Три поетични книги от български автори излязоха от печат в двуезични българо-испански издания. Преводът е на Марко Видал Гонсалес – млад поет, преводач, българист и автор на популярния блог за българска литература “La Tortuga Búlgara”.
„Nueva Poesía Social. La Antología” – така се казва първата книга от поредицата. Тя представлява своеобразна поетична антология на българското литературно движение „Нова социална поезия”. През последните месеци, той е превел още две стихосбирки. Едната, озаглавена „Muchacha blanca”, представя подбор от произведения на литературния критик и поет Владимир Сабоурин.
„Синьото момче/El muchacho azul” е най-новият му проект, представляващ част от поезията на бележития български поет Александър Вутимски. Предговорът е от испанския кинокритик, писател и ЛГБТ активист Едуардо Набал Арагон (Eduardo Nabal Aragón), дизайнът на корицата е на българската поетеса и художничка Ваня Вълкова и странирането и корекцията е дело на испанската художничка Мария Вера Авеянеда (María Vera Avellaneda).
Александър Вутимски (Своге 1919 – 1943) е български поет от XX век. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза.
През 1937 г. завършва I софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет. Творчеството му е посветено на града и любовта, теми, в които доминира едно различно за българската поезия носталгично-меланхолно светоусещане. Вутимски е сред първите автори, в българската поезия, на творби с хомосексуална тематика и естетика. Приживе не успява да издаде своя стихосбирка. По-ранните му стихотворения са публикувани в левите списания „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй“, „Трезва младеж“. Едни от най-значимите му и зрели творби са публикувани в месечно литературно-художествено списание „Златорог”. Смятан е за един от значимите, но недобре познати български поети. Умира през 1943 в санаториума в Сурдулица, на 24 годишна възраст.
„Поезията на Вутимски я намирам за много лична и близка. Въпреки, че темата за фрустрираната любов не е никак нова и оригинална тема в поезията, мисля, че начинът, по който той описва фрустрацията и отчаянието си, успява да докосва най-емоционалата нишка на читателя. Той говори непрекъснато за любов, поетическия образ на синьото момче (неговия обект на желание) можем да го намерим и в поезията му, но също така и в неговата проза. И това непрестанно говорене за тази – може би в нашите времена да се смята така – банална тема никак не омръзва читателя. Авторът я третира по много финен и изящен начин, без да използва други по-конвенционални образи, преобладаващи в ерата на инстаграм поезията. Може би заради епохата, в която авторът е живял и творил, му се е налагал да покаже това негово хомосексуално желание по много дискретен начин и понякога дори не става ясно към кого се обръща авторът и това желание става някак скрито. Но ако се потопим в стиховете на автора, дори можем да намерим няколко еротични образи. Разбира се, има и стихотворения, в които не става ясно за кого пише тези печални стихове и в тях намираме тази неяснота и двусмисленост, която ни кара да я чувстваме още по-близка“, споделя Марко пред PROUD.bg.
„Има и други теми в неговата поезия: бедността, социалния гняв срещу този несправедлив свят, социалната борба, алкохолизма, ужаса на войната, самотата в големия град, декаданса… тези други теми правят автора добър и достоен човек. През очите на Вутимски всичко става синьо – не само момчетата, също така и каруците, слънцето, небето, шапките, очите, челото, ръцете, фуражките… всичко става синьо. Синьото е цвета на недостъпното, на недостижимото, на бълнуването… на пиянствуването“, продължава Марко.
Трите стихосбирки вече се разпространяват в обществените библиотеки както в България, така и в Испания и могат да бъдат закупени в софийската книжарница Български книжици. Испанската публика може да се сдобие с екземпляр в Amazon и в ЛГБТ книжарници „Cómplices” (Барселона) и в мадридксата „Berkana”.
Марко Видал Гонсалес е следвал славянска филология в Университета в Гранада и е специализирал български език и литература. От началото на обучението си, през 2013 г., той често посещава България, за да участва в курсове за българисти чужденци във Великотърновския университет. От 2016 г. до 2019 е живял и работил в София.
