Оскари 2022: Репрезентация и прогнози

 
EXE Banner
 

Остават по-малко от 24 часа до най-важния ден за кино индустрията – Оскари 2022! Академията, състояща се от 10 000 от най-добрите актьори, режисьори, сценаристи, оператори, продуценти и технически специалисти, ще награди най-доброто за 2021-а година. Безспорно, най-важната категория е „Най-добър филм“, поради което ще анализираме 10-те филма, техните плюсове, минуси, шансовете им за победа, както и доколко ЛГБТИ+ обществото е представено в тях.

  • Belfast (Белфаст) – Focus Features

За какво се разказва? За атаките на ИРА срещу католиците в Северна Ирландия през 1969 г. Гледната точка на зрителя е 9 годишният Бъди, който живее заедно с родители си, брат си, баба си и дядо си.
Плюсове: Режисиран, продуциран и написан от ирландеца Kenneth Branagh, филмът е носталгичен и меланхоличен поглед към неговото детство, „Бъди“ е негово олицетворение. Това е безспорно най-личният филм на Branagh, известен основно с престижните си адаптации на Шекспир – Henry V (1989) и Hamlet (1996).
Минуси: Идеята режисьор – сценарист да разкаже детството си в чернобял филм я видяхме само преди няколко години от мексиканеца Alfonso Cuarón и неговия филм Roma (2018). Филмът не изненадва с нищо.
MVP: Академията номинира двамата ветерани Judi Dench иCiarán Hinds, но най-добрата актьорска игра във филма е на великолепната Caitriona Balfe.
Незабравим момент: „You raised them. Not me.“ („Ти ги отгледа. Не аз.“)
Шансове за победа: Средни. Филмът има 7 номинации, отделно спечели голямата награда на публиката на фестивала в Торонто. И все пак най-големите му шансове са в категорията „Най-добър оригинален сценарий“.
LGBTQ+ representation: Няма такава.
Нашата оценка: 7 от 10.

  • CODA („CODA: Дете на глухи родители“) – Apple TV+

За какво се разказва? Kомедийно-драматичен филм за навършването на пълнолетие на Руби, която е единственият чуващ член на глухо семейство. Тя се бори за баланс между помощта към родителите си в затруднения им риболовен бизнес и собствените си житейски стремежи свързани с музиката.
Плюсове: Сценарист и режисьор на лентата е американката Sian Heder, а филмът е англоезичен римейк на френския La Famille Bélier от 2014 година. Heder изненадващо успява да надмине качеството на оригинала и да ни поднесе един от най-красивите, трогателни и нежни филми за последните години. Макар и да залита към някои предвидими механизми на мелодрамата, филмът никога не смъква нивото и винаги успява да впечатли, огромна заслуга за това имат петимата главни актьори, които буквално носят лентата на гърба си. Няма да не се разплачете на някои от финалните сцени. Първи филмов успех за Apple TV+.
Минуси: Технически, филмът не впечатлява с нищо.
MVP: Troy Kotsur, фаворит за „Най-добър поддържащ актьор“.
Незабравим момент: Руби пее специално за баща си.
Шансове за победа: Огромни, макар и да има само 3 номинации (филм, адаптиран сценарий и поддържащ актьор), филмът има шанс да спечели и трите, тъй като изглежда е „филмът консенсус“ тази година. Отделно бе големият победител на фестивала Sundance, взе приза за „Най-добър филм“ на тазгодишните награди на Гилдията на продуцентите, а малко преди това спечели и най-високото признание на Гилдията на актьорите, където филмът взе водещата награда за „Най-добър актьорски състав“ във филмовите категории.
LGBTQ+ representation: Няма такава.
Нашата оценка: 9.5 от 10.

  • Don’t Look Up (Не поглеждай нагоре) – Netflix

За какво се разказва? Д-р Рандал Минди и неговата студентка Кейт Дибиаски са астрономи, които откриват, че комета ще удари планетата след 6 месеца и 13 дни. И е толкова огромна, че ще заличи Земята напълно. Те се обръщат към най-висшата инстанция в САЩ – самият президент Джени Орлийн, но бързо разбират, че големите сили в света имат други приоритети.
Плюсове: Черната комедия е написана и режисирана от американеца Adam McKay и е третият му пореден филм с номинация за филм на годината (предните два бяха The Big Short (2015), който му донесе Оскар за най-добър-адаптиран сценарий, и Vice (2018). McKay обожава да провокира, поради което е доста спорна и полемична фигура, но пък никога не оставя незабелязан. Don’t Look Up се превърна в една от сензациите на годината и стана втория най-гледан филм въобще за гиганта Netflix. Привидно абсурден и пародиен, всъщност филмът показва много точно огледало на нашия свят – система, пропита от корупция и непотизъм, престорената загриженост на политиците, която се задейства единствено ако е в техен интерес, алчността за пари на милиардерите, фалшивата благотворителност, параноята и малоумните конспиративни теории, движения, които отричат напълно безспорни научни доказателства. Саркастичен и плашещо реален.
Минуси: Липсата на каквито и да е нюанси. Няма никакво съмнение, че кометата е метафора за коронавируса и за климатичните промени, прави филма прекалено дидактичен. Дали това е твърде язвителен портрет на света, в който живеем, или обратното – твърде точен?
MVP: Актьорският състав включва някои от най-големите звезди в света: Leonardo DiCaprio, Jennifer Lawrence, Jonah Hill, Tyler Perry, Timothée Chalamet, Ariana Grande, Cate Blanchett, Meryl Streep, но британецът Mark Rylance се трансформира най-много и остава траен отпечатък с един от най-противните персонажи за изминалата година.
Незабравим момент: Коледната вечеря, но и “Why would he charge us for free snacks?” („Защо би ни таксувал за безплатни снаксове?“).
Шансове за победа: Никакви (въпреки 4 си номинации). Най-големият му шанс е в категорията „Най-добър оригинален сценарий“.
LGBTQ+ representation: Няма такава.
Нашата оценка: 8 от 10.

  • Drive My Car (Карай колата ми) – Bitters End

За какво се разказва? Адаптация на разказ на Haruki Murakami, филмът разказва как две години след внезапната смърт на жена му Ото, уважаваният актьор и режисьор Юсуке Кафуку получава предложение да режисира „Вуйчо Ваньо“ за театрален фестивал в Хирошима. Там той среща Мисаки Уатари – необщителна млада жена, която е наета за негов шофьор от организаторите на фестивала.
Плюсове: Режисиран и написан от японеца Ryûsuke Hamaguchi, мистериозен и софистициран, елегантен и еротичен, филмът прави дисекция на неизказаните емоции, на следите от емоционалните травми и на границите на езика в човешката комуникация. Пореден пример за високото ниво на азиатско кино и за все по-голямото му влияние в световен мащаб.
Минуси: Твърде дълъг и муден, на моменти редундантен, често злоупотребява с ползването на монолози.
MVP: Hidetoshi Nishijima, умее да показва плеяда от емоции само с поглед.
Незабравим момент: Разкриването на края на историята на Ото.
Шансове за победа: Никакви (въпреки 4 си номинации). Но пък затова е сигурният победител в категорията „Най-добър международен филм“, както и силен конкурент за „Най-добър адаптиран сценарий“. Сценарият на филма вече спечели съответния приз на фестивала в Кан.
LGBTQ+ representation: Няма такава.
Нашата оценка: 7.5 от 10.

  • Dune: Part One (Дюн: Първа част) – Warner Bros.

За какво се разказва? Класическата предпоставка за един месия в центъра на заговор с космически пропорции. Всичко започва когато благородната династия на Атреидите – владетели на планетата Каладън, свикнали да властват с морска и въздушна сила, получава нова заръка от императора на познатата вселена. Те трябва да напуснат родната си планета и да се отправят към пустинната Аракис, из чиито пясъци се добива най-ценният ресурс във вселената – т.нар. подправка, която прави възможно междузвездното пътуване. Това е изключително отговорна и опасна задача, защото Атреидите ще заменят безпощадните Харкони, властвали десетилетия над Аракис и натрупали състояние, благодарение на добивите на подправката, което може да доведе до сблъсък между двете династии.
Плюсове: Канадският гений Denis Villeneuve режисира и адаптира научнофантастичния роман на Frank Herbert, на пръв поглед непосилна задача, с която той се справя повече от перфектно (липсата му в категорията „Най-добра режисура“ завинаги ще бъде черното петно на тазгодишните Оскари, но пък поне има две номинации като сценарист и продуцент на филма). Канадецът взима правилното решение да адаптира романа в два филма и да отдели специално внимание на детайлите, които правят тази история толкова любима, по този начин избягва провала на предишните опити за екранизация. Филмът запазва софистицирания дух на романа, неговите нюанси и послания, сред които експлоатацията над по-слабите с цел приходи, значението на екологичния баланс, войните в името на алчността и вродената и незаслужена привилегия на аристократичните бели народи. Технически, филмът е безупречен както всички филми на Villeneuve, майстор на големите и мащабни кадри, които се фокусират над конкретни персонажи на фона на огромни пейзажи. Фотографията и операторското майсторство на Greig Fraser, музиката на Hans Zimmer и фантастичния актьорски състав са сред най-силните страни на филма. Съвършеният епос.
Минуси: Единственият минус, макар и разбираем, е че филмът се усеща незавършен и без финал. Това ще бъде поправено в „Дюн: Втора част“.
MVP: Timothée Chalamet и Rebecca Ferguson са великолепни в двете главни роли.
Незабравим момент: Невъзможно да се избере между последната сцена на Лито, тестът Gom Jabbar и The Herald of the Change (Вестителят на промяната).
Шансове за победа: Средни, 10 номинации никога не са за подценяване, освен това е фаворит в цели 6 категории: Музика, Фотография, Визуални ефекти, Декори, Звук и Монтаж, колко от тях ще спечели?
LGBTQ+ representation: Няма такава във филма, но има такъв персонаж в романа, който май няма да бъде такъв във филма, и по-добре, тъй като, за жалост, той служи само за да изразява хомофобията на автора.
Нашата оценка: 10 от 10.

  • King Richard (Методът Уилямс) – Warner Bros.

За какво се разказва? Биографичната драма разказва за големия и налудничав план на Ричард Уилямс да направи двете си дъщери Винъс и Серина най-добрите тенисистки в света.
Плюсове: Режисьорът Reinaldo Marcus Green прави силен и много развлекателен спортен филм, чиято сила са интелигентният сценарий на Zach Baylin (номиниран за „Най-добър оригинален сценарий“) и страхотната актьорска игра на целия актьорски състав. Филм за силата на духа, за вярата в себе си, за необходимостта от финанси за да успееш в големите спортни лиги и липсата на равенство, за приоритети на един спортист и за това как можеш да надскочиш всички препятствия ако някой наистина вярва в теб. Няма невъзможни мечти, има само безхарактерни хора.
Минуси: Не успява да избяга изцяло от досадните архетипи на биопика.
MVP: Will Smith, фаворит за „Най-добър главен актьор“.
Незабравим момент: Скандалът между Ричард и Бранди в кухнята.
Шансове за победа: Никакви, но пък сред 6-те си номинации, тази на Smith ще се превърне в победа, а монтажът на филма също би могъл да изненада.
LGBTQ+ representation: Няма такава.
Нашата оценка: 8 от 10.

kinopoisk.ru
  • Licorice Pizza (Пица от женско биле) – MGM

За какво се разказва? За своеобразната любовна история между Гари – 15 годишен тийнейджър, изпреварил времето си, и Алана – 25 годишна жена, изпаднала в екзистенциална криза.
Плюсове: Сходно на Quentin Tarantino и неговия Once Upon a Time in… Hollywood („Имало едно време в Холивуд“, 2019), Paul Thomas Anderson (продуцент, режисьор и сценарист, номиниран за Оскар и за трите дисциплини) смесва реални герои с фиктивни персонажи и ни представя неговото носталгично любовно писмо към Калифорния през 70-те години на миналия век (при Тарантино бяха 60-те). Anderson е може би най-престижният режисьор в арт средите, единственият печелил награди за режисура и в трите големи филмови фестивала (Кан, Венеция и Берлин), някои негови филми залагат на истории и на дълбока психология, а други на усещания и преживявания, а не на конкретни събития или действия, този е от втория тип. На пръв поглед филмът изглежда като романтична комедия, съчетана с история за пълнолетието. Anderson е гений с камерата, филмът е красиво и грациозно заснет, той винаги снима плавно и естетично, обича дълги кадри и подвижната камера, афинитет, който демонстрира и тук. Залага на ретро саундтрак, на топли цветове и на спонтанни диалози, сценарият наистина изглежда импровизиран, а не е. Дълбок филм свободен за интерпретации, поради което според половината зрители е оптимистичен филм, а според другата песимистичен. Какво е вашето мнение?
Минуси: Би могъл да бъде определен като безцелен, особено за хора, които не са свикнали с арт кино. Има няколко много безвкусни шеги. Отделно, Cooper Hoffman и Alana Haim дебютират в киното с тези си роли, и честно казано, на моменти им идват големи.
MVP: Harriet Sansom Harris, има само една сцена, но е безспорно най-добре изиграната във филма.
Незабравим момент: Трите сцени, в които участва Bradley Cooper.
Шансове за победа: Никакви, от 3 си номинации има шанс само за „Най-добър оригинален сценарий“, наградата, която вече спечели от Британската филмова академия (BAFTA).
LGBTQ+ representation: Има много реалистична и фантастично изиграна (от Benny Safdie и Joseph Cross) гей двойка, която ни подарява една от най-добрите сцени във филма. Те са сред прототипите на реални личности във филма.
Нашата оценка: 8.5 от 10.

  • Nightmare Alley (Улицата на кошмарите) – Searchlight Pictures

За какво се разказва? Психологически трилър за Стан Карлайл, който попада в света на пътуващите карнавали с атракции през 40-те години. Веднъж присвоил занаята на ясновидец и четец на мисли от своя ментор, амбицията му не спира расте. Guillermo del Toro режисьор и сценарист (заедно с Kim Morgan) на филма, адаптация на едноименния роман от 1946 г., написан от William Lindsay Gresham. Това е втора екранизация на романа, първата е от 1947 г., дело на режисьора Edmund Goulding и се води класика за жанра филм ноар.
Плюсове: Предният филм на Del Toro – The Shape of Water („Формата на водата“, 2017) победи в тази категория. Това е и ново поприще за автора, тъй като е първият му филм без свръхестествени сили или чудовища, тук човешката природа поема тази роля. Филмът е с класическа структура и атмосфера, напомня на Златната епоха на Холивуд. Заснет приказно красиво, но и злокобно, в типичния стил на своя режисьор. История за това колко е опасно да вярваш на собствените си лъжи, за невъзможността да избягаш от звяра в себе си и за жестокостта и липсата на хуманност в голяма част от хората. Истинско бижу, което заслужаваше много повече номинации.
Минуси: За разглезената актуална публика, филмът може да бъде муден или прекалено дълъг. Също така не е препоръчителен за хора със слаби сърца.
MVP: Всички актьори са абсолютно съвършени, но Bradley Cooper и Cate Blanchett са на космическо ниво, и двамата заслужаваха Оскар номинации.
Незабравим момент: Последните 5 минути. Може би най-силният финал на филм, не само за 2021-а, а за последните години. Смразяващ!
Шансове за победа: Никакви, от 4 си номинации има шанс само за „Най-добри декори“.
LGBTQ+ representation: Няма такава.
Нашата оценка: 10 от 10.

  • The Power of the Dog (Силата на кучето) – Netflix

За какво се разказва? За заможните братя от щата Монтана Фил и Джордж Бърбанк, които въобще не си приличат. Фил е елегантен и жесток, докато Джордж е по-спокоен и мил. Те са собственици на най-голямото ранчо в местността. Когато Джордж тайно се жени за вдовицата Роуз, това разгневява Фил. Той започва безмилостна война със своята снаха и с нейния слабохарактерен син Питър. Развива се през 1925 г. и демонстрира силата на прехода.
Плюсове: Сценарист, продуцент и режисьор на лентата е новозеландката Jane Campion, благодарение на The Power of the Dog (адаптация на едноименния роман на Thomas Savage от 1967 г., самият Savage също е израснал в ранчо, той признава и че е поддържал скрита връзка с мъж през годините на брака си) , тя стана първата жена, номинирана два пъти за Оскар за най-добър режисьор. Тя е и първата жена-режисьор, която получава „Златна палма“ в Кан за филма The Piano („Пианото“, 1993), който ѝ носи и Оскар за най-добър оригинален сценарий. Campion надминава себе си и се доказва като виртуоз с камерата, това е най-изпипаният филм от техническа гледна точка, фотографията, монтажът, звукът и музиката му спират дъха, (Dune също, но той има и специални ефекти, а тук всичко е натурално), най-сложно изграденият откъм драматургия и най-силно докосващия, стига да успееш да влезнеш в него. Заглавието е библейски цитат, визира силата, с която трябва да браним хората, които обичаме, това е и една от основните теми на филма, който задава въпроси като: какво крием под повърхността и какво може да ни накара да се покажем такива, каквито сме?
Минуси: Определено не е филм за широката публика, макар и да е любимец на критиците и на киноманите, в кино сайта ма масово оценяване на филми и сериали IMDB има най-ниската оценка от всичките 10 филма, а ако спечели, ще е победителят с най-ниска зрителска оценка от 60-те години насам.
MVP: Benedict Cumberbatch и Kodi Smit-McPhee, те са най-запомнящото се дуо тази година.
Незабравим момент: Фил и Питър довършват въжето заедно.
Шансове за победа: Огромни, най-номинираният филм с цели 12 номинации. Отделно, спечели „Сребърен лъв“ във Венеция за най-добра режисура и награда за най-добър филм на престижния кинофестивал в Сан Себастиан. През януари тази година грабна „Златен глобус“ за най-добър филм в категория драма и за режисьор. Последваха победи на „Изборът на критиците“ и на „Британската Академия – БАФТА“, отново в комплект за най-добър филм и за режисьор. Плюс всички останали награди на различните фестивали, като списъкът е дълъг и повече от впечатляващ. Това, което може да спъне филма е фактът, че не е по вкуса на масата, но Jane Campion е сигурен победител в категорията за „Най добра режисура“.
LGBTQ+ representation: Има и то много, но е по-добре да не издаваме никакви детайли за читателите, които още не са го гледали. Няма две мнения, това е ЛГБТИ+ филмът на годината, макар и да не ти дава това, на което се надяваш/очакваш.
Нашата оценка: 10 от 10.

  • West Side Story (Уестсайдска история) – 20th Century Studios

За какво се разказва? Адаптация на класическия бродуейски мюзикъл от 1957 г., който 4 години по-късно за първи път е адаптиран за екрана от Robert Wise и Jerome Robbins. Филмът представя съвременен поглед над класическата пиеса на Шекспир „Ромео и Жулиета“, разказва за забранената любов между Мария и Тони, които са членове на две свирепо враждуващи тийнейджърски банди: „Ракетите“ (бели американци, чиито майки и бащи са основно алкохолици или наркозависими, те се чувстват застрашени от имигрантите) и „Акулите“ (пуерториканци, дошли в Ню Йорк в опит за по-добър живот, но вместо това получили нископлатен труд физически труд и агресивно отношение, те намират утеха в големите си сплотени семейства).
Плюсове: Живата легенда Steven Spielberg режисира първия си мюзикъл, негова дългогодишна мечта, а сценарият го адаптира неговият чест колаборатор – Tony Kushner. Двамата правят много силна адаптация, като дори надминават класиката от 1961-а г., песните са изпълнени и заснети с елегантна виртуозност, а сложните хореографии спират дъха. Spielberg доказва таланта си за пореден път, безспорен майстор на визуалния език, той намира много избирателни похвати, с които да преразкаже класическата история по много по-комплексен и интересен начин. Филм красив като картина, но трогателен като епопея. Задължителен за гледане.
Минуси: Въпреки модернизираната адаптация, във втората половина от филма (вярна на оригинала, както и на вдъхновената от Шекспир история) част от персонажите взимат решения, които трудно могат да бъдат оправдани през циничния мироглед на нашето общество. Правдоподобността на финала зависи от зрителя и неговата способност да се потопи в историята.
MVP: Целият актьорски състав функционира като швейцарски часовник, но Ariana DeBose е над всички тях. Ролята на Анита е твърде неустоим бонбон, Rita Moreno спечели Оскар за нея през 1962-a, а сега Ariana DeBose ще направи същото.
Незабравим момент: Невъзможен избор между изпълненията на America и на Gee, Officer Krupke.
Шансове за победа: Средни, 7 номинации не са за подценяване, но е по-вероятно филмът да спечели само 1 Оскар – „Най-добра поддържаща актриса“ за Ariana DeBose.
LGBTQ+ representation: Да, още в оригинала персонажът Енибодис (макар и първоначално да е написан като „мъжкарана“) е видимо транссексуален мъж, да, там никога не се казва директно, изигран е от жена и е написан е с неясна двусмисленост, типична за ЛГБТИ+ персонажите по онова време. В новия филм, Енибодис e изигран от небинарния актьор Iris Menas и е недвусмислено транссексуален мъж. На английски името Anybodys има допълнителни нюанси и също символизира реалната природа на героя. Освен това, Ariana DeBose е лесбийка в реалния живот.
Нашата оценка: 9 от 10.

Ще спечели: CODA
Може да спечели: The Power of the Dog
Трябва да спечели: The Power of the Dog или Dune.
Трябва да бъде номиниран: The Worst Person of the World, Mass или tick, tick…BOOM!

 

Кои са вашите фаворити? Кой филм ще спечели според вас? Какво мислите за ЛГБТИ+ репрезентацията в 10-те номинирани филма? А за други филми с ЛГБТИ+ репрезентация номинирани в други категории като: tick, tick…BOOM!, The Eyes of Tammy Faye, Flee и The Mitchells vs. the Machines?

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина