Преди броени дни студент по политология на 21 години от Велико Търново, който работи в сферата на туризма, бе заплашен с убийство онлайн, след като зае про-ЛГБТ+ позиция и открито разкритикува идеите на мъж, част от националисткото сдружение РОД, публикувал противоречив пост за Деня на християнското семейство. В отговор на ситуацията адвокат Христо Копаранов споделя пред читателите на PROUD.bg как може да се действа при хомофобски заплахи онлайн.
Заплахата по принцип е престъпление според чл. 144 от Наказателния Кодекс. Според него, който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. Ако заплахате е с не какво да е престъпление, а с убийство, е предвидено и по-тежко наказание, съгласно ал. 3 на същия член, а именно – лишаване от свобода до шест години.
В случая очевидно е налице заплаха, при това с убийство. Възникват обаче няколко допълнителни въпроса, свързани преди всичко с начина на отправяне на заканата, а именно чат във фейсбук. На първо място това се свързва с авторството на самата закана и на второ място с възможността да бъде възбуден основателен страх. Ако такава възможност не е налице, то не би било извършено престъплението закана.
На първо място спорен е въпросът кой е авторът на заплахата. Тъй като става дума за заплаха, отправена във фейсбук чат, не е сигурно кой стои отсреща, дали това е човек със същото име, с тази снимка, на същата работа. Това обаче няма реално значение относно отговорността на този, който е отправил заканата. Така или иначе заканата е отправена от някого и именно той трябва да носи отговорността, ако заканата е наказуема. За написаното в чата ще отговаря този, който го е написал, независимо дали се представя с истинското си име или не. Съвсем друг въпрос е той дали може да бъде установен, но това е работа на разследващите органи в лицето на прокуратурата и полицията. Зад профила, от който са написани заканите стои конкретно лице, регистрацията на профила се свързва и с конкретен мейл, за който също е направена регистрация. Логванията във Фейсбук също така се извършват от определен IP адрес. Така че установяването на самоличността на този, който е извършил заканите, е възможно. И той следва да носи отговорност (стига заканата да е в състояние да възбуди основателен страх), независимо какво е истинското му име. Наказателният кодекс не изисква заплашеният да е знаел кой точно го е заплашил, а единствено да е имало обективна възможност той реално да се уплаши.
Широко разпространено е разбирането, че за действия, извършени в социалните мрежи, не се носи отговорност. Това не е така. Вече има достатъчно съдебна практика, според която са осъдени лица, извършили различни престъпления (типично това е обида и клевета) в социалните мрежи. Нещо повече, ако става въпрос например за обида и тя е отправена не в чат, а в коментари във фейсбук, то наказанието би било по-тежко, защото ще става дума за публично нанесена обида. Също така типично престъпление, което може да бъде извършено през фейсбук, е разпването на вражда или подбуждането към дискриминация. Според закона, който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание. В тази връзка обаче трябва да се спомене, че към момента наказуемо е проповядването или подбуждането към омраза, дискриминация или насилие, които са основани само на посочените в закона белези. Когато това се прави по адрес на лица с ЛГБТИ принадлежност, подбуждането към насилие или дискриминация не е престъпление, въпреки че това законодателно разрешение е в дисонанс с масовата практика да се подтиква към насилие спрямо лица с различна сексуална ориентация. Веднага обаче трябва да се посочи, че то може да представлява административно нарушение, което да се санкционира с административно наказание по реда на Закона за защита от дискриминация.
Най-същественият спорен момент относно това дали отправените заплахи са престъпление, е свързан с това дали те са могли да предизвикат основателен страх. В тази връзка няма никакво значение как е отговарял в чата заплашваният на тях, тъй като съдебната практика е трайна в разбирането си, че за да е налице престъпление, не е необходимо пострадалият действително да се е уплашил. Задължително е обаче заканата да е от такова естество, че да създава възможност у пострадалия да възникне основателен страх от извършване на престъплението. За тази преценка следва да се съобразяват обстоятелствата дали съществува реална възможност деецът да пристъпи към осъществяване на заканата или по-скоро дали заплашваният обективно би възприел, че има такава възможност. От значение са също конкретната обстановка, в която заплахата е отправена, психичното състояние на заплашващият и др. В конкретния случай заплахата е отправена от практически непознато лице, поради което много трудно може да се прецени дали то би могло реално да я осъществи. Начинът по който е отправена обаче, както и поводът, а именно агресия спрямо защитник на ЛГБТИ общността, според мен, ще доведе до това прокуратурата да реши, че тези заплахи, отправени от непознат през фейсбук чат, не са от естество да възбудят основателен страх. Нередки са случаите, когато прокуратурата отказва да образува дела за заплахи срещу представители на ЛГБТИ общността именно с аргумента, че се била преувеличавала потенциалната възможност на заплахата да възбуди основателен страх. Независимо от това, във всеки конкретен случай е възможно преценката на прокуратурата, а впоследствие и на съда да е различна предвид конкретната фактическа ситуация.
Тази практика на прокуратурата, съчетана с това, че сексуалната ориентация и половата идентичност не са признаци, при които проповядвато или подбуждането към дискриминация, насилие или омраза, да е престъпление, създава благоприятна среда за реч на омраза, в това число и откровено подбуждане към насилие спрямо хора от ЛГБТИ общността. В допълнение това се съчетава и с разбирането, че, ако това се прави от фалшив профил, то едва ли не е безнаказано.
Въпреки затрудненията при реализиране на наказателна отговорност за подобни заплахи, те съвсем не са позволени и срещу тях има правни механизми. Отделен въпрос са трудностите пред реализирането им. Независимо дали се счете, че е извършено престъпление или не, може да се търси гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди. За да може обаче да се реализира такава гражданска отговорност е задължително да се установи на първо място противоправно поведение – в случай, че прокуратурата и съдът не решат, че става дума за престъпление, то може да се обоснове нарушаване на забраната за дискриминация. Ако обаче не става дума за престъпление, а за административно нарушение извършване на дискриминация, то практическата голяма трудност е свързана с установяване на самоличността на нарушителя и трябва да се разчита на съдействието на МВР, както и на социалните мрежи, за да може да се търси отговорност. Друга трудност е свързана с доказване на реално претърпени вреди, които биха се изразявали в „болки и страдания“. За да се реализира отговорност, трябва реално (напр. с медицинска експертиза или със свидетели) да се докаже, че заплашваният реално е имал тежки емоционални последици от отправените заплахи. Що се отнася до размера на обезщетението, което би било присъдено, то към момента практиката в България е такава, че осъждането по-скоро би имало морална стойност.
Христо Копаранов е адвокат и съдружник в Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“. Занимава се предимно със защита на конкуренцията и потребителите, както и със защита от дискриминация. Христо е съавтор на редица материали, свързани с правната защита на правата и интересите на хора от ЛГБТИ общността. Работи по въпросите, свързани с ЛГБТИ правата, заедно с екипа на Checkpoint Sofia, както и с Правната програма на Младежка ЛГБТ организация Действие.
Този материал се реализира от фондация ГЛАС в рамките на проекта „Rainbow Shield: Подобряване достъпа до правна защита на ЛГБТИ хората в България“. Проектът се финансира от програма „Права, Равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). За съдържанието на публикацията отговорност носи единствено създателят ѝ. Изразените тук становища не обвързват по никакъв начин Европейската комисия и тя не носи отговорност за използването на информацията, която се съдържа в този материал.
