След успеха на групата за ЛГБТИ родители, бъдещите ЛГБТИ родители в България също се сдобиха с нова платформа за обменяне на опит и споделяне на информация. За родителството, трудностите, каузата и пътя към позитивната промяна си говорим с Галина Георгиева – майка на момиче, отглеждано в еднополово семейство и една от основните фигури зад новата група за бъдещи родители, към която може да се присъедините, като се свържете лично с нея във Facebook.
Здравей, Галина! Представи се пред читателите на PROUD.bg.
По настоящем най-много се изживявам като родител, защото дъщеря ни е най-мечтаното дете и нашето най-голямо щастие. Интересите ми са свързани предимно с нейното отглеждане и в духовен, и във физически смисъл – и за друго май не остава време. Имам две висши образования – филологическо и психологическо и се радвам на успешна кариера, съчетаваща и двете.
Разкажи ни за групата за ЛГБТИ родители. Какво представлява тя?
Групата на родителите създаде Елена Генова преди година, а от съвсем скоро заедно с нея създадохме група и за бъдещи родители. Ползите са огромни и в двете групи – наподобяваме килийно училище. По-опитните обучават по-неопитните – и това е безценно. Няма от къде другаде да се почерпи информация от извора – от „как създадохме детето“ до „какво му обясняваме, когато пита…“. Но най-основната мисия на родителската група са срещите на живо – за да виждат нашите деца себеподобни деца и семейства. Несравнимо по-спокойни са, когато това се случи, в сравнение с каквито и да било разкази и обяснения от страна на родителите.
Как се зароди идеята за групата за бъдещи ЛГБТИ родители?
Идеята не е нова, но сега назря времето за нейното осъществяване – след много засиления интерес по темата, който беше предизвикан от участието ни в две предавания по bTV. Под ‘ние’ имам предвид две майки Злати и Роси с трите си деца, както и Венета Лимберова и аз – в сутрешния блок без децата.
Разкажи ни за твоя личен опит с родителството.
Имате ли достатъчно ай-клауд пространство? Мога да говоря за дъщеря ни с часове, но няма кой да слуша… Затова ще се опитам да опиша петте години с нея в телеграфен стил: десет години мечтаене за дете – много въпроси и страх, девет месеца прекрасна бременност, най-щастливият ден в живота ми – когато тя се роди, пет години много смях, любов, целувки, прегръдки, игра и пълноценност. И през цялото време доста сополи. (смее се)
Кои са най-големите трудности за ЛГБТИ родителите в България?
Ние съществуваме извън закона. Всички наши юридически, финансови, данъчни, наследствени и дори морални въпроси са неуредени и висят във въздуха. Ние като семейна структура по нищо не се различаваме от хетеросексуалните семейни структури, а не съществуваме по никакъв начин законово. Това е парадоксално. Не можем да официализираме факта, че двама души полагат родителски грижи за детето, а не един. Че живеем в едно домакинство и имаме както смесени приходи, така и смесени разходи. Че децата ни често са сиблинги де факто и трябва да бъдат третирани така и де юре. Че сме родители – заедно или разделени – и че не можем да допускаме единият родител свободно да може да отведе детето (навсякъде, включително и извън граница) без съгласието на другия. Това е нещо немислимо в „хетеросексуалните“ семейства. В децата няма разлика – защо едните са защитени, а другите не са?
Как си представяш пътя към промяната?
С диалог. Аз вярвам в цивилизоваността на обществото и управляващите. Вярвам в доброто. Вярвам в морала и ценностите. Най-много вярвам в любовта на българина към децата. Всяка нация си цени децата, ама ние сме недостижими – „детето си е дете и на 50 години“, казва с умиление майката на Пешо, поднасяйки му супа с препечени филии.
