Гражданското общество реагира на атаката срещу Истанбулската конвенция

Истерията около ратифицирането на Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие) се вихри в медиите с все по-голяма сила. Крайнодесни политически партии и организации, Българската социалистическа партия и религиозни групи вече втора седмица обясняват как Конвенцията е троянски кон, с който насилствено на българския народ ще бъдат наложени ужасяващи, апокалиптични социални норми като основно уважение на самоидентификацията на транс хората („узаконяване на третия пол“), закрила на преследвани в чужбина ЛГБТИ хора („приемане на травестити от Иран като бежанци“) и равни брачни права за всички („въвеждане на гей бракове“).

Нещо повече. Волен Сидеров обясни в национален ефир как Конвенцията ще наруши правата на част от българското общество – хетеросексуалните мъже, които изнасилват съпругите си. В интервю, излъчено по Нова телевизия, националистът проведе следният диалог с водещата:

 
L’N’Q: House & Disco
 

Сидеров: [Истанбулската конвенция] всъщност анулира брака като институция. Там жената, например, може да се оплаче от това, че имала секс с мъжа си, законния си мъж. Което е абсурдно, защото тя се жени за него заради това. А изведнъж се оказва, че ако тя реши да се оплаче, защото тя, примерно, не е била съгласна, той става обвиняем…

Водещата: Еми ако не е съгласна… нали се чухте какво казахте?

Сидеров: Когато не е съгласна, се развежда.

По BiT Геновева Тишева, председател на фондация Български център за джендър изследвания, заяви: „Зад всичко това се крие омраза към жените… Методите, които се прилагат, приличат на методите, прилагани при инквизицията, когато са избивани и изгаряни жени… Тогава, за да се установи авторитарен контрол върху жените, върху телата им, са се пръскали слухове и са се измисляли истории от властимащите“.

Български фонд за жените излезе с подробно становище, в което направи на пух и прах критиките срещу Истанбулската конвенция. От организацията изтъкват един очевиден факт: „Никъде в целите на Конвенцията не се споменава “трети пол” (каквото и да разбират под него противниците на Конвенцията), нито “въвеждане на гей бракове”.

„Под “пол” Конвенцията приема социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете. Български фонд за жените би искал да разясни на противниците на Конвенцията, че това не означава “трети пол”, а означава, с една дума, стереотипи. Именно заради стереотипа, че “жената е длъжна да се подчинява на мъжа си”, Елена и Виола изгубиха живота си преди няколко месеца (защото според бившите им партньори, насилници и техни убийци, те не са се обличали или държали по „подходящ” начин). Заради стереотипа, че “ролята на жената е да е домакиня и майка”, хиляди жени са икономически зависими от партньорите си и в случай на домашно насилие, много по-трудно се спасяват от него. И заради стереотипа, че “истинският мъж не плаче”, безброй мъже потискат емоциите си и съответно, стават раздразнителни и агресивни или стигат до дълбока депресия и самоубийство.“

Документът завършва така: „Предвид всичко гореизброено, искаме да заявим, че Български фонд за жените остро осъжда политическите игри и пропаганда, речта на омразата срещу ЛГБТ хората, които неволно се оказаха жертви на политически пиар на гърба на каузата за борбата с насилието над жени и съзнателната заблуда на българските граждани за естеството на Истанбулската конвенция, които застрашават живота на хиляди жени и момичета в България. И следващия път, когато някоя жена бъде убита от ръката на своя настоящ или бивш партньор, спокойно ще можем да наречем противниците на Конвенцията “съучастници” на убиеца.“

Моника Писанкънева – активист във фондация „Ресурсен център Билитис“ и един от организаторите на София прайд – написа блестящо мнение, публикувано в Клуб Z. В текста си тя се съсредоточава именно върху атаката срещу трансполовите и интерсекс хората, които „не са дори производен фокус на Истанбулската конвенция“.

„Мотивите за включване в тази раздухана полемика със сигурност са различни за различните заинтересовани. Едни доказват, че са фактор във властта; други използват създалата се ситуация, за да популяризират своята мисия, а трети вероятно просто искат да покажат, че имат мнение. Сумарният ефект от всички тези изявления обаче е: принизяване на човешкото достойнство на едно от най-невидимите и лишени от достъп до представителство във властта малцинство у нас, а именно, трансджендър и интерсекс хората, обозначени в текущия дебат с обобщаващото понятие „трети пол“.“

Блогърката и правозащитничка Светла Енчева пък публикува в блога си отворено писмо към бившия министър на здравеопазването Петър Москов. Повод за реакцията й е шокиращо невежата позиция на политика, според когото полът няма социално измерение. Енчева търпеливо му обяснява какво са стереотипни полови роли и защо те са опасни. Тя дава за пример поредица конкретни, широкоразпространени у нас стереотипи за ролите на жените и мъжете, включително този, че истинските мъже не плачат – схващане, споделяно от една трета от българите.