На 30 ноември от 16 ч. в Rainbow Hub ще се проведе събитието Заедно срещу ХИВ: Наука, грижа, реалност, което се организира от фондация GLAS и CheckPoint София. Целта му е да информира относно най-новите постижения в лечението и превенцията на ХИВ, както и да постави акцент върху социалните нагласи и предразсъдъци на обществото.
В събитието ще участват д-р Борис Луканов и Александър Миланов от CheckPoint София. Те ще представят последните научни иновации, включително съвременните подходи за превенция като ПрЕП (предекспозиционна профилактика) и ПЕП (постекспозиционна профилактика). Ще бъде разгледано и състоянието на грижата и лечението на ХИВ в България, както и предизвикателствата, с които се сблъскват пациентите. В очакване на събитие зададохме няколко въпроса на един от панелистите – Александър Миланов от CheckPoint София.
Какви са основните предизвикателства пред въвеждането и разширяването на достъпа до ПрЕП и ПЕП в България? Какво може да се направи, за да станат тези превантивни мерки по-достъпни за хората в риск?
Едно от най-големите предизвикателства пред въвеждането и разширяването на достъпа до ПрЕП (предекспозиционна профилактика) и ПЕП (постекспозиционна профилактика) в България е, че тези мерки все още не са интегрирани в здравната система. За много хора това са непознати понятия – мнозинството дори не знае, че те съществуват или как работят. Финансовият аспект също е проблем. ПрЕП например е скъп за онези, които не могат да си го позволят, тъй като не се покрива от здравната каса. Това автоматично изключва много хора, които са в най-голям риск, като ЛГБТИ+ хора или такива с партньори, живеещи с ХИВ. Не само, че не се плаща от здравната система, но и липсва – заради нередовните доставки, ПрЕП и ПЕП не могат да бъдат намерени в аптеките у нас.
Решенията са ясни, но изискват ангажираност на държавно ниво. На първо място трябва да се работи върху реимбурсирането на ПрЕП и ПЕП, за да станат те достъпни за всички, които се нуждаят. Също така, информационни кампании и обучение на медицинския персонал могат да помогнат за премахване на стигмата.
Въпреки напредъка в лечението на ХИВ, стигмата и социалната изолация остават сериозни проблеми. Какви стратегии могат да бъдат приложени в България за намаляване на предразсъдъците и по-добра интеграция на хората, живеещи с ХИВ?
Стигмата около ХИВ остава сериозен проблем в България. Много хора, живеещи с ХИВ, се сблъскват със социална изолация, дискриминация на работното място и дори в здравните заведения. Това е дълбоко вкоренено в липсата на информираност и предразсъдъците, които все още са често срещани в обществото.
За да се промени това, е необходимо да започнем от основата – образованието. В училищата трябва да има часове за сексуално образование, което да обяснява какво е ХИВ, как се предава и как може да се предотврати. Така още от ранна възраст децата ще се научат да разбират и приемат хората, живеещи с вируса.
От друга страна, кампаниите, които показват личните истории на хора с ХИВ, могат да имат голямо въздействие. Когато хората видят, че тези лица могат да водят пълноценен живот, предразсъдъците постепенно започват да изчезват. Партньорствата с медиите също са от ключово значение. Вместо да представят ХИВ като стигматизираща диагноза, медиите могат да помогнат за нормализиране на темата.
Как оценявате нивото на информираност на българското общество относно ХИВ и СПИН днес в сравнение с преди 6 години? Какви кампании или инициативи смятате, че са най-ефективни за промяна на нагласите?
Информираността за ХИВ и СПИН в България днес е все така трагична. Забелязва се, че младите хора са по-наясно, главно благодарение на достъпа до интернет и информация в социалните мрежи. Въпреки това все още има големи пропуски – например, много хора вярват в остарели митове, като този, че ХИВ се предава чрез ръкостискане или споделяне на прибори.
За да се промени това, трябва да се използват всички налични канали за комуникация. Кампании в социалните мрежи могат да достигнат до младите, докато телевизионни и радиопредавания са подходящи за по-възрастната аудитория. Освен това уличните инициативи, като безплатни тестове за ХИВ, са изключително ефективни. Те не само информират, но и дават възможност на хората да направят нещо конкретно за своето здраве.
Какви са най-новите научни иновации в лечението на ХИВ, които могат да променят живота на хората, живеещи с вируса? Има ли надежда за въвеждането на нови терапии срещу ХИВ в близко бъдеще?
Научните постижения в лечението на ХИВ през последните години са невероятни. Днес хората с ХИВ, които са на терапия, могат да живеят толкова дълго, колкото и тези без вируса. Освен това новите разработки предлагат още по-голяма надежда. Например, дългодействащите инжекционни терапии, които изискват само няколко апликации годишно, вече започват да се въвеждат в някои страни. Това премахва необходимостта от ежедневни хапчета, което улеснява живота на пациентите.
На хоризонта са и технологии като генното редактиране, което потенциално може да излекува вируса. Макар че тези подходи все още са в експериментална фаза, прогресът е обещаващ.
В България, за да се възползваме от тези иновации, трябва да инвестираме в модернизация на здравната система. Това ще гарантира, че и българските пациенти ще имат достъп до най-добрите и най-нови терапии.