Миналата година ви представихме дебютния албум на Dorian Electra – една от най-интересните фигури на модерната куиър сцена. „Flamboyant“ загатна за потенциала на джендър флуид артиста, смесвайки футуристични PC Music влияния с неокласически мотиви и текстове, критикуващи умело токсичната мъжественост и капитализма. Само година по-късно Electra се завръща с продължението си, озаглавено „My Agenda“, което е дори по-предизвикателно, екстремно и ударно.
Вторият албум на американския куиър изпълнител изоставя цветната барокова образност на предшественика си и се фокусира върху едно значително по-пънкарско и готическо усещане. Основните теми, които Dorian подхваща този път са мисогинията и модерните токсични онлайн субкултури (incel, neckbeard, The Red Pill организацията и т.н.), които са подобаващо иронизирани и в някои от видеоклиповете.
Откриващото „F The World“ се заиграва с нихилизма на младите под звуците на рейв музика, рапиране и дори блек метъл крясъци. Заглавната „My Agenda“ обединява руската феминистка формация Pussy Riot и емблематичните Village People за хаотична композиция с иконичен текст, осмиващ паниката на консервативните десни от „гей пропаганда“ и идеята, че гей хората ще завладеят света и ще го доведат до духовно падение. Особено важен е куплета на Pussy Riot, който за съжаление остава някак закодиран в целия миш-маш от звуци, но гласи:
„Москва столица гейропы
Стали квирами все гомофобы
Духовные скрепы сменили на стропы
Мы радужным мобом по красной топаем
Гей-пропаганда – мы любим тебя от Чечни до Уганды
C тобой мы танцуем на красной
У нас очень много секса но он безопасный“
„Gentleman“ зарибява със забавен инструментал и мощни бийтове, а „M’ Lady“ не успява да впечатли музикално, но провокира стабилно нереалистичните стандарти за красота, насочвани към жените от страна на последователите на incel културата. „Sorry Bro (I Love You)“ е значително леснослушаема и успява да се заиграе с токсичната мъжественост отново, провокирайки с изрази като „bro, no homo“. Някогашната meme звезда Rebecca Black прави неочакван и уверен завой към PC Music жанра в „Edgelord“, а финалната „Give Great Thanks“ може да мине за лирична и романтична балада, ако успеем да се отърсим от експлицитния BDSM текст („As you fuck my face at a rapid pace, I’m a lifeless hole for you“). Най-силните удари в албума, обаче, се оказват енергичните „Iron Fist“ (сексуално денс цунами) и „Ram It Down“ (фатален удар срещу хомофобите).
„My Agenda“ е кратък, но добре премерен втори албум, който надгражда над показаното от Dorian Electra в дебюта. Разбира се, той едва ли ще достигне до масовата публика (а и едва ли това е целта му) и е доста гимик-ориентиран, но казва важни неща и е добра алтернатива на перфектните и изгладени поп албуми, на които куиър хората се радват по начало.
Слушайте „My Agenda“ на Dorian Electra в Spotify.
