Симран Шаик е транс жена, посветила живота си на борба за човешките права в Индия. Години наред тя повдига темата за проблемите на ХИВ-позитивните в транс общността пред местните медии. Симран е участвала в няколко ЛГБТ-защитни организации и мрежи и възнамерява да продължи мисията си, защитавайки маргинализираните общности. Ние от PROUD.bg я разпитахме за отношението на индийското общество към хората като нея, за успехите в активизма и за мечтаното бъдеще.
Какво е отношението на индийското общество към транс хората?
Индия е много специфичен случай. Да си транс в Индия е благословия и проклятие. Като цяло, транс жените сме почитани като богини. Много хора ни разглеждат като създания, носещи късмет и благословия. Съществуват, разбира се, и хора, които ни отхвърлят, изпитват дискомфорт от нашето съществуване. Не биха искали да имат интимна или семейна връзка с нас, а междувременно искат да ни използват за еднократен секс, защото биологичните жени в Индия не могат да им дадат това, тъй като културата им налага да бъдат смирени.
Каква е историята на транс общността в Индия?
Транс общността в Индия има богата културна история. Общността на хиджрите винаги е имала важно значение за миналото на страната ни. За нас се е писало във всички свещени и митологически книги, дори в Корана. Били сме любимки на императорите и кралете. Използвали са ни за планиране на военните стратегии. Грижели сме се и благополучно за харемите им, тъй като жените не ни привличат. По време на колониалното завладяване от Британската империя са започнали да ни смятат за опасни. От тогава нямаме глас и сме в периферията. Когато Индия получава независимостта си, в конституцията не е упоменато нито веднъж нашето съществуване.
Религиозните общности в Индия срещу вас ли са?
Религиозните общности в Индия не са срещу транс хората, а по-скоро срещу хомосексуалните. Както вече споменах, ситуацията при нас е по-особена. Без значение колко спорим и се караме в нашата общност (все пак всеки втори човек в Индия е активист и няма как идеологиите ни винаги да се припокриват), когато стане дума за човешки права и ЛГБТ репрезентация – ние сме изключително единни. Борим се за солидарност за всеки човек, попадащ в ЛГБТ спектъра. Не сме разединени. Когато някой политик ни нападне, всички се изправяме заедно. Транс жена до гей мъж.
Наскоро Индия декриминализира хомосексуалността. Как успяхте да постигнете това?
Не се случи от вчера за днес. Бавният процес започна още преди 20 години. Опитвали сме три пъти да постигнем това. През 2009 успяхме и Съдът легализира съществуването ни. 4 години по-късно, през 2013, Върховният съд на Индия заяви, че начинът ни на живот е престъпление. Беше тежко – след като се разкрихме, трябваше да се върнем обратно в килера. Но през 2018 се борихме отново, по-усилено от всякога. Искахме да обясним подобаващо на съдиите кои сме и защо имаме нужда от тези права. Съдът ни се извини и заяви, че съжалява за болката, през която ЛГБТ хората са преминали през годините. Най-сетне отново станахме легални граждани на страната.
Как се почувства, когато чу добрите новини?
Бях в едно телевизионно студио с още 25 човека и когато съобщиха решението искаха да направя коментар пред камерите, а аз им отговорих: „дайте ми само една минута да поплача“. Дори сега настръхвам, като се сетя за това. Никога не сме си представяли, че това ще се случи. Знаехме, че дори да не спечелим битката, ще продължим да се борим, но за наша изненада успяхме. Не мога да опиша момента с думи. Всички бяхме толкова щастливи и развълнувани. Празнувахме по улиците със знамената.
Каква е следващата крачка в борбата?
Като активист аз се боря за брачно равенство, права на осиновяване и т.н. Но най-трудната битка ще бъде да променим начина на мислене на хората. Все още не е лесно да убедим някого колко нормални сме. Хората не са наясно по темата и затова не разбират, а ние трябва да ги образоваме и да повдигнем дискусия.
Използвате ли мейнстрийм каналите на популярната култура в своя полза?
Имали сме различни ЛГБТ герои по телевизията през годините, но те бяха използвани за подигравка и не бяха позитивни модели за подражание. Напоследък, обаче, се появяват все повече продуцентски компании, които правят филми с положителни послания за общността. Миналата година направиха революционен филм с лесбийка в главната роля.
Кое е най-важното нещо в живота ти, което те е направило това, което си?
Организациите, за които съм работила. Прекарала съм безсънни нощи. Смятам ги за мое семейство. Моят живот е в работата, тя ми дава сили да продължавам напред. Сблъсквам се с трудности, но те ме държат активна. Ако всичко беше лесно, щеше да ми бъде скучно. Имам и две деца. Те са живота ми. И тях ги е грижа за ЛГБТ общността и съм сигурна, че един ден ще продължат моята борба.