В месечната ни рубрика, PROUD.bg подбира саундтрака на месеца aka новите музикални албуми, които в никакъв случай не трябва да пропускате. През февруари от колоните ни се носеха психеделични звуци, атмосферичен ембиънт, меланхоличен инди фолк… или по-точно:
Agnes Obel – Myopia:
В четвъртия си албум „Myopia“ датското чудо Agnes Obel продължава да ни отвежда в мистичните си светове. Интроспективната и минималистична музика на скандинавката е подходяща за усамотено слушане и предразполага слушателя към дълбоки мисли, бягство от натоварващото ежедневие… а защо не и към продуктивна медитация? Противопоставяйки се на класическите песенни структури, Agnes изгражда вселена със собствени правила, в която меланхолията е силна, но никога не се превръща в директна депресия.
Слушай в Spotify
Allie X – Cape God:
Allie X е една от най-подценените канадски певици през последните години. На теория актуалният ѝ проект „Cape God“ звучи като поредния алтернативен поп албум, който може да наредите в плейлиста си до последните издания на Marina и Charli XCX. При по-задълбочено слушане, обаче, той разкрива необичайно мрачните си и експериментални страни. Сравнен с двете части на „Collxtion“, „Cape God“ е по-бавен, готически и атмосферичен, но чарът на Allie продължава да бъде все така разпознаваем.
Слушай в Spotify
Asgeir – Bury The Moon:
Новият албум на Asgeir стопля сърцето през по-студените дни, а ефирните му композиции заслужават да достигнат до по-широка публика. Исландският хипстър продължава все така прецизно да създава красивите си фолк композиции с предимно акустичен характер, които са обречени да озвучават някоя филмова или телевизионна продукция на даден етап. Ако искаш, обаче, да изпревариш течението, сега е момента да си пуснеш „Bury The Moon“.
Слушай в Spotify
Grimes – Miss Anthropocene:
“Miss Anthropocene” е поставен пред трудната задача да наследи “Art Angels”, който е вероятно най-успешния и балансиран проект на Grimes. Затова не е голяма изненадата и, че актуалната творба издиша сериозно при евентуално сравнение. Разбира се, и дума не може да става за пълен провал и разочарование – противоречивата фигура продължава да оплита слушателите си със сложните и абстрактни концепции и експерименти, които ангажират вниманието, макар и да не достигат винаги очакваната кулминация.
Слушай в Spotify
Tame Impala – The Slow Rush:
“The Slow Rush” не е толкова революционен колкото предшественика си “Currents”, но за сметка на това манипулира сетивата с още по-танцувални (в духа на Daft Punk) и опияняващи аранжименти. Резултатът е достъпен, грандиозен и напълно отговаря на актуалния статут на Kevin Parker като фестивален фаворит и стадионен гигант. Психеделията на Tame Impala е вдъхновена от миналото, но несъмнено предоставя неочаквани перспективи на мултиинструменталиста за бъдещето.
Слушай в Spotify
