С фотографската изложба “Дис/Хармонии”, певицата Рут Колева демонстрира една непозната страна от своите творчески интереси.
Рут пръв път тя започва да снима през 2004 г., когато е едва на 15 г., като начин да получи достъп до бекстейдж на музикални събития. След години, във връзка с образованието си по “Медии и комуникации” в Нидерландия, тя използва фотографията, за да разкаже за социални явления, които привличат вниманието ѝ.
През последните години Рут снима по време на случайни или нарочни пътувания. Тя често предварително проучва своите обекти, издирва ги, друг път импровизира в странни ситуации, водена от интуиция. Не се плаши от скъсяването на дистанцията, от това да насочи камерата си към лицата на непознати. Да започне разговор. Тя не режисира и не наглася кадрите. Животът е този, който подрежда образите.
Откриването на ДИС/ХАРМОНИИ е на 5 април от 18:00 ч. в галерия Credo Bonum, а изложбата ще продължи до 23 април.
В изложбата “Дис/Хармонии” кадрите са заснети с цифров и аналогов апарат. Те са избрани сред многото не заради екзотиката на непознатата дестинация (Виетнам, Америка, Мексико, Япония и др.), а защото в тях е разпознала смисъл и връзка, намерила е странни аналогии между различни визуални елементи. Нейната фотография е пропита с чувство за хумор и усет към скрития ежедневен абсурд.
Сред фотографиите в изложбата ще откриете и кадър от София Прайд 2019 г., с прекрасната Малина Янк.
В изложбата са включени фотографски серии на спящи пътници в японското метро, на деца в естествената им среда, било то сред джунглите на Лаос и Виетнам, в ромската махала в Сливен или в комуна в Дания. Пъстри хора, участващи в Прайд или просто ходещи по улиците на Ню Йорк. Част от тези персонажи са нарочно търсени, след внимателно проучване. Така е създаден и кадърът на виатнамски музикант без очи. Образът му разказва за последствията от Виетнамската война след употребата на химически оръжия.
Рут Колева запечатва лицата на обикновените хора, в привидно ежедневни ситуации. Зад тях е скрит проницателен психологичен поглед. Сякаш самата тя успява да види отвъд снимката смисъла на житейската ситуация, да я разбере и да достигне до онова, което е най-важното – до човека.
