Фондация GLAS и People of Sofia обединяват усилия в представянето на гласовете на ЛГБТИ общността в България в серия от интервюта и портрети. В днешната история ви срещаме с Живко Станев.
Казвам се Живко Станев, роден съм в София през 92-ра, но цялата ми рода е от Родопите. Баба ми и дядо ми бяха народни певци (дядо ми още пее на 86 годишна възраст) и някакси съвсем естествено се насочих към музиката от малък. Всъщност първата ми работа беше на 12, озвучих малкия Симба в „Цар Лъв“ на български и така вече 20 години се занимавам с дублаж и съм певец. На 19 заминах за Лондон, за да уча поп и джаз пеене, след 4 години се прибрах в България. Финалист съм в 4-тия сезон на X-factor Bulgaria. Оттогава насам съм работил 50 различни неща от корпоративна работа, през мениджмънт на аптеки до касиер в Exe клуб, където можете да ме намерите все още, а миналата седмица имах два концерта със Софийска филхармония в зала „България“.
Винаги съм бил по-различен и ексцентричен от “обичайния” българин, но реално нямам някаква тежка и вдъхновяваща история – израснал съм в подкрепящо ме семейство и приятелска среда и винаги съм имал свободата и смелостта да се себеизразявам по всякакви начини и чрез изкуство или обличане. Специално за стила ми съм минал през всичко от стерилно и изцяло черно до абсолютен кич и вярвам, че човек трябва постоянно да се променя и предизвиква, в това мисля е магията на живота.
Какво се промени след пропагандния закон на партия Възраждане?
За мен директно нищо, но страдат младите, чиято образователна система е жертва на политически машинации, и учителите, в чиято работа се намесиха политиците. Дори няма и да коментирам “лова на вещици”, който организираха публично срещу група учители. 2024-та в Европа подобни акции са недопустими. Аз обаче познавам българите, и макар, че ЛГБТИ+ темата се води много противоречива напоследък, реално хората са абсолютно ОК с различните или просто не им пука за подробности от интимния живот на другите, с малки изключения разбира се. Точно малките изключения надигат много вой медийно и се възползват от страх от непознатото на българите, за до добият политическа слава. Това ще приключи обаче с новото поколение. Те просто израснаха в Интернет и не могат да ги направят коне с капаци, колкото и да им се иска на “изключенията”.
Какъв е животът на един гей човек в България? Омразата в ежедневието толкова ли е силна, колкото е политическото говорене?
Тук там лъсва по някоя хомофобска изцепка, но аз никога не съм имал проблеми. Не съм и мислил да напускам България заради неприемането. Трябва някой да движи промяната по позитивен начин тук. България е яка. Толерантността е двупосочна улица, и не виня хора, на които от малки им се набива в главата, че е много лошо да си гей. Просто трябва да се говори повече по интелигентен начин. Аз вярвам, че нещата се променят към по-добро, въпреки спънките по пътя.