Издателство „Метеор“ представя новата стихосбирка на Станимир Панайотов „Аксиома и печал“, която ще бъде налична в книжарниците и за доставка след 23 декември.
Станимир споделя пред PROUD.bg: „Сред основните теми в „Аксиома и печал“ са сексуални изстъпления и трансгресии; гей промискуитет и самоунищожение; автосаботаж; садомазохизъм; математически детерминизъм; пропуснати жизнени възможности; незапочнали любовна истории; поетико-теологически фрагменти; отношение между тяло, душа и космос; включително и доста езотерични и трудно разбираеми препратки към музика, свързана с окултния куиър ъндърграунд.“
За създаването на книгата: „Тази книга не беше планирана. Мислех, че първата ми поетическа книга „Бог vs F31“ ще бъде и последна – за мен поезията беше инцидент, аз съм философ, който преоткри теоретичната си работа през поезията, тъй като започнах да пиша сравнително късно. През 2016 г. осъзнах, че колкото и рядко да пиша поетически текстове, съм натрупал достатъчно материал, който може би ще прерасне в книга. Така че „Аксиома и печал“ беше създадена с единия крак в несъзнаваното и на практика беше писана в продължение на 10 г., през които не съм имал конкретна творческа визия. Такава разбира се в книгата има, но тя се п(р)ояви в ретроспектива, веднъж щом реших, че тези парчета текст са книга. Щом този поглед, извърнат назад, се случи и съзря книга, аз самият започнах да виждам темите и проблемите.“
За разликата между „Бог vs F31“ и „Аксиома и печал“: „Новото в „Аксиома и печал“ е опитът да говоря спокойно и равно за човешката потребност от близост или, по-точно, за невъзможността на самодостатъчността ни; или, ако щете, за невъзможността на тишината ни. Тази спокойност постепнно навлезе в собствения ми език, видимо във втората част на книгата. Първата част е много по-близо до първата ми книга. Докато първата ми книга беше истеричнотеоретична поезия (или “нано поезия”, както я нарече моята редакторка, поетесата и преводачката Надежда Радулова), с високо претенциозен и маниерен, умишлено неразбираем и деструктивен за читателя и за самата поезия език, новата ми книга преминава в един друг, по-спокоен начин на говорене. Език, който е по-приятелски настроен към читателя.“
За публиката на книгата: „Мисля, че ще резонира на сравнително тесен кръг от така или иначе тесен кръг ЛГБТ+ читатели. Но аз не съм си и представял друго. На първо място, приблизително половината стихосбирка е експлицитна гей поезия. На второ, тя не е и свенлива или нежна поезия. Което не значи, че нежност няма – както казах, това е нова тема и хоризонт за мен; просто не говоря за и изразявам нежността нежно. Но книгата може би ще бъде и отблъскваща (въпреки че има изключения, като сонетът “На тримата
любими”). Може да бъде отблъскваща също и защото е много (гей) мъжка книга – просто искам да съм честен и читателят да е наясно с това; но и не мисля, че това е недостатък. Резонансът може да бъде предизвикан дори и от отвращение. Ако разполагаме с ЛГБТ+ читатели, които се интересуват от провалена, саботирана, незапочнала, затисната от невъзможността чувствителност и състояния на духа, тази книга е за тях – дали ще им хареса, това е друг въпрос.Освен няколкото любовни стихотворения, които са посветени на различни важни мъже от живота ми (оставил съм ги неназовани), мъже, които са ме променили, в книгата ми е включено и вероятно единственото посветено на фистинг стихотворение в българската литература “Сляпа среща”.
