Реакции след решението на конституционният съд

 
BHK Banner
 

Конституционният съд излезе с решението, че думата ,,пол’’ в българските конституция и език им само биологичен смисъл. Той беше сезиран от Гражданската колегия на ВКС с искане да отговори на въпроса дали понятието би могло да се разбира и в друг смисъл.

Това решение предизвика вълна от реакции сред широката общественост, както и в социалните мрежи. Поместваме мненията на някои ЛГБТИ правозащитници и специлисти по темата сред които адв. Деница Любенова от ЛГБТ Действие, адв. Наташа Добрева от Single Step и Радослав Стоянов от БХК.

Адв. Деница Любенова, ЛГБТ Действие:

,,Смятам, че решението на Конституционния съд не променя съществено ситуацията за транс хората в България. Ние ще продължим да водим дела за промяна на гражданския пол на лицата, защото вярваме, че всяко лице трябва да живее с достойнство и в пълно зачитане на човешките му права. Но е важно да се подчертаят няколко неща във връзка с това решение: на първо място, живеем в постоянно променащо се и развиващо се общество, да твърдиш, че ролята на жената е да ражда, е меко казано, остаряло, то е сексистко и не отговаря на съвременния свят. На второ място, КС твърди, че бракът като съюз между мъж и жена е дълбоко вкоренен в българския правен и конституционен ред, също не отговаря на истината. За пръв път това определение се включва в Конституцията на РБ от 1991 г. На трето място, смятам, че КС неуместно и некомпетентно цитира и използва дела, включително на СЕС, чието извъртане използва в своя полза. Тъй като съм процесуален представител по едно от делата, които биват цитирани – Ц-490/2020, Голям състав на СЕС, в действителност семейно-правните въпроси са част от националната идентичност, но както казва и Генералният адвокат, не можем да си позволим като общество да зачеркваме семейните отношение между две лиц от един и същи пол, създадени и закрепени трайно в брак или фактическо съжителство в друга държава членка и тогава принципът, закрепен в член 4, пара. 2 ДЕС следва да бъде с ограничено приложение. На четвърто място, цитирането на становището на Св. Синод на БПЦ подкопава абсолютно идеята за секуларната държава и подкопава държавността. Изключително разочароващи и умишлено подбрани мотиви на КС.’’

Екипът на Single Step:

,,След като изрежда и резюмира становищата на експерти, институции, организации и т.н. – потърсени от Съда и изпратени допълнително и доброволно – решението ясно подчертава, че предметът на „настоящото дело изисква от Съда […] даване на задължително тълкуване на Конституцията, но не и да отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица (т.е. лицата, чиято полова самоидентификация не съответства на биологично определения при оплождането пол) и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната – относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне.”

Съдът също така е обърнал ясно внимание на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и превантивно отбелязва, че „основанието за осъждане на държавите-членки на Съвета на Европа за нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС конкретно във връзка с правата на транссексуалните лица e липсата на национално законодателство“. Съдът обобщава, че тази практика и натискът от подобни дела „ангажират изключително законодателя в лицето на Народното събрание“ и цитира нееднократно решения, в които държавата има задължение „да въведе ефективна и достъпна процедура с ясно определени условия“, гарантиращи правото на транссексуалните да променят пола си в регистрите за гражданско състояние“. Всички тези аргументи нееднократно „измиват ръцете“ на Съда по отношение на конкретни законодателни, административни и пр. процедури, свързани с административна смяна на пола, доколкото те на практика не влизат в правомощията му. Би било крайно изненадващо Конституционният съд на консервативна държава като България, тълкуващ този конкретен въпрос спрямо Конституцията, да заеме друга позиция, особено по въпроса за законодателната празнота по отношение на транссексуалните хора.
Дали членовете на Съда наистина смятат, че един ден парламентът може да реши да промени процедурния ред или това е ход тази тема да бъде удавена в много по-належащи, спешни и лесни законодателни промени, можем само да гадаем.

Ролята на Църквата

Текстът, който следва по отношение на ролята на религията, Църквата, духовните ценности и българската национална идентичност е съзнателно избран аспект, който не е просто споменат, а който стига в изследването си до ранното Средновековие, Екзархийският устав на Българската православна църква и Османската империя. Съдът, цитирайки текстове от Конституцията от 1991, за пореден път изтъква бинарността на брака, еднозначността на майчинството и подчертава, че колкото и държавата да се е отделила от Църквата, обществото ни не е еволюирало дотам, че да надскочи средновековните исторически натрупвания и това е причина съдът да се придържа към традиционните български ценности в това дело.

„…Съдът намира, че подходът му при тълкуване на Основния закон в настоящото дело следва да е и ценностно-нормативен, при който правото като система от универсални правила за поведение не може да се разглежда без отчитане на утвърдените в обществото и относими към предмета на тълкуване ценности, произтичащи от останалите нормативни системи, каквито са религията, моралът и обичаите.“

Въпреки, че съставът на Съда умело се скрива зад въпросните ценности, не отрича възможността след време той да еволюира, както и правото като такова – но за момента това тълкуване съответства на обрисуваната ни релиогиозно-културно-ценностна идентичност, а еволюирането ще се случи когато му дойде времето.
Зад всичките 47 страници от решението на Съда прозират няколко основни аспекта:
– Изрично тълкуване на понятието пол само и единствено такова, каквото то е определено в Конституцията – а именно биологичен;
– Препотвърждаване от Съда на крайно консервативното българско разбиране за семейството, родителството и пола;
– Законодателният орган има своята независимост по отношение на промяна на законодателството – кога ще се случи това, обаче, не е работа на КС;
– Паника от идеята, че транссексуалните хора могат да бъдат родители, да бъдат в заварен брачен съюз, който след промяната на пола може да се окаже еднополов, както и всички правни последици, които биха произтекли от това;
– Транс хората ще могат да продължават да водят дела за административна смяна на пола, но съдиите, които и досега са били със стереотипно отношение по темата, ще бъдат изключително облекчени от решението на КС;
В заключение, редно е да споменем, че съдия Филип Димитров е с особено мнение по делото, публикувано на страницата на КС.

Какво остава за нас, организациите, работещи в защита на правата на ЛГБТИ хората в България? Да продължаваме да осигуряваме подкрепа и защита на транс, небинарни и интерсекс хора – в психологически, здравен, правен и чисто човешки аспект; адвокатите в екипите ни продължават да водят дела за смяна на административния пол, а ние да продължаваме да не забравяме, че закони, наредби, правилници и процедури не зависят от КС, а от законодателния орган, който ние сами избираме. Практиката КС не е вградена в камък и може да бъде променена при бъдещи конституционни дела, при смяна на състава на КС, при консенсус в медицинската гилдия и т.н.,,

Радослав Стоянов, ЛГБТИ активист, адвокат, БХК:

,,Решението е забележително. Забележително, защото е сбироток от противоречиви тези, видимо отразяващи разделение между конституционните съдии по въпроса, но и стремеж за обединяване на тезите в едно (вместо прибягването до особени мнения). Решението е по-добро откъм логика и структура на текста от това за несъответствието на Истанбулската конвенция с Конституцията, но все още има какво да се желае откъм умения за подредено аргументиране и стил.

Няколко лайтмотива се въртят и редуват по няколко пъти в самото решение. Не е ясно защо е това циклично повторение на едно и също – всяка от основните идеи в решението е развита на минимум две, отдалечени едно от друго места в текста. Най-грубо частите му могат да се класифицират в прогресивна и реакционно-консервативна. Ето основното, което трябва да знаем за решението:

ПРОГРЕСИВНОТО

Още в началото на раздела “Изходни положения” конституционните съдии посочват, че “не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изявява социално съобразно половата си идентичност, т.е. според усещането си за мъж или жена” и то е защитено от чл. 4, ал. 2 от Конституцията

Решението дава задължително тълкуване на конституцията, не обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица; това включва както липса на предписание какво да урежда оттук насетне законодателят, така и липса на предписание как съдът оттук насетне да се произнася по молби на граждани за зачитане на определени правни последици, произтичащи от самоопределението

На едно място малко след средата на изложението си съдът намира, че даденото от него задължително тълкуване не го обвързва завинаги и следва да еволюира във вижданията си, въпреки че в крайна сметка избира да следва историческия способ за тълкуване, т.е. да се осланя в преценката си на отговора на въпроса “Какво е искал да каже автора, когато е писал текста на Конституцията?”

“Съдът намира, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХY при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана (състояние, което се определя като “интерсексуално”), поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност”

РЕАКЦИОННО-КОНСЕРВАТИВНОТО

Институтите на брака, семейството и майчинството отразявали “българската народностна, духовна и културна традиция” и “имат пряко отношение към възпроизводството като естествен (биологичен) стремеж към продължаването на рода”.

При тълкуването на понятието за пол преди всичко следва да се вземе предвид волята на конституционния законодател при приемането на Конституцията – т.нар. историческо или телеологическо тълкуване; този способ за тълкуване е изключително важен за тълкуването на Конституцията, но избора му пред другите алтернативни способи за тълкуване трябва да е разумно обоснован от предмета на тълкуваната норма или понятие; очевидно е, че когато се тълкува въпрос, който е предмет на ценностно развитие през последните няколко века (като положението и ролите на половете в обществото) и засяга социална група, която е традиционна мишена на предразсъдъци и негативни социални нагласи (като трансджендърните хора), историческото тълкуване предрешава въпроса с явен уклон в полза на реакционните позиции.

Източното православие имало особено значение “за изграждане на българската културна, духовна и ценностна идентичност” и тази “културна и духовна самобитност” следва да се има предвид при тълкуване на конституцията; с това конституционните съдии допускат недопустимо прекрачване на границите, които самата Конституция поставя между църквата и държавата, изисквайки конституционните норми да се четат през призмата на православното вероизповедание.

Ако съдът се произнесял в разрез с “установени морални и/или религиозни норми и принципи”, произнасянето му няма да има легитимност, т.е. няма да се хареса на хората, следователно няма да се произнасяме по обективно правилен начин, а по политически коректния; vox populi, vox dei – стар принцип на превратното упражняване на власт.

Съдът се позовава на позорното становище на Дружеството на психолозите в България, в което се казва, че оценката на транссексуалността в “народопсихологията на българина” се определя от “създаването на поколение, морала и традиционните семейни ценности, възпитанието на децата и тяхната безопасност”; а какво значение има на какво се основава оценката на “българина” за смисъла на конституционните норми – остава без отговор както от “психолозите”, така и от конституционните съдии.

Конституционните съдии заключават, че конституционният законодател е вложил в списъла на понятието “пол” само “традиционното, т.е. биологичното, основаващо се на половата бинарност”, но “върху тази полова бинарност правото надгражда допълнителни социални и граждански проекции, свързани с личния и семеен статус на лицата”.

Едва в 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11), която предстои да влезе в сила през 2022 г., половата дисфория е премахната от раздела за психични разстройства на класификацията и е преместена в раздела за състояния, които са свързани с половото здраве; следователно, произнася се съдът, трябва време за промяна.

В подкрепа на тезите си конституционните съдии цитират загубила актуалност практика на Европейския съд по правата на човека – решения от 80-те и 90-те години на ХХ век.

Изведеното по пътя на тълкуването съдържание на конституционното понятие “пол” в неговия биологичен смисъл се вписва в правовия ред на Европейския съюз и представлява проявление на българската конституционна идентичност – извод, възприет единствено с цел да саботира прилагането на противоположни правни разрешения, следващи от правото на ЕС; съмнително е Съдът на Европейския съюз да възприеме това като конституционна идентичност, а дори да го стори – да уважи ефекта й върху прилагането на правото на Съюза.

Съдът не намира обществена потребност и социална оправданост за преосмисляне на възприемането на пола като понятие с биологично съдържание, предвид “обществените нагласи, оценки и тревоги за бъдещето на нацията” във връзка с кризисната демографска обстановка.

В науката нямало консенсус относно липсата на вредоносни за здравето и психиката на младите хора последици при предприемане на процедурите за промяна на телесния пол. Този извод съдът прави въз основа на псевдонаучните становища на две американски лекарки, чиитой становища мистериозно са достигнали преведени неизвестно от кого на български до Българския Конститутоционен съд. Двете становища са нарочно написани за целите на това коркретно българско конституционно дело, а двете лекарки са активистки на консервативни реакционни организации, опониращи на правото на жените на аборт, защитаващи възпитателния бой на децата и противопоставящи се на равмноправието на ЛГБТИ хората в САЩ – Американската колегия по педиатрия (която, противно на внушението, което името на организацията прави, не е национално представителната организация на педиатрите в САЩ) и Лекари за живот (Physicians for Life). Очевидно мрежата Адженда Юръп продължава деятелността си и осигурява влияние върху българския Конституционен съд от страна на американски палеоконсерватори, с които се координира и чиято помощ и авторитет търси, за да убеждава българските власти в реакционни позиции.

Нека преобладаващия брой на негативните моменти в мотивите не ни смущават. Те не казват нищо ново. За разлика от позитивните, които казват нещо ново. Тоест, някакъв напредък има.

Какво следва?

Ще продължи тълкувателното дело пред Върховния касационен съд (ВКС). Този е съдът, който ще трябва да прецени въз основа както на това решение на Конституционния съд, така и на законите, обвързващите международноправни норми и общите принципи на правото ще продължи ли – както вече години наред – да допуска промяната на пола в регистрите за гражданско състояние на транс и интерсекс лица и ако да – при какви условия. Отрицателният отговор на този въпрос ще доведе само до едно – дългият и мъчително трънлив път на осъдителни решения срещу България пред международните правораздавателни органи.

Съществува възможността някой бъдещ законодател или да измени Конституцията, или да приеме автентично тълкуване на понятието за “пол”, употребено в нея.

Във всички случаи транс и интерсекс хората ще продължат да живеят в несигурност, без признаване на идентичността им от институциите, с всевъзможни административни и юридически прегради пред себе си, с потенциално ограничено право на движение в рамките на ЕС и на последно място, но не по важност – лишени от адекватно медицинско обслужване, изложени на психическо и понякога физическо страдание. Заради едни традиционни ценности.’’

Хареса ли ви статията?