Политически реакции и позиции по повод нападението над Rainbow Hub

Продължаваме Промяната

„ОФИЦИАЛНА ПОЗИЦИЯ

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

На 30 октомври в София, столицата на България, член на ЕС, се е случило нещо ужасяващо.
Десетина яки и въоръжени мъже, явно членове на организация от паравоенен тип, са нахлули в офиса на законно съществуваща неправителствена организация и след като са нанесли побой, са изпочупили цялото имущество. Вандализмът им е описан в снимки и стана публичен от националните телевизии, както и обстоятелството, че техният формален водач е бил въоръжен.
Фактът, че главатарят на тази банда е кандидат за президент единствено подсилва ужаса от това събитие.
Всеки български гражданин, независимо от пол, религия, убеждения, физически или психически ограничения, или сексуална ориентация, трябва да бъде защитен и сигурен в своя дом и офис и неговата личност и имущество не могат да бъдат обект на посегателство. Затова ясно настояваме:
Да бъде направено необходимото от българските власти за незабавно снемане на имунитета на предводителя на тази банда!
Да бъдат незабавно арестувани и обществото да бъде публично запознато с действията срещу останалите членове на тази организирана престъпна група!
Българската прокуратура, която системно отказва да застане в защита на българските граждани срещу грабежите и кражбите, поне да направи необходимото за застане в защита на тяхната сигурност.“

 

Да! България

Категорично осъждаме нападението над център Rainbow Hub. Очевидно, не става дума за изолиран или битов инцидент, а за пореден етап от ескалираща кампания по планирана агресия. Пред очите ни безнаказаността на досегашните актове на тормоз мотивира преминаването към открити вандализъм и насилие. Нещо повече, става дума за недопустимо използване на физическо насилие за политически цели в рамките на активна национална кампания. Медиите съобщават, че то е извършено от агитка на Българския национален съюз и под предводителството лично на Боян Расате, създател и кандидат на тази организация, която последователно работи за заразяването на политическия и обществения ни живот с екстремизъм с помощта на полуприкрито използване на фашизоидни похвати и стил.

Очакваме бързите, ефективни и твърди действия на всички правоохранителни органи. Призоваваме всички отговорни политически сили недвусмислено да осъдят използването на насилие и тормоз, особено когато това се прави за политически цели.“

 

Зелено движение

Категоричната ни позиция винаги е била и ще бъде, че всеки акт на агресия, бил той физически или вербален срещу ЛГБТИ общността, е престъпление, за което извършителите трябва да понесат цялата строгост на закона!
 Крайно недопустимо е подобин тип хомофобски нападения да продължават да се случват в страна, която е част от Европейския съюз и за пореден път затвържава мнението ни, че Наказателният кодекс трябва да се измени и допълни, за да включва той престъпления от омраза по хомофобски и трансфобски мотиви! Единствено по този начин можем да осигурим сигурността на уязвимите групи в обществото ни.
А какво са думите без действия? Днес съпредседателят на Зелено движение Владислав Панев посети общностния център Rainbow Hub в София, за да види с очите си последствията от бруталното хомофобското нападение и насилие, извършено от националисти на БНС срещу активисти на Bilitis Foundation .Освен моралната си подкрепа той направи и лично дарение в размер на 1000 лв за възстановяването на пространството.
Владислав Панев: „България ще просперира, когато всеки човек има сигурността и свободата на твори, за да работи, да допринася за успеха. Собствения си и на обществото. Това е борбата за правата и на гей общността. Право да посещават любимите си в болница, да наследяват, елементарни неща. „
Това са НАШИТЕ права и ще се противопоставим на всеки опит да ни бъдат отнети. Да си „зелен“ не означава единствено да целиш опазването на природата и запазването на Земята за бъдещите поколения, но и да гледаш на човека до теб като на равен и да целиш неговия просперитет и благополучие!

 

Радан Кънев, евродепутат
„Aтаката на националистическа шпицкоманда срещу Rainbow Hub e колкото възмутително и тревожно, толкова и очаквано събитие.
Очаквано, защото насилието, основано на омраза към различната сексуалност, конкретно към гей-хората, не е нов проблем в България. Напротив – то е задълбочаващ се проблем, който вече е взимал и невинни жертви.
Очаквано, защото в общественото ни пространство, в медиите ни, в личното ни пространство нетърпимост и омраза се култивират постоянно и все по-силно през последните десетина години.
Очаквано, защото към тази омраза се проявява постоянна тиха търпимост от хора, които иначе са демократи и застъпници за равни права. Повече от десет години всеки Гей-прайд в София отправя искания за закрила от насилие – и всеки път получава отговора „В България няма дискриминация, не сте заплашени“.
Очаквано, защото „Нека правят в леглото каквото искат, но да не ми се показват“ съдържа – честно несъзнавано за автора – заплаха към „показващите се“.
Най-страшното, потресаващото в този случай е съчетаването на престъпление на омразата с политическо насилие – защото това е съзнателно действие на политик в предизборна кампания. И това отново е очаквано – защото българското общество никога не намери консенсуса, нужен за всеобхватно и еднозначно отхвърляне на политическото насилие в миналото. А когато не е отхвърлено в миналото, то живее в бъдещето.
И нещо конкретно – крайно време е, очевидно сме закъснели, престъпленията, мотивирани от омраза към различната сексуалност, да бъдат квалифицирани като състав в НК. Защото те са реален проблем с висока степен на обществена опасност.“

 

Петър Витанов, евродепутат
„#Вандалската проява на националистите от вчера е символ на усещането за #безнаказаност и на пълно политическо безсилие. Голямо „геройство“ е да изпотрошиш мебелите в нечий офис и да удариш жена. Хора като Боян Расате са достатъчно безскрупулни, за да превърнат #омразата и агресията в предизборен пиар. Способни са да поведат Луковмарш и да развеят знамена със символите на фашизма в центъра на столицата.
Историята помни до какво води насилието спрямо различните. Нека не позволяваме грешките да се повтарят. Обществото трябва да прояви нулева толерантност към насилието във всичките му форми. Защото днес са те, но утре може да сте и вие.“

 

Михаил Паргов, Столичен общински съвет и кандидат на Демократична България

„Откакто имам спомени, по време на всяка предизборна кампания, едни хора използват това време, за да си надъхат избирателите, като нападнат някоя малцинствена група.
Дали ще се вдигнат и ще отидат да набият някой ром, някъде, или ще ходят да дърпат чантите на бабите по границата, или ще нападнан молещите се в някоя джамия, или но най-често посягат на ЛГБТИ хората. Само за тази година нападенията като вчерашното в Rainbow Hub са десетки, къде заради предизборните кампании, къде-щото някой да се покаже колко е по-велик…
И докато в наказателния кодекс има поне някаква защита над хората от националните, етническите и религиозните групи, то за този кодекс ЛГБТИ хората все още не съществуват… 2021 г.
По тази причина току-що, като кандидат, а и като общински съветник, подписах и изпратих предизборната декларация на София прайд.
Време е България да стане нормална европейска държава.“

 

Бойко Борисов

„Осъждаме нападението на офис на ЛГБТ с бито момиче от някакъв кандидат президент! Недопустимо е да бъдат нападани различни хора и да им се посяга физически! Осъждаме всякакво насилие и виновните трябва да си понесат отговорността.“

 

Малина Едрева, председател на политическата група на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет.

„Действието на подобни кандидати, маскирани зад имунитет са истинска заплаха за сводния град и държава.
Разбира се, ще следим какви мерки ще предприемат полицията и прокуратурата след 14 ноември.
Хомофобията и в цялост омразата са присъщи за комплексирани хора. Тази болест на мозъка е много опасна. За ВСИЧКИ ни. Нека никой не мисли, че засяга само определена група хора.
P.S. За съжаление прекрасен пример, че Конституцията има нужда от ревизия.

 

Николай Хаджигенов, Изправи се БГ! Ние идваме!

„Не просто безнаказаност.
Не просто толерирана и закриляна омраза, избуяла до степен нападателите да крещят „извикайте полиция“?
Те знаят, че дори да извикат полиция, дори да ги задържат, проКУРатурата ще ги спаси и закриля.
Те знаят, че са недосегаеми?
„боян расате – политик?“
Кандидат за президент?
Това са.т.н. патрЕоти в чистият им вид – наци!
Единственото, което предлагат, е омраза и насилие.
Без властта са нищо!
Без закрилата на властта и проКУРатурата, са просто банда елементарни насилници, посягащи единствено на слабите и умилкващи се около силните.
Срам!
Без грам уважение
Един обикновен АДвокат“

 

Владислав Панев, съпредседател Зелено движение

„Знаете поемата на пастор Нимьолер за времената на Хитлер. „Когато дойдоха за тези, не направих нищо, не бях такъв. Когато дойдоха за онези, също. Накрая като дойдоха за мен, не беше останал никой“.
Вчера Расате и негови хора атакували и разрушили офис на гей организации. Ще пусна снимки, потрошени лаптоп, мебели и тн. Маргиналите като Расате са ясни, в акъл на шестокласници, но те са поощрявани от думите и действията на мейнстрийм политици. Които ги използват за някой и друг глас повече. Хора като Расате не мислят и не действат сами. Това им е бизнеса.
България ще просперира, когато всеки човек има сигурността и свободата на твори, за да работи, да допринася за успеха. Собствения си и на обществото. Това е борбата за правата и на гей общността. Право да посещават любимите си в болница, да наследяват, елементарни неща.
Заради това посетих и дадох подкрепата си за хората, на които Расате им потрошил нещата. Дарих 1000 лева за възстановявяне на щетите. Вярвам, че сега е време за действия.“

 

Кирил Добрев, Заместник-председател на НС на БСП
„След 20 години в политиката отдавна не броя предизборните кампании, в които участвам. Мисля, че съм видял много, да не кажа всичко. Има неща, които не мога да приема и това е агресивното налагане на каквито и да е идеологии. Не мога да преглътна и разрушението и всяването на страх като начин да покажа кой съм…Е, никой не си, щом чрез насилие искаш да блеснеш.
Случилото се с клуба на ЛГБТ организацията е вандалски акт, граничещ с фашизъм. Днес най-лесно се яхват омразата и страха. Така бързо се печели известност и медийно време, при това безплатно. Без значение кой какъв е, това по никакъв начин и при никакви обстоятелства не може да бъде толерирано. Това отношение не разрешава нито един съществен за обществото ни проблем. Призовавам институциите за бързи действия и справедливи мерки срещу подобни постъпки.“

 

Terry Reintke, MEP, Greens
„LOVE AND SOLIDARITY to our siblings in Bulgaria.
Yet another example how urgently we need better protection from hate crime.
We will fight for our safety – in Bulgaria and everywhere in the EU.“

 

Иво Мирчев, Да, България
„Преди около 15 г. докато играехме баскетбол с приятели в софийско училище, до нас се появиха хората на Расате. Облечени в униформи наподобяващи тези на СС маршируваха по много смешен начин в училищен двор, с познатите жестове от ерата на Третия райх.
Стори ми се, че това е абсурдно. Снимах ги и изпратих снимките до медиите. Настана страшен скандал – тогава живеех близо до офиса на Расате и организацията му. Няколко пъти получих заплахи, а с тези смепо маршируващи пишман есесовци не се случи нищо – нямаше дори глоба или проверка на полицията.
Вчера същите тези са изпотрошили офис център Rainbow Hub. Този път се надявам Расате и БНС да бъдат подведени под отговорност и действията им разследвани от институциите.
Слабите познания по история и липсата на критично мислене не оправдава подобни фашизоидни действия.“

 

Вилдан Байрамова, ДБ

„Аз никак не разбирам екземпляри като Боян Расате и бандата му, както и всички останали, които дишат с омраза. Имаше години, когато винаги на Трети март чернодрешковците със злобни лица шестваха из улиците на Кърджали и демонстративно спираха пред Паметника на освободителите. Така и не успях да разчета акциите им – назидателни ли бяха, наказателни ли, или просто държаха и ние да сме наясно с наличието на мразещите всичко различно от тях. Сигурно ни бяха нарочили за различни, ненужни и за изхвърляне, знам ли, те и отговори не даваха.
Може би и днес са си въобразили, че постъпват героично с нападението в центъра. И че като ударят момиче и изпотрошат всичко в офисите, ще подчинят на собствения си ред всичко живо.
Когато си кандидат за президент с едномесечен имунитет и вече се изживяваш като недосегаем диктатор, а всъщност си примитивен хомофоб.
Когато нямаш с какво да привлечеш вниманието на масата, освен с извратените си понятия за общности и правила.
Когато освен отвратителен друго не можеш да бъдеш.
Впрочем, в групата е имало и жени. Еманципантки някакви и вероятно майки.
Недопустимо е.“

 

Теодор Михайлов, Да БГ

„Боян Расате, ако видиш гей-хора, нито ти, нито привържениците ти, нито дори децата ти няма да се превърнете в гей. По същия начин няма да станете Конър Макгрегър с гледане на ММА битки, в които битки бойците се изправят едни срещу други в тяхната категория, а не си набелязват страхливо много по-слаби от тях.
Но ако се страхувате, че сте склонни и има опасност да станете гей, имате право да се притеснявате. Тогава просто може да не гледате гей хора. И никой няма да разбере за скритите ви желания, прикрити като омраза към това, което искате да бъдете.“

 

Кристина Петкова, ДБ

„Да бъдем честни. Посегателството над личността, атаката срещу “различни” е нищо повече от страх, а в действителност- липса на смелост.
Страх, може би, да “не сполети” и теб.
Страх от това, че има “различни” от теб. А те не са “различни”, те знаят за какво се борят.
Липса на смелост да застанеш рамо до рамо с хора с различни от твоите виждания и да чуеш исканията им. Да им помогнеш в постигането на целта – да живеят нормален живот – без някой да ги напада, съди, обижда и дискриминира на база сексуална ориентация, физически белег или пол.
Светът се движи напред. Стените падат, възможностите са безмерни. Животът и неприкосвеността обаче остават изконно право на всеки човек.
Всеки човек.
Без значение каква е сексуалната му ориентация, какъв е цветът на кожата му, каква е половата му идентичност и тн.
И тук не става дума за политически идеологии и разбирания.
Става дума за човешки права.
За съхраняване на личността, защото да си “различен” не е престъпление. Не е опасно, не е заразно в едно здраво общество.
Да, осъждам нападението, извършено в офиса на Rainbow Hub.
Да, очаквам институциите да свършат работата си. Още повече, ако са верни данните за извършителя на нападението.
Да, горното няма да реши проблемите, но ще бъде първата стъпка. Следващата ще бъде промяна в Наказателния кодекс и включване на квалифициран състав на престъпленията, основани на омраза от различна сексуалност, полова идентичност или изражение на пола.“

 

Мария Касимова Моасе

„Снощи около десетина мъже и жени, предвождани от г-н Боян Боянов Станков (известен с присвоената фамилия Расате – име, което принадлежи на българския княз Владимир Расате, начело на държавата за периода от 889 до 893, което пък той на свой ред придобил вероятно като прозвище покрай битките му при пограничния български град Рас по време на Първата българска държава) нахлули в клуб на ЛГБТИ общността в София. По това време там тихо и спокойно се провеждало затворено за общността мероприятие. Биячите вилнели, изпотрошили всичко, ударили човек. През цялото време крещели „Викнете полиция“. Полицията дошла след половин час. Не знаем и не разбираме какво се е случило след това – умишлено изчаках до днес, за да проследя какво ще съобщят медиите, но до този момент чета само регистрации на събитието. Нито един официален орган в държавата не се е ангажирал с някаква позиция. Нито един! Все едно не се е случило някакви хора да нападнат варварски други без никакъв повод, без никаква провокация, без никаква причина, освен принципната омраза. Да, избори са. И в името на това да не се губят избиратели, отвсякъде текат едни хлъзгави послания, едни общи приказки, едни захаросани думи и нищо-не-казване. Така се било правело – мън-мън, ни така, ни онака, хем с тези, хем с онези… Ами не! Не се прави така! Не може да се толерира с мълчание разправата, дивашкия бой, жестокостта, безчовечността. Не може да се мълчи, когато някакви хора могат не просто да си помислят за възможно, но и да нямат абсолтно никакво съмнение, че е правилно, както и да нямат никакъв страх от последствията от своите дивашки действия, да насилват други хора, защото… защото нещо им пречи тяхното „различие“. Нещо не им харесва тяхната „другост“. Нещо ги дразни тяхната… сексуалност? Наистина ли?! В 21 век, в цивилизована Европа?! И още по-лошо – да направят всичко това абсолютно съзнателно, като част от политическа кампания! Все видях схеми с фалшиво инвалидизирани избиратели, със заложни къщи и попаднали в зависимост клетници, със заплахи и купуване на гласове, с феодални зависимости и подмяна на бюлетини, но ето това минава всякакви граници на каквато и да е цивилизованост! И днес все още крещящо се мълчи! За престъпление, извършено напълно съзнателно, напълно отговорно, напълно обмислено. Станков още не бил признал, ма и не бил отрекъл…
Така започва фашизмът, приятели. Със саморазправа с онези, които някой си е определил като „грешка в системата“. Днес е срещу сексуалността. Срещу цвета на кожата. Утре ще е срещу някого, защото е куц, сляп, глух или на инвалидна количка. После ще е срещу жените, които не са родили деца, а след това и срещу жените по принцип. Ще е срещу възрастните, срещу дементните и психично болните. А накрая срещу онези с кафеви или зелени очи, срещу „прекалено“ високите или „прекалено“ ниските, срещу слабите или срещу дебелите… Отдавна е срещу различните по вяра и етнос – Станков е известен със своята туркофобия и циганофобия, както и с нацистките си убеждения и акции.
Когато такава акция се случи в правова държава, правото се активира и застава на страната на пострадалия. Когато има правова система и хора, които я защитават и гарантират, подобни действия имат своите сериозни, публични последствия. Това трябва да очакваме да се случи. И това да изискваме от хората, които отговарят за прилагане на правото. Ако няма уважение към закона, няма общност, няма единство, няма държавност. Когато няма защита, идва директното отмъщение. И ако общността на ЛГБТИ хората не беше уважителна и добронамерена по принцип, а беше също толкова озверяла като нападателите от снощи, щеше да отвърне с подобна акция. На принципа на ударния шамар – аз на тебе един, после ти на мене два, след това аз ти отвръщам с три и така… гражданска война. Когато има граждански войни, най-лесно се пръкват диктатури. Такъв е начинът – разделяш хората по възможно най-много принципи – пол, етнос, сексуалност, религия, местоживеене, ваксини, сертификати, Кристо и каквото се сетите от последните месеци – насъскваш ги помежду им, подклаждаш омразата с омразен език и омразни действия и ги оставяш да се ръфат като насъскани кучета. После си ти! Натискаш с царския скиптър, даваш правила, облечени в някаква ритуалност (например пречупени кръстове или петолъчки, вдигнати изпънати ръце или козируване, специфичен поздрав и „урррраааа“) и налагаш цялостна система за репресия. Готово, добре дошли в диктатурата! Много по-лесно става, отколкото си представяме. Започва с оглушителното мълчание на институциите. Което е още по-оглушително, когато текат избори.
Е, аз пък няма да си мълча! И заявявам, че тази безпомощна акцийка от снощи е едно истинско варварско дъно!
А като най-обикновен човек си задавам и още въпроси – колко трябва да си несигурен в собствената си сила, за да я упражняваш спрямо абсолютно непредизвикали те хора ей така, докато са си у тях си? Колко нестабилна трябва да е вярата ти, за да ти позволи да се толкова жесток? Колко слаби трябва да са думите и разсъдителната ти способност, за да отидеш да трошиш, вместо да водиш диалог, ако имаш какво да кажеш? И колко трябва да те притеснява собствената ти сексуалност, за да агресираш така спрямо чуждата? Защото, нали така се чудим за талибаните – колко слаба трябва да е верицата им, за да налагат със сила своите „правила“ и да отстраняват „изкушенията“ по пътя си, белким я опазят от… самите себе си…?!
И сега, ако ме питате дали използвам кандидатурата си, за да правя политически послания, ще ви отговоря високо: Да, точно това правя! Защото подобен акт е абсолютно недопустим и искам това да се чуе! Точно затова имаме нужда от независим и почтен съд, от полиция, която защитава закона и изпълнението му, от институции, на които можем да доверим сигурността си, от свобода на словото, която да гарантира почтена и независима работа на медиите. И от образование и култура, които да превръщат дивашката нецивилизованост в хуманитаризъм, в човечност, в духовност. И аз няма да спра да вярвам в това, защото историята на човечеството доказва, че е така.
Преди години детето ми, тогава още малко момиченце, цял ден строи на плажа замък от пясък. Направи го страхотен, при това само с помощта на едно друго малко детенце като нея. И точно когато му се радваха най-много, когато се подреждаха да се снимат покрай него, двама двайсетина и нещо годишни мъже със скокове го разрушиха. Ей така, от удоволствието да разрушат. И вероятно от садистичен кеф да видят как две беззащитни дечица неудържимо плачат. Хората наоколо обаче не оставиха това така! Обградиха двамата „големи мъжаги“ и им поискаха сметка. Трябваше да ги видите как се огънаха като сварени макарони от страх… Никой не ги докосна с пръст. Тръгнаха си с подвити опашки и спихнати перки. А след половин час на брега имаше тройно по-голям пясъчен замък, направен от децата и още куп възрастни мъже и жени, за които варварщината е неприсъща. Така побеждава човечността. И така трябва да е. Когато държавността се клати или не предлага адекватни решения, образованите или изобщо културните хора се събират в граждански обединения и активират силите си според предвиденото от закона или инициират промени в него, когато той е несъвършен. В същите обстоятелства безкултурните (културата предполага морал и ценности, не непременно образование) правят глутници и бият. Това, уви, е всичко, на което те разчитат. И не, не е революция – регресия на човечността е. Слабост клета е.
И страх, маскиран зад безпомощни показни акции.“

 

Напомняме, че днес от 18:00 часа пред Съдебна палата ще се проведе протест „Не на омразата“