Портрети на общността: Хари и Борис

Фондация GLAS и People of Sofia обединяват усилия в представянето на гласовете на ЛГБТИ общността в България в серия от интервюта и портрети. В днешната история ви срещаме с Хари и Борис.

Здравейте, ние сме Хари и Борис. Това е нашият дом – мястото, където можем да се чувстваме сигурни като двойка и семейство. Но извън тези четири стени, често се сблъскваме с враждебност и дискриминация – резултат от дългогодишни предразсъдъци и политически манипулации. 

Хомофобията в България е проблем, който, макар и да не е повсеместен, остава изключително болезнен там, където се проявява. Един есенен следобед, разхождайки се из центъра на София, настроението ни рязко се промени, когато случаен минувач се изплю демонстративно в краката ни. Защо? Защото вървяхме един до друг? Защото Борис носеше обувки в светлорозов цвят? Или защото не се вписвахме в клишето за „типичния“ български мъж? 

Подобни ситуации не са изключение. В една пролетна вечер в „Княжеската градина“ група тийнейджъри, вероятно на 16-годишна възраст, си позволиха да ни засипят с обиди и заплахи. Не предизвикахме това с нищо – не бяхме облечени екстравагантно, нито държахме да привличаме внимание. Просто вървяхме. 

Понякога дискриминацията прераства във физическа агресия. Една нощ, докато се прибирахме, бяхме нападнати от двама мъже, очевидно под влиянието на алкохол. Ударите и обидите ни принудиха да извикаме полиция. Резултатът? Всички си тръгнаха без последствия. Агресията остана ненаказана, сякаш беше нещо обичайно. 

Това са само част от ежедневните проявления на хомофобията – проблем, който често бива изкуствено засилен с политически цели. Законът срещу „пропагандата“ е пример за такъв ход – опит да се отклони общественото внимание от истински значимите проблеми. Това не веднъж ни е карало да обмисляме идеята за живот друга държава. 

И все пак, има лъч светлина. В професионалната си среда често сме открити за своята сексуалност и срещаме разбиране, приемане или в най-лошия случай – безразличие. Това показва, че хомофобията не е заложена в същността на хората, а е плод на остарели вярвания и манипулации. 

Какво е решението? Как да стигнем до деня, в който хора като нас ще бъдат свободни и приети? Промяната вече е в ход. Едно ново поколение расте без предразсъдъци – за него това кой кого обича не е от значение. 

За да ускорим този процес, трябва да прекратим изкуственото разделение в обществото. Нуждаем се от диалог – открит, честен и приятелски. Хората трябва да разберат, че сексуалната ориентация не определя човечността и стойността на един човек. Обществото ни вече е минало през значителен напредък – от пълна нетолерантност до приемане и разбиране в много среди. 

През годините сме преживели различни форми на хомофобия, но също така сме виждали и примери за промяна. В една от компаниите, в която работеше един от нас, дълго време се страхуваше да се разкрие. Когато обстоятелствата го наложиха, изненадващо срещна разбиране и подкрепа. Това дори насърчи няколко колеги да споделят за своята ЛГБТ+ идентичност. Такива моменти показват, че обществото постепенно се променя и става по-приемащо.”