Катрин Блантар e артист, танцьор и хореограф с дългогодишен опит в сферата на перформативните изкуства и танца. Тя има значителен принос за развитието и процъфтяването на балната сцена във Виена чрез редовни събития, свързани с воугинг и местната ЛГБТИ общност. Смята че танците и музиката имат невероятната способност да обединяват хората и да вдъхват сили на потиснатите общности. Само след броени дни тя ще бъде гост-съдия в пролетния бал на Фондация GLAS (който ще се проведе в Национален студентски дом на 18 май). Освен това, Катрин ще проведе и специална танцова работилница в деня на събитието. Свързахме се с нея, за да ни разкаже повече за страстта си по танцуването и опита ѝ в баловете.
Кога се запали по танцуването?
Още от малка обичам музиката и ритъма. Семейството ми ме подкрепи и ме изпрати на уроци по балет още тогава. Харесвах балета, но с времето осъзнах, че повече ме вълнуват по-свободните танци на ритмична музика и музика с бийтове. През любовта си към хип хопа и електронната музика развих страстта си по танците и се научих да интерпретирам музиката с движенията си.
Кой е твоя любимия момент от танцовата ти кариера?
Изживяла съм много красиви моменти през кариерата ми, които ме карат да се гордея със себе си. Танцувах в легендарния джаз клуб Blue Note в Ню Йорк. Измислих хореографията и танцувах заедно с Кончита на Евровизия. Много от учениците ми се превърнаха в страхотни самостоятелни артисти. Но моментът, който преобърна живота ми беше, когато бях на 8 и танцувах на сцена в училище, когато се подхлъзнах и паднах. Трябваше бързо да реша, дали да се разплача и да сляза от сцената или да се изправя и да продължа, сякаш нищо не се бе случило. Разбира се, направих второто. Тогава осъзнах, че имам силата и куража да продължа, дори когато нещо не се получи както трябва.
Как се запозна с балната култура?
Преди около 10 години заминах за Ню Йорк за да се запозная с ъндърграунд танцовата култура, която има дълбока връзка с афро-американските форми на артистично изразяване. Бях привлечена от танците, които произлизаха от социален контекст и се кореняха в африканската и латино-американската култура. Реших, че трябва да отида в Ню Йорк за да опозная културата от първо лице. Така се запознах и с воугинг и балната сцена.
Какви бяха първите ти впечатления?
Видях воугинг танцьорите и бях като хипнотизирана. Бях изумена от присъствието им, от прецизността на движението им, от историите им. Имах чувството, че никога до този момент не бях виждала хора, които толкова смело и автентично да изразяват себе си, докато танцуват. Реших да се потопя в изкуството и започнах да се уча да танцувам със състава House Of Ninja и най-вече с Арчи Бърнет, който ми даде сценичния прякор La Draganda, както и с Бени Нинджа – предния баща на състава. Постепенно усвоих езика на балната култура и тя ме вдъхнови да преосмисля целите си като танцьор.
Как се роди идеята за платформата Voguing in Vienna?
След като се върнах във Виена исках да споделя изживяното и започнах да преподавам уроци по танци. След време, обаче, осъзнах, че това не е правилния начин да научиш някого на толкова богато изкуство. Затова започнах да организирам отворени воугинг тренировки за хората, които искат да обменят опит или да научат повече за произхода на воугинг танците и баловете. Хората, които идваха започнаха усилено да тренират и сформираха общност. Така се роди и платформата.
Кои са най-скъпите ти спомени от балове?
Най-вероятно това са моментите, които се случват ‘зад кулисите’. Съветите, които обменяме за костюми и грим в тоалетните. Моментите, в които взаимно си закопчаваме роклите. Два пъти съм участвала в Latex Ball в Ню Йорк. Това е един от най-големите балове в света. Подиумът изглежда едновременно магично и плашещо. И двата пъти не спечелих нищо, но се чувствах толкова горда, че взех участие. Много ми е скъпа и подкрепата на House-а и на танцовия състав.
Кои са най-важните умения, които трябва да притежаваш, за да успееш в бал?
Важно е да бъдеш себе си и да вярваш в уменията си. Изисква се много смелост за да застанеш пред всички с истинското си лице и да се поставиш в такова уязвимо положение. Полезно е да се отпуснеш, да дишаш, да не избързваш с музиката и танците. И най-важното е да се забавляваш и да празнуваш живота си!
Какви са очакванията ти към Power Politics Kiki Ball-а в София?
Опитвам се да не си създавам конкретни очаквания. Вълнувам се да се запозная с нови хора и да науча нещо за българската култура и разнообразието в София.
Работилницата на Катрин Блантар ще се проведе на 18 май от 15:00 в Национален студентски дом.
