1-ви декември е Световен ден за борба с ХИВ. Вирусът остава основен проблем за общественото здраве, който засяга милиони хора по света. Разделението, неравенството и незачитането на човешките права са сред проблемите, които позволиха на ХИВ да се превърне и остане глобална здравна криза. По този повод ние от PROUD.bg ще ви срещнем с един човек, който живее с вируса на ХИВ от година, за да разкаже малко повече за себе си и живота му с вируса.
Здравей, би ли се представил на читателите на PROUD.bg?
Аз съм Стелиян на 23 години от Пловдив. Работя в център за обслужване на клиенти и се занимавам с ЛГБТ активизъм, а през свободното си време обичам да пътувам. Покрай работата ми с активизма се запознах и с хора от ЛГБТ организациите. В някакъв момент мотивацията ми да бъда отдаден на каузата спадна, но тогава разбрах за положителния ми ХИВ статус и това беше като знак, че трябва да продължа да се занимавам с активизъм и то точно в тази насока.
Кога разбра за своя статус?
Преди година. Поръчах си от домашните тестове на Single Step. Докато го чаках имах усещането, че ще е позитивен, та резултатът само потвърди това мое усещане. На следващия ден се изследвах в медицински център, където резултатът се потвърди.
Реагирах доста спокойно. Имаше шоков момент в началото, разбира се, въпреки че познавах ХИВ и бях информиран по темата, не очаквах, че точно аз ще бъде с позитивен статус. Но не бях в паника, по-скоро в напълно отрицание, не можах да асимилирам какво се случва.
Как се справи с тези емоции?
При мен има една тенденция да игнорирам и отбягвам нещата, които ми носят емоционален дистрес, но ХИВ не е нещо, което да оставаш така в нищото. Споделях с приятели и семейство, обяснявах им за вируса, защото не бяха запознати с ХИВ/СПИН и имаха много грешни схващания. Много от тях си мислиха, че ще умра до няколко години.
С течение на времето разбрах, че това е, което е. Свързах се с приятели, които са ХИВ позитивни, те ми оказаха голяма подкрепа. Най-важното нещо, което получих като съвет от тях е, че не трябва да оставя това нещо да ме контролира; че въпреки статуса ми съм обичан от хората и не съм сам, което беше много въздействащо за мен.
Освен стигмите и дезинформацията, срещна ли други трудности и проблеми, когато сподели със семейството и приятелите си?
Имаше много приятели, които си тръгнаха от живота ми и ми сложиха етикет на „момче, което спи с всеки срещнат“ и не искаха да продължим контакт, въпреки че не беше така. Дори не искаха да ме изслушат. Нашите също бяха в шок, но след като разбраха за лечението и как стоят нещата се успокоиха. Получих много подкрепа от тях и от приятели, които въпреки че се страхуваха, застанаха до мен.
Срещаш ли трудности при търсенето на партньор?
За момента, докато не се почувствам по-добре физически и емоционално, съм спрял да излизам по срещи, за да мога самия аз да се почувствам по-добре. Интересното е, че съм споделял за статуса си на момчета, с които съм излизал. Някои не искаха да имат нищо общо с мен, защото не знаеха почти нищо за ХИВ. Имало е хора, които ги е било страх дори да се здрависат с мен, въпреки желанието да излезем.
Аз винаги съм бил готов да разговарям с човек, който е отворен да разбере какво е ХИВ, без да прибързва и да слага етикет и да ме обижда.
Сблъскваш ли се дискриминация? Би ли го определил като дискриминация?
Дискриминация срещам рядко. Може би това се дължи на това, че излизам рядко и не се срещам с много нови хора. Случвало се е хората да ме избягват, най-вероятно защото ги е страх. По-скоро срещам както положителни, така и негативни реакции.
Изправял ли си се пред трудности в здравната система за тази една година?
Избрах да се лекувам в София, там срещах добро отношение от целия екип и нямах проблеми. Август месец реших да се преместя в Пловдив, но тук е на другата граница – отношението на хората, които предписват терапията е ужасно. Не искам да съм на мястото на някой новооткрит, защото отношението е много студено и негативно, а в такъв момент ти трябва подкрепа. Заради това отношение съм обмислял да се върна отново в София. Определено бих желал това нещо да се промени и в момента работя по този въпрос.
Нещо, което много ме изненада – живял съм в Малта почти четири години. Там всеки се изследва редовно и се интересува от здравето си, а тук всеки се притеснява или го е срам да се изследва. Страх го е да разбере какво се случва със самия него, нехаят за здравето си. Донякъде разбрах защо е този срам и страх , защото когато ходих да си правя първия тест, след като вкъщи получих положителен резултат от бързия тест, отношението беше много лошо. След като казах, че искам да си направя тест за ХИВ, ме гледаха странно, все едно съм прокажен.
Но мисля, че въпреки всичко, има много места, на които човек ще срещне адекватно отношение и разбиране. Важно е човек да следи статуса си.
Би ли разказал за това какъв е процеса по получаване на терапията?
След положителен тест се изпращат проби в националната референтна лаборатория, където проверяват ХИВ статуса. При доказан ХИВ статус се прави протокол и се изпраща в болницата, в която ще се лекува пациента. От там се задейства лечението – то се състои от комбинирана терапия, индивидуално за всеки, от 1 до 3 хапчета на ден, които ако се приемат редовно и правилно – всичко е наред. Страничните ефекти са малко, почти никакви. Рутинни изследвания има след първия месец, тримесечие и след това на всеки шест месеца. Вирусът става НЕоткриваем = НЕпредаваем между първи и трети месец, но това зависи от вирусния товар, който има човекът.
С развитието на медицината относно лечението на ХИВ, смяташ ли, че и обществото става по-толератно и информирано?
Много от хората, с които съм открит относно ХИВ статуса си, са много разбиращи и подкрепящи. Наскоро споделих и на колеги от новата си работа, от които получих изключително разбиране, което ме изненада. Това, което съм забелязал при себе си е, че неинформираността е повече при хората от по-старото поколение, които имат много фаталистични представи за ХИВ/СПИН. Въпреки развитието на медицината, е учудващо, че все още има много хора които си мислят, че приемаме по шепа хапчета на ден, че се умира от вируса, че никога повече няма да може да правиш секс, защото ще заразиш партньора си. Мисля, че обществото наистина има нужда да е по-информирано и наистина в тази информационна кампания нашата държава не се справя изобщо.
Какво искаш повече хора да разберат за ХИВ/СПИН?
Да отворят съзнанието си. Да проучат малко повече преди да съдят и да имат мнение, защото нещата са се променили много през последните 10 годни. Да подхождат с разбиране и без предразсъдъци и да са готови да изслушат. Независимо дали в гей средите или не, емпатията и разбирането са много необходими, защото може да има много негативен ефект върху някои хора.
Какво ти помогна през тази една година? Какви съвети би дал на други хора с положителен статус?
Освен хората около мен, които ме подкрепяха, много ми помогна и програмата на CheckPoint Sofia за взаимопомощ. Те организират срещи, на които всеки споделя през какво е преминал и как се справя. На тези срещи се запознах с много добри хора, от които научих много неща и ми помогнаха.
За хората, които са новооткрити – да се свържат с някоя от ЛГБТ организациите или с Checkpoint. Да преминеш през това нещо сам е много трудно и определено не е за всеки, на мен лично ми помогна да разбера колко силен съм като човек. ХИВ вече не е смъртна присъда.