През 2020 г. „ЛГБТ организация Действие“ се посвещава да намери повече съюзници сред колегите юристи. Целта е да се създаде общност от юристи в цялата страна, на които можем да разчитаме, че ще се отнасят с необходимото уважение и професионализъм към ЛГБТИ хората. За целта организацията стартира поредица от обучения на адвокати, младши адвокати, юристи и четвърти и пети курс студенти в Юридически факултет в четири основни направления: Миграционно-бежански въпроси, касаещи ЛГБТИ лица (18-19 януари), Семейно-правни въпроси, касаещи ЛГБТИ хора (25-26 юли), Искания за преюдициално запитване и Жалби до ЕСПЧ (12-13 септември).
Модул 3, който ще се проведе на 12 и 13-ти септември ще обхване два големи въпроса, които пряко касаят развитието на ЛГБТИ правата в България. Искания за преюдициално запитване – тази част на обучението ще се води от доц. д-р Христо Христев – преподавател по Право на ЕС в СУ „Св. Климен Охридски“. Жалби до ЕСПЧ – лектор адв. Адела Качаунова от Български хелзинкски комитет.
Има такса за участие в семинара във всеки семинар в размер на 50 лева. Приемат се и студенти 5-ти курс в Юридически факултет, като за тях таксата отпада. Обучението ще се проведе в Хотел „Банкя Палас“ в гр. Банкя, като настаняването, кафе паузите, закуски, обяд и вечеря се поемат от организатора – ЛГБТ организация Действие.
„Целта на обученията е да даде възможност на по-широк кръг от адвокати да работят по дела, които изцяло или отчасти обхващат ЛГБТИ права. В България все още ЛГБТИ правата е материя, която се работи основно от правозащитни и общностни организации, а нуждата на представители от ЛГБТИ общността да ползват експертна юридическа помощ нараства, тъй като все по-голяма част от тях избират да докладват случаите на дискриминация и инциденти по хомофобски и трансфобски подбуди, а също и да създават трайни семейни отношения с партньора си и не в редки случаи, да имат и деца“, коментира Венета Лимберова, председател на Младежка ЛГБТИ организация „Действие“.
„Обученията на адвокатите подкрепят в тази връзка самата ЛГБТИ общност чрез предаване на познания за работа по ЛГБТИ казуси на по-широк кръг адвокати, самата адвокатска гилдия чрез даването на възможност за получаване на подобна експертиза от водещи юристи в областта, а също – гражданското общество като цяло, тъй като се дава възможност чрез обученията да се достигнат до повече светлина върху случаи на дискриминация/инциденти.“
Адвокат Адела Качаунова, директор на Програмата за правна защита на Български хелзинкски комитет добавя: „Необходимостта да се запознаят възможно най-широк кръг практикуващи юристи със специфични въпроси на ЛГБТИ тематиката идва на първо място от недостатъчното познаване на материята по защита правата на човека. Оттам и неразбирането защо ЛГБТИ хората се нуждаят от специфично разпознаване от правната ни система и защита. Сега, правната ни уредба предлага минимална защита по общи въпроси – като общата забрана за дискриминация на основата на сексуална ориентация или възможността да се даде право на дългосрочно пребиваване на съпруг/ партньор от същия пол на гражданин на ЕС.
„България не предлага по-голямо разпознаване и още по-малко на защита на правата на еднополови двойки, а това е особен проблем, тъй като сме част от глобален свят и е необходимо да се предложи разрешение на конкретни въпроси – например посещение в болница на партньор, въпроси на наследяването, отглеждане на деца, имуществени въпроси, защита от насилие. Нищо от това не е уредено в България. За нас остава да следим наднационалните правни системи, към които принадлежим – Европейската конвенция за защита правата на човека е една от тях и обучението в тази му част ще се концентрира по практически въпроси, свързани с подаването на жалби пред Европейския съд по правата на човека и особени въпроси, които ЛГБТИ делата поставят.“
Записвания за обучението се приемат чрез попълване на този формуляр.
Този материал се реализира от фондация ГЛАС в рамките на проекта „Rainbow Shield: Подобряване достъпа до правна защита на ЛГБТИ хората в България“. Проектът се финансира от програма „Права, Равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). За съдържанието на публикацията отговорност носи единствено създателят ѝ. Изразените тук становища не обвързват по никакъв начин Европейската комисия и тя не носи отговорност за използването на информацията, която се съдържа в този материал.
