Докато Европа се приближава към многобройни избори, включително изборите за Европейски парламент следващия месец, правата на ЛГБТИ+ хората се превръщат в маркер за защита на свободата и демокрацията на фона на възхода на крайно десните сили, показва новата „Карта на дъгата„.
Европейската ЛГБТИ+ организация ILGA-Europe представи за шестнадесета поредна година „Карта на дъгата„, която подрежда 49 европейски държави по законодателни промени в областта на човешките права на ЛГБТИ+ общността. Тази година картата показва, че докато авторитарните лидери в Европа продължават да използват обвиненията срещу ЛГБТИ+ хората, за да разделят и мобилизират своите избиратели, други показват твърда политическа воля да спазват ангажиментите си за развитие и защита на човешките права на ЛГБТИ+ общността.
В момент, когато някои италиански региони отнемат родителските права на еднополовите двойки, когато в Словакия, Хърватия, Франция и Обединеното кралство се полагат усилия за пренаписване на насоки за ограничаване на достъпа до специфично за транс лицата здравно обслужване и когато сме свидетели на безпрецедентната стъпка на Русия да криминализира „международното ЛГБТ движение“ като „екстремистка организация„, констатациите на тазгодишната „Карта на дъгата“ показват по-ясно от всякога, че само правната защита може да гарантира спазването на основните права.
Много страни са в застой
„Картата на дъгата“ се публикува само ден след доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права „Проучване на ЛГБТИ+ общността III„, в който се констатира, че над две трети от анкетираните са се сблъсквали с изявления на омраза и че насилието се е увеличило значително в сравнение с последното проучване през 2019 г.
Според директора по застъпничеството на ILGA-Europe, Катрин Хугендубел: „В цяла Европа ЛГБТИ+ хората са обект на реч на омразата и насилие, а човешките им права се подкопават активно, но все още виждаме, че твърде много държави в региона се бавят с придвижването на правната защита и не подновяват ангажиментите си чрез национални стратегии и планове за действие. Това бездействие е опасно, тъй като без подходящо законодателство за защита на малцинствата, включително ЛГБТИ+ хората, за новоизбраните правителства ще бъде твърде лесно бързо да подкопаят правата на човека и демокрацията.“
Силна политическа воля в няколко държави
„Картата на дъгата“ показва, че някои правителства са направили крачка напред в това отношение. В годината на повече от 30 избори в целия регион, включително изборите за Европейски парламент следващия месец, картата показва силна политическа воля за защита на човешките права на ЛГБТИ+ общността в няколко държави.
Германия, Исландия, Естония, Лихтенщайн и Гърция отбелязаха едни от най-големите скокове в класацията на „Картата на дъгата„. Както Естония, така и Гърция измениха законите си, за да позволят на еднополовите двойки да сключват брак и да осиновяват деца, Гърция също така запълни пропуските в антидискриминационното си законодателство, за да защити напълно ЛГБТИ+ хората, а Лихтенщайн разшири правата за осиновяване от еднополови двойки.
Държавите също така работят усилено за въвеждане на мерки в областта на престъпността, които признават половата идентичност и сексуалната ориентация на жертвата като утежняващ фактор. Германия, която направи най-голям скок в класацията тази година, криминализира престъпленията от омраза, основани на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики. Други държави, които приемат закони срещу престъпленията от омраза, са България, Исландия (която скочи до №2 в класацията) и Словения. Забрани на практиките на конверсионна терапия, с които също се упражнява насилие срещу ЛГБТИ+ хората, бяха въведени в Белгия, Кипър, Исландия, Норвегия и Португалия.
Но други държави, като Италия, която падна с две места в класацията поради забавяне на законодателната защита в продължение на много години, показват какво може да се случи, когато няма законодателство и на власт дойдат крайно десни правителства.
Противопоставяне в Грузия и други присъединяващи се към ЕС страни
Повечето присъединяващи се към ЕС страни (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Украйна) изостават в изпълнението на ангажиментите си, забавят въвеждането на законодателството и по този начин излагат гражданите си на все по-голям риск от реална реакция и подкопаване на основните права. Турция и Грузия, също кандидатки за присъединяване, активно нарушават правата на човека и основните свободи, включително полагат усилия за приемане на ново законодателство, насочено по-специално срещу ЛГБТИ+ хората. Грузия, една от най-скоро присъединилите се страни, потушава проевропейските протести срещу предложения от нея закон за „чуждестранните агенти„, който идва директно от руския наръчник срещу „ЛГБТ пропагандата„.
Според изпълнителния директор на ILGA-Europe, Шабер: „ЕС трябва да обърне голямо внимание не само на нарастването на политическата реч на омразата срещу ЛГБТИ+ хората, но и на новите инструменти за потисничество, като руското криминализиране на цял сегмент от населението на страната. Усилията за разделение и отвличане на вниманието от консолидираните авторитарни режими допълнително се просмукват в други европейски държави в момент, когато изборите могат да тласнат Европа в ръцете на лидери, които искат да оформят радикално десен, антидемократичен Европейски съюз. Европа се нуждае от по-силни закони и политики за защита на ЛГБТИ+ хората. Без тях не можем да говорим нито за безопасност, нито за върховенство на закона и демокрация.“
За „Картата на дъгата„
Картата на дъгата – годишният инструмент за сравнителен анализ на ILGA-Europe – се състои от „Картата на дъгата“ и „Индекс на дъгата„, както и от национални препоръки. ILGA-Europe изготвя картата и индекса от 2009 г. насам, като ги използва, за да илюстрира правното и политическото положение на ЛГБТИ+ хората в Европа. Те класират европейските държави по съответните им правни и политически практики за ЛГБТИ+ хората от 0 до 100%.
За да състави класацията, ILGA-Europe проучва законите и политиките в 49 държави, като използва 75 критерия, разпределени в седем тематични категории: равенство и недискриминация; семейство; престъпления от омраза и реч на омразата; законово признаване на пола; телесна неприкосновеност на интерсекс лицата; пространство на гражданското общество и убежище.
Картата и индексът представят картина на настоящия политически пейзаж, а препоръките за отделните държави се опитват да отговорят на въпроса „какво следва?„. Тези препоръки имат за цел да насърчат създателите на политики да се заемат с най-неотложните правни и политически приоритети.
През тази година уебсайтът на „Картата на дъгата“ беше подновен с нов облик и включва функции, които позволяват подобрена визуализация на данните, както и по-гъвкав и удобен за ползване достъп до тях.
Резюме на „Картата на дъгата“ за 2024 – къде е България?
За девета поредна година Малта продължава да заема първото място с резултат от 88%.
С 83 процента Исландия е на второ място, като се изкачи с три места в резултат на новото законодателство, забраняващо конверсионната терапия и при-транс здравни закони.
Белгия също забрани конверсионната терапия и сега заема трето място в класацията с резултат от 78 процента.
Трите държави в другия край на скалата на „Картата на дъгата“ са Русия (2%), Азербайджан (2%) и Турция (5%). Русия загуби 7 процента и падна с 3 места заради федералното законодателство, забраняващо юридическото признаване на пола и специфичното за транс хората здравеопазване. Полша все още е в края на класацията на ЕС с 18%, следвана от Румъния (19%) и България (23%).
Въпреки ниския резултат на България и 39-та позиция, страната ни бележи скок от миналогодишния резултат – 19,8% през 2023. Това се дължи на приемането на закони, които признават сексуалната ориентация на жертвата като утежняващо вината обстоятелство, решенията по делото „Бебе Сара“, както и работата на фондациите GLAS и Bilitis, БХК, правната ЛГБТИ+ организация „Действие“ и комитетът по организиране и провеждане на София Прайд.
Повече информация ще откриете на сайта на „Карта на дъгата„.
Финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган може да носи отговорност за тях.
