Малко ще са тези, които ще се опитат да оспорят твърдението, че Лейди Гага е най-голямата гей икона сред поп певиците за поколенията, родени след 1990 година. Едва ли има нужда да се впускаме в обяснения и факти, подкрепящи този аргумент. Само ще подчертаем, че нейния успех е плод не толкова на добра реклама, колкото на нечовешки труд, неоспорим всестранен талант и жанрова гъвкавост, която я нарежда до абсолютни легенди и хамелеони като Дейвид Боуи и Мадона.
Въпреки сериозните недостатъци на екипа ѝ от 2013 година насам (за които знаят само най-верните фенове), Гага продължи да компенсира с вълнуващи и непредвидими музикални трансформации, които не надминаха класиките ѝ “The Fame Monster” и “Born This Way”, но доказаха че певицата е истински артист и няма никакви намерения да се ограничава в творческите си търсения. Хаотичният и експериментален “ARTPOP”, който не успя съвсем да издържи теста на времето, бе контриран от дуетен албум с джаз стандарти с Тони Бенет, а кънтри и рок завоите в емоционалния “Joanne” я подготвиха за феноменалните ѝ изпълнения в римейка на “Роди се звезда”, за които продължава да се говори и до ден днешен.
След като си изгради тази репутация, много фенове останаха изненадани да чуят, че Гага сложи противоречиво начало на новото десетилетие със сингъла “Stupid Love”, който звучи регресивно и беззъбо на фона на другите ѝ водещи сингли. Появиха се съмнения, че поп иконата е решила да издаде предвидим ретроспективен албум, който ще задоволи очакванията на широката публика и най-старите ѝ фенове, но ще се окаже стъпка назад от артистична гледна точка. Дуетът с талантливата Ariana Grande „Rain on Me“ успя да върне надеждите на някои слушатели, но малко хора биха го поставили до най-големите класики на Лейди Гага.
След двумесечно отлагане новият албум “Chromatica” най-сетне е при нас и се радваме да съобщим, че голяма част от съмненията са били напразни. Новият проект на Гага не е нито толкова хитов, колкото “The Fame Monster”, нито толкова революционен, колкото “Born This Way”, нито толкова смел, колкото “ARTPOP” и “Joanne”, но е интелигентен и сериозен поп албум със собствен характер, който си заслужава да бъде слушан и оценен. Певицата обръща поглед назад, но не към собственото си музикално минало, а към миналото на хаус и денс музиката от 80-те и 90-те години на XX век. Разбира се, типично за Гага, има и обрат – клубната стилистика се превръща в платформа, върху която звездата изгражда нова футуристична вселена с помощта на продуценти като Bloodpop, Axwell, Burns, Morgan Kibby, Madeon, Skrillex и Tchami.
“Chromatica” е албум с амбициозна концепция, възползващ се от десетки метафори, но вдъхновението му се корени в силата на изкуството да лекува болезнените травми от миналото, разрушеното психично здраве и трудното взаимодействие на един артист със славата. Именно така “Fun Tonight” се превръща в емоционално обръщение към феновете, които отказват да повярват в човечността на певицата (а и в сериозен монолог) “Plastic Doll” критикува дехуманизираното отношение на индустрията към музикантите, а “911” е роботизиран химн за използването на антипсихотици.
И докато “Free Woman” и “Enigma” преповтарят познатите теми от “Scheiße” и “Aura” (макар и в съвсем различен дух), а “Stupid Love” си остава твърде безлична, Лейди Гага успява да надгради над очакванията с великолепната откриваща композиция “Alice”, която продължава серията ѝ от безпогрешни начални песни, еуфоричната “Replay”, която възпява борбата ѝ с PTSD и удря с неочаквана мощ, катарзисното откровение “Sine From Above”, за което си партнира с великия Елтън Джон и финалната “Babylon”, която закрива записа по грандиозен начин с препратки към балната сцена, озвучени от госпъл хор (вярно, сравненията с Мадона ще са напълно оправдани, но ще ги третираме като комплимент).
Уви, пребиваването в света на “Chromatica” продължава само 43 минути, но бягството от реалността си остава на един клик разстояние (върху бутона ‘play’). Забравете за очакванията да намерите заместник на “The Fame Monster” и “Born This Way” (тези албуми вече съществуват и винаги може да се върнете към тях) – “Chromatica” е от съвсем различна раса, която заслужава да бъде изучавана и преоткривана отново и отново, но по собствените си правила.
Слушайте „Chromatica“ в Spotify
