрачните, неудобните и потискащи кътчета на човешката душа.
В повечето случаи, които познаваме репрезентацията на тийнейджърското битие във филмите и сериалите е оптимистична и позитивна. „Еуфория“ преобръща тази традиция и ни въвежда в суров свят, в който пубертета изглежда като един от най-трудните периоди в живота. Сериалът на HBO ни въвежда в света на група младежи, които се сблъскват ежедневно с проблеми от различен характер. Адекватното представяне на депресията, биполярното разстройство, социалната тревожност, куиър сексуалността, травмите от домашното и сексуалното насилие надминава всички очаквания. На пръв поглед поведението на героите е нихилистично, нереалистично и неоправдано, но с разгръщането на сюжета успяваме да си обясним всяко едно тяхно действие.
Още в първата сцена научаваме, че главната героиня Ру (изиграна страхотно от Зендая) се е родила броени дни след атентата от 11-ти септември. Малка, но важна подробност, която дава контекст за мрачните и несигурни времена, в които нейното поколение израства. През всичките осем епизода от сезона Ру е не само протагонист, но и разказвач зад кадър. „Еуфория“, обаче, не е само нейното шоу. Фокусът прецизно се измества и към транс момичето Джулс (Хънтър Шейфър), в което Ру се влюбва, класическия гадняр Нейт (Джейкъб Елорди), приятелката му Мади (Алекса Деми), безкомпромисната Кет (Барби Ферейра) и др. В края на първи сезон имаме чувството, че познаваме всички тях също толкова добре, колкото Ру.
Най-впечатляващите качества на „Еуфория“ са кинематографията, монтажа и саундтрака. Малко други сериали могат да се похвалят с толкова креативни режисьорски решения. В рамките на една серия техниката на снимане се променя многократно – в един момент сякаш гледаме музикален видеоклип, в следващия – суров домашен запис от видеокасета, а накрая дори навлиза в територията на арт-хаус киното. На теория резултатът би трябвало да бъде хаотичен, но вместо това той впечатлява и не спира да изненадва. Разнообразният саундтрак е в духа на друг качествен младежки сериал – шведския „SKAM“. В един момент повдигаме вежди на тренди хип хоп песен, а в следващия ни увисва ченето от алтернативна класика на Фиона Епъл.
Трудно е да предвидим как ще се развие „Eуфория“ във втория си сезон, а още повече – колко дълго ще продължи сериала. За момента, обаче, можем смело да заявим, че това е едно от най-оригиналните и вълнуващи телевизионни изживявания, на които сме попадали през последните години.
