Фреди Меркюри и групата му Куийн имат сакрално значение. Причините за това са много. От една страна стои революционната рок музика, която не спира да предизвиква традициите на жанра и да си играе с всевъзможни влияния – от опера до синтпоп. От друга – впечатляващите качества на Фреди като харизматичен фронтмен, способен да контролира стадионни публики, омайвайки ги с отличителния тембър на гласа си. Да не говорим за десетките вечни хитове, които и до днес създават настроение в караоке баровете. Фреди Меркюри, обаче, е важен и за гей историята, тъй като е един от първите популярни рок певци, които гей общността разпознава като ‘свои’, независимо че през голяма част от кариерата си, той не коментира сексуалната си ориентация публично.
Часове няма да ни стигнат за да изброим всички страхотни моменти от кариерата на Фреди и Куийн. Именно затова биографичен филм за живота на толкова иконична личност е противоречив и рисков ход по начало. Независимо от резултата, винаги ще има недоволни, защото миналата реалност не е възможно да бъде повторена, а всички са единодушни по идеализирането ѝ. Проблемите обаче далеч не приключват тук. Негативните предубеждения към “Бохемска Рапсодия” се трупаха години наред. В началото на десетилетието, филмът бе обявен официално от самия Браян Мей – китарист и водеща фигура на Куийн. До излизането си, обаче, проблемният проект стана жертва на смяната на трима режисьора и десетки различни актьори – прецедент за киното, който остави горчив привкус.
Финалният резултат, оглавен от режисьора Браян Сингър (снимал и продуцирал куп супергеройски филми) и актьора Рами Малек, породи очаквания гняв на критиците, но и спечели немалко хвалби от редовия зрител. Къде стои истината?
Ясно е, че филм като “Бохемска Рапсодия” е трудно да се разгледа и коментира обективно. Важно е пояснението, че фокусът в него не пада само върху личния живот на Фреди Меркюри. Преди всичко, проектът проследява музикалната кариера на Куийн и трудностите, които бандата среща по пътя. Кулминацията на лентата е достигната при страхотното изпълнение на Лайв Ейд през 1985 година.
Оттук нататък, възприемането и оценяването на „Бохемска Рапсодия“ зависят индивидуално от очакванията и начина, по който зрителя ще разчете показаното. Съществуват два възможни пътя:
1) Надяваме се на възможно най-истинната адаптация на кариерата на Куийн и живота на Фреди и сверяваме всеки един факт с официалните биографични данни (представени в книги, интервюта и документални филми). Готови сме да проблематизираме дори най-малкото разминаване с истината и еднопластовото представяне на различни важни фигури от живота на култовия певец. Търсим важни и отговорни социални послания за гей живота и СПИН кризата през 80-те. В този случай, “Бохемска Рапсодия” е провал.
2) Разглеждаме филма като едно художествено произведение, вдъхновено от музикален феномен, което не претендира за изключителна истинност, но е направено с нужната чувствителност и респект към обекта. Използвана е класическа драматизация, типична за кино изкуството. Историята е украсена и хронологията на някои събития е разместена, с цел – постигането на динамика.
Нито една от двете гледни точки не е по-права. Те произхождат от различните очаквания и нужди на аудиторията.
Независимо от фенските страсти, “Бохемска Рапсодия” работи добре на две нива, които не могат да бъдат оспорени. Актьорската игра на Рами Малек, Гуилям Лий, Бен Харди и Джозеф Мазело впечатлява. Всеки жест и всяко движение са изучени и изпълнени перфектно. В очите на Рами виждаме същия театрален пламък, с който Фреди завладява душите ни при всяко гледано интервю и изпълнение. Поддържащите актьори споделят изумителна визуална прилика с истинските членове на Куийн. Кинематографията също е впечатляваща, движението на камерите и позиционирането на кадрите перфектно отразява извънземната енергия на музикалните титани.
Противоречията около “Бохемска Рапсодия” са очаквани и логични. Те едва ли ще бъдат разрешени някога. Въпреки това, трябва да се радваме, че наследството на Куийн е по-живо от всякога и бива разпознато от много различни медии и форми на изкуство. Възможно е някои от тях да не пасват на очакванията и разбиранията ни, но поне установяват и поддържат легендарния статут на групата. А рано или късно, всеки почитател ще си намери подходящия източник на информация и вдъхновение.
