В последното интервю от поредицата, посветена на групите за взаимопомощ в ЛГБТИ общността у нас и на техните инициатори и участници, ви представяме Лилия Драгоева, координатор на BraveLab – групата за ЛГБТИ младежи на възраст между 14 и 29 години на фондация „Ресурсен център – Билитис“. Тя и другите три групи за самоподкрепа (куиър-феминистка, транс и интерсекс, както и тази за съ-родителство) са създадени по проекта „ЛГБТИ хората се надигат за промяна“, финансиран от „ИЛГА-Европа“. BraveLab се събира веднъж на две седмици от началото на 2018 г., като форматът варира от презентации, обучения, уъркшопи, подготовка и реализиране на инициативи, участие в международни събития, срещи с различни гости до дискусии по зададена тема от някой от участниците или от координаторката Лилия Драгоева.
Лилия има 15-годишен опит в сферата на работата с младежи. От октомври 2017 г. е изпълнителен директор на „Билитис“, а през 2018 г. беше координатор на София Прайд. Ето какво разказа тя пред PROUD.bg за създаването, смисъла и развитието на BraveLab.
Каква беше идеята за групата, с каква цел я създаде?
– Мечтаех да създам тази група, защото имам дългогодишен опит в работата с деца и младежи. Родом съм от Габрово, където още в 7-ми клас имах късмета да стана доброволец в ИМКА-Габрово, младежка неправителствена организация с изключителен екип. Винаги съм твърдяла, че именно срещата ми с ИМКА и всички невероятни доброволци там ме формираха като личност, като активен гражданин, като човек, който работи за нещата, в които вярва.
Попаднах там на 13 години супер случайно и останах, като през следващите години съм се занимавала активно с различни теми, но най-вече с работа с деца и младежи. Младежката работа ми е страст, винаги съм се зареждала много от общуването с млади хора. Още повече, че изпитвам потребност да предам нататък онова, което съм научила и да създам такава атмосфера на подкрепа и приятелство, в каквато съм имала щастието да попадна.
Интересът ми в ЛГБТИ сферата пък се появи преди 4 години и половина, когато се събрах с приятелката ми и без да подозирам, станах част от общността. Така че ЛГБТИ темата е относително нова за мен, но пък започнах да се интересувам от процесите и да търся информация и още в самото начало усетих липсата на елемента „работа с младежи“ от общността. Още тогава си представях, че бих могла да събера старата си любов – работата с деца и с младежи, с новата си страст – ЛГБТИ активизма. И така през лятото на 2017 г. обстоятелствата се подредиха – появи се проекта на „Билитис“, който планираше създаването на младежка група.
Точно след София Прайд 2017 Моника Писанкънева сподели, че предстои такъв проект, а аз казах: „Никой да не пипа младежката група, тя е за мен!“. През есента пък с Митко (Димитър Богданов, съосновател на фондация GLAS – бел.ред.) от GLAS заминахме на двумесечна обменна програма за професионалисти в САЩ, където имахме за задача да развием собствен проект, черпейки опит от наставник, който ни беше назначен. С Митко имахме щастието да бъдем в Los Angeles LGBT Center, която е най-голямата организация, предоставяща услуги на хора от общността в световен план. Почерпих много идеи и вдъхновение от хората, с които се срещнахме, а организацията има и огромен младежки център, който предоставя пълен набор от услуги. Нашата дейност тук е само една прашинка от тяхната дейност, но престоят ни там ми подейства като вдъхновение. Едно от първите неща, които направих след като се върнахме, беше да организирам първата среща. И така се роди BraveLab.
Групата се събира от януари тази година, какви са резултатите досега?
– Много е трудно да се прецени, защото работата с хора е твърде специфична, но аз съм много щастлива от резултатите на групата, защото се бях притеснила, признавам си. Въпреки че имам много опит в работата с младежи по принцип, никога не бях работила с хора от общността, а тя има своите специфики и особености, които трябва да познаваш и имаш предвид. И когато става въпрос за група от хора, особено когато не се познават, имат различен опит, различна лична история, на различно място са по пътя си на осъзнаване, разкриване, себеприемане, себеобикване, евентуално вече са тръгнали по пътя на активизма, това прави ситуацията доста специфична и си ме беше страх как ще потръгне групата. Опасявах се каква ще бъде груповата динамика, че ще има твърде много емоции и дори конфликти, обаче това не се случи.
Групата тръгна много сплотено от самото начало – за около половин година вече имаме над 60 участници (разбира се, не всички идват на всяка среща), и има едно ядро от 15-ина човека, които идват всеки път, което за мен е огромен успех. Толкова много хора идват и се интересуват от това кога е следващата среща, имат идеи за какво да си говорим, изявяват желание самите те да направят презентация или да водят някоя от срещите… страхотно усещане! Няколко от младежите ми споделиха, че срещите много им помагат, че вече са по-уверени, по-смели, по-открити пред приятели и роднини.
Съвсем наскоро успяхме да изпратим шестима от участниците на международен младежки лагер за ЛГБТИ хора в Словакия, като за всички тях това беше първо участие в младежки обмен с участници от цяла Европа, което също е изключителен успех. И другото, за което си давам сметка в момента, е, че може би в трети или четвърти разговор хора от групата ми споделят за неща, които сами са инициирали. В Стара Загора например наскоро беше създадена група и когато попитах какво представлява, те ми казаха: „Ами, като BraveLab е, но го правим в Стара Загора“. С един друг от участниците в групата точно снощи си говорихме и ми каза, че е направил BraveLab в онлайн платформа за автори любители, където е използвал похвати от това, което сме правили заедно. Тоест BraveLab става нарицателно, нещо като марка – това, което ние правим, вдъхновява участниците да го репликират в друга среда и за мен може би това е най-големият успех.
А защо смяташ, че групите за взаимопомощ са важни?
– Супер важни са! Моята лична история е много положителна, но е по-скоро изключение от общото правило. Осъзнаването ми дойде по-късно, беше съвсем безпроблемно, срещнах огромна подкрепа и разбиране. Реално аз не съм израснала със самосъзнанието на ЛГБТИ човек през пубертета и може би моята лична потребност от участие в такъв тип общност е много по-малка, отколкото на хората, които израстват със съзнанието, че не пасват, че са различни и нерядко са неприети от семейството си. А съдейки по моята огромна потребност да бъда част от общността, мога само да си представя колко по-важно е за хората на 14-15-16 години, когато да бъдеш приет, обичан и харесван от семейство, съученици, приятели, учители е жизненоважно за изграждането на самочувствие, увереност и вътрешен мир.
Попадането в среда от хора, които преживяват или поне разбират проблемите ти по сходен начин и са готови да те изслушат или да ти споделят от своя опит, е изключително важно, бих казала в някои случаи дори животоспасяващо. Всички групи за взаимопомощ са изключително важни и необходими, защото адресират различни нужди. За мен обаче в младежката има особена енергия, защото изграждането на здрави, щастливи и развиващи се личности започва от тийнейджърските години, че и по-рано, и подкрепата точно тогава е много, много важна.
Как виждаш продължението на проекта занапред?
– Ох, имам толкова много идеи, че срещите, които правим на две седмици, хич не ми стигат за всичко, което искам да направим! Всъщност младежите в групата вече имат собствени идеи за развитието ѝ – много от хората се чувстват достатъчно вдъхновени или пък са се престрашили да предложат теми и да дадат идеи за разнообразни формати на срещите. Със сигурност групата ще продължи да съществува, независимо от финансирането на този проект или друг по-нататък – в никакъв случай не я виждам проектно-базирана, за мен това не подлежи на обсъждане. Личната ми цел е групата да придобие стабилност, така че да продължи да съществува без моите подкрепа и присъствие. Овластяването на младежите ми е верую и ми се иска да дам на „смелчаците“ (така се наричат помежду си участниците в BraveLab – бел. ред.) тези инструменти, с които аз разполагам, така че те да поемат щафетата и да израснат като следващото поколение лидери в общността. Така че групата я виждам много надалеч и моето участие в нея ще приключи далеч преди групата да спре да съществува, това е сигурно.
А какви други групи според теб са необходими на общността в България?
Говорили сме по тази тема с Глория (Глория Филипова – проектен и комуникационен мениджър на „Билитис“ – бел.ред.), която е координаторът на проекта, след като се появи казус в рамките на работата на BraveLab. Хората, които не са част от транс и интерсекс общността и не се вълнуват от темата за съ-родителство или пък от куиър феминизма като течение, и същевременно не са младежи, остават никъде – за тях няма пространство. А пък те имат нужда, както всички ние имаме, от своята подобщност и от това да споделяме, да се учим, да съпреживяваме заедно. Така че всъщност от казуса, че хора, които са над възрастовата граница (29 години) искаха да бъдат част от групата, излезе идеята да направим група за 30-годишните и нагоре, която да е подобна и все пак различна, защото потребностите на хората под и над 30 години са съвсем различни. Така че това е едно от нещата, които бавно, но сигурно движим в момента, и такава група ще заработи съвсем скоро.
Другото, което определено виждаме като потребност, е група за по-възрастните (50/55+) – диапазона непосредствено преди или във пенсионна възраст. Ние сме в много особен етап на развитие на движението въобще в България, защото тепърва в близките години предстои тук да се пенсионират първите открито гей хора. Това е много специален момент, защото всъщност за първи път ще видим на практика какво означава да си ЛГБТИ пенсионер в страна, където правата ти не са гарантирани – семейството ти не е признато, уреждането на ситуацията с достъп до чувствителна медицинска информация, изобщо обгрижването на един човек на възраст, който има необходимост от съответна специализирана помощ, унаследяване… Всички тези въпроси от правен характер, които ние като активисти се опитваме да обясним защо са важни, сега за първи път ще се появят и в практиката. И тази група от открито ЛГБТИ хора, които ще влязат в следващия етап от живота си, имат съвсем други специфични нужди и потребности, които тепърва трябва да адресираме.
И последен въпрос – с какво създаването на общностния център Rainbow Hub спомага за формирането на групите за взаимопомощ?
Rainbow Hub е сбъдната мечта и тази мечта беше на дневен ред от много години за много от хората, които са се вълнували и са живели с проблемите на общността преди или го правят и сега. Мисля, че винаги се е усещала нуждата от това да има общностен център – пространство, което можеш да назовеш свое, място, където не е нужно да се запишеш предварително, за да посетиш и да се срещнеш с хора, които туптят в твоя ритъм, или просто да си вземеш книжка и да прочетеш нещо, което те интересува.
Конкретно по отношение на групите беше много важно от прагматична гледна точка. Вече имаме пространство, в което не сме ограничени от времето да трябва да приключим точно до еди-колко си часа, защото в наетото пространство ще има друго събитие или пък ако прекрачим двата часа, за които сме платили, цената ще се покачи. Звучи тривиално, но тази битова част спираше развитието на групите и сега когато имаме Хъба, нямаме тези ограничения. В момента е 21:10 ч. и ние сме тук и си говорим, и не се притесняваме, че пречим на някого, чувстваме се спокойни. Това усещане за дом и за общност и фактът, че можем да се събираме в който ден от седмицата пожелаем, по което време искаме, допринесе страшно много за това да имаме толкова групи и те да се развиват толкова успешно.
