За по-малко от седмица новата рекламна кампания на Nike се превърна в тема на оспорван обществен дебат. Участието на футболиста Колин Каперник като лице на акцията бе посрещнато от множество крайни и страстни реакции. Популярният спортист е известен с колениченето по време на националния химн през 2016 г. – жест, предвиден като протест срещу расизма срещу чернокожите американци. Съвсем очаквано, рискованият ход бе приет като неуважение от по-консервативните американци.
В актуалната тренди реклама Колин заявява открито и смело: “Вярвай в нещо, дори това да означава да жертваш всичко.” Междувременно биват показани спортисти от малцинствени и непривилегировани групи, сред които инвалиди, жени и хора с наднормено тегло. Изпратеното послание е ясно формулирано, а позицията, която Nike заемат е неспособна да задоволи всеки клиент на популярната компания.
Повдигането на важни социални и политически въпроси чрез популярната култура в никакъв случай не е иновация. Именно артистите успяват да заинтригуват средностатистическия индивид с особена сила и да разпространят вижданията си сред хората, които иначе не биха се поинтересували от определени политически и обществени проблеми.
Докато истерията покрай новата реклама на Nike заливаше решително света и вдъхновяваше интернет общността за поредната доза от забавни миймове, българинът посрещна нова песен от Азис, озаглавена “Позна ли ме?” и придружена от интригуващо видео с участието на легендарната актриса Цветана Манева.
Азис е изпълнител, който в днешни дни далеч не е толкова продуктивен, колкото преди години, но за сметка на това всеки негов музикален ход предизвиква мини истерия и то не само сред поп-фолк феновете. Буря от коментари се излива в социалните мрежи и почти никой не остава безразличен. Дори интелектуалците и псевдо-интелектуалците се възползват от момента и внезапно се превръщат в професионални критици.
Не бих си позволил да коментирам музикалните качества на песента, тъй като материята на жанра не ми е толкова близка или позната (със сигурност ще се намерят далеч по-компетентни мнения от моето). Видеото, режисирано от Люси Иларионов, несъмнено успява в мисията си да породи определени чувства и да изпрати важно послание до зрителите.
Паралели с рекламата на Nike могат да бъдат направени – образите на “различните“ са показани по драматичния начин, който виждаме в множество световни клипове. За територията на България това обаче е нещо ново и прави чест на изпълнител като Азис, че застава смело зад проект като този.
За разлика от американците ние си нямаме Елън Дедженеръс, Андерсън Купър и Лавърн Кокс. За разлика от англичаните ние си нямаме Оли Александър, Греъм Нортън и Елтън Джон. Факт е, че българската ЛГБТИ общност страда от липсата на гей примери за подражание от родната популярна култура и лица от шоубизнеса, които да застанат смело и открито зад каузата. Последните два видеоклипа на Азис обаче са повод за надежда и радост за нас, тъй като съдейки по впечатляващия брой гледания в YouTube те достигат до масовата публика и дават тема за размисъл. Тема, която е очевидна и не е скрита между редовете.
Връзка между текстовото съдържание на песента и посланието на клипа този път няма. Въпреки това кадрите впечатляват със суровата си емоционалност, а финалният монолог на страхотната Цветана Манева звучи изключително искрено и въздействащо.
Разбира се, когато едно социално послание бива изпратено чрез комерсиалния език на популярната култура, интересите, които то обслужва, са повече от един. В този случай обаче ползите за българската ЛБГТИ общност са очевидни и неоспорими. Остава ни да се надяваме, че това няма да се окаже поредния “глас в пустиня“ и темата за приемането и равенството тепърва ще бъде развивана от българските популярни артисти.