Преди по-малко от век е било нормално левичарите да бъдат принуждавани да пишат с дясната си ръка, независимо че това не е естествената им способност. Насилствените опити за промяна на религията и цвета на кожата също са част от историята на човечеството. Положението със сексуалната ориентация не е много по-различно. Макар и хомосексуалността да е премахната от списъка с болести в голяма част от света през 60-те и 70-те години, все още съществуват организации, които твърдят, че тя може да бъде лекувана и променяна – тъй като не е естествена и библейски цитати твърдят, че е грях.
Именно така през 1973 година бива основана американската организация “Love in Action” (“Любов в действие”), която през 2012-та година се преименува на “Restoration Path” (“Път към поправянето”). Тя е една от многото религиозни организации, отворили специални ‘терапевтични’ центрове, в които практикуват “изправящи” програми, с цел да лекуват различната сексуална ориентация.
Когато за първи път прочетох мемоара на Гарард Конли – “Boy Erased”, в който той описва дните си в “Love in Action” и отношенията с родителите му и религията, ме обзе странно чувство. Опитът ми е тотално различен от този на Конли, но въпреки това успях да усетя болката, пропита във всяко една страница и последствията, които изживяването е оказало върху неговата личност.
Подходих към екранизацията на Джоел Едгертън с високи очаквания, предвид страхотния актьорски състав и одобрението на самия Гарард Конли за проекта. Темата за “изправящите” центрове е поставяна и преди в киното – в комедията “But I’m a Cheerleader” и миналогодишния “The Miseducation of Cameron Post”. Въпреки това, “Boy Erased” излъчва по-различна атмосфера.
Филмът е значително по-тих и интровертен и се докосва до емоционалната тематика със завидна чувствителност към всички замесени страни. Образът на родителите е третиран с емпатия към техните чувства и липсата им на разбиране. Особено интересен е образа на майката, изиграна от Никол Кидман, която е научена да се подчинява в патриархалното и консервативно семейство, но в крайна сметка разбива оковите в края на историята и се застъпва за сина си. Лукас Хеджис доказва позицията си на един от най-талантливите млади актьори напоследък, изигравайки подобаващо ролята на младия Гарард, който бива нарочен за гей още преди да знае пълното значение на думата.
Гарард Конли и Лукас Хеджис на снимачната площадкаФилмът се движи стриктно по страниците на книгата и прескача между дните на главния герой в центъра “Love In Action” и болезнените спомени от миналото, които ни показват пътя до този преломен момент. Единственото по-сериозно разминаване е във финалната сцена. Филмът завършва оптимистично, докато епилогът в книгата носи усещане за горчивина.
Разбира се, “Boy Erased” далеч не е перфектния филм. На поддържащите герои, изиграни от Трой Сиван, Ксавие Долан и Дейвид Крейг и други, им липсва особена дълбочина, която би направила историята още по-емоционално наситена, но вероятно през спомените и погледа на Гарард Конли те са именно това, което виждаме на екрана.
Като цяло, “Boy Erased” поставя важни въпроси и изпълнява целите си – да разпространи историята на Гарард Конли до масовата аудитория, която не познава книгата му. Междувременно той е и най-сериозния и добър филм, документиращ изживяването в “изправящ център”.
Интересен факт: Гарард Конли е живял в София през периода 2013-2015 и е преподавал в Американския колеж – английски език и литература. През 2018-та година, той публикува в Туитър снимка от София Прайд с текста:
“Радвам се за София Прайд, който се проведе този уикенд. Изумен съм колко бързо се променя България към по-добро. Благодарен съм за трите години, прекарани в тази прекрасна страна, преподавайки на страхотни ученици.”
Loved seeing Sofia pride this weekend. I’m astonished at how quickly Bulgaria is changing for the better. So grateful to have spent 3 years in this wonderful country teaching brilliant students. pic.twitter.com/75WzJ6HEde
— Garrard Conley (@gayrodcon) 11 юни 2018 г.
