Преди 40 години британската тийнейджърка Кейт Буш запява за първи път „Out on the wiley, windy moors“ върху измамно деликатните пиано ноти. Едва ли тогава дори самата тя си е представяла до каква степен песента „Wuthering Heights“ ще превземе общественото съзнание и ще я превърне във феномен на британската поп сцена. Въздействието на тази непредвидима адаптация на готическия роман на Емили Бронте, която среща прогресив рока с революционна театралност, хваща неподготвени всички слушатели, ангажирани по онова време предимно с войната на пънка и диското.
Различието на Кейт я отличава от всички останали поп артисти още от самото начало на кариерата ѝ. Единствения по-ярък предшественик, с който бихме я сравнили е Дейвид Боуи, който смело влиза в артистични роли и предизвиква представите за пол и сексуалност по невиждан до онзи момент начин. И все пак Кейт е нещо различно от него… нещо дори по-странно и нехарактерно за времето си.
Под скромната AOR продукция на легендарния ѝ дебютен албум „The Kick Inside“ откриваме изпипани парчета, видимо повлияни от идолите ѝ Елтън Джон и Джони Мичъл, но текстовете ѝ ни омотават във високи литературни строфи, поднесени с изумителна нео-оперетна артистичност. Кейт възпява открито сексуалната свобода, желанието и романтиката. В „L’Amour Looks Something Like You“ използва думите „усещане за лепкава любов отвътре“, а заглавната „The Kick Inside“ представя инцеста като красива и обречена странност на природата. Междувременно, „Wuthering Heights“ остава явление в поп културата и до днес. Мнозина са влюбени в текста, в който Кейт влиза в ролята на призрачната Кати, която преследва любовника си Хийтклиф над ветровитите блата.
https://www.youtube.com/watch?v=BW3gKKiTvjs
С думите „Толкова ми е студено, пусни ме през прозореца си“ тя влиза в аутсайдерската позиция, с която се припознава голяма част от ЛГБТ+ общността в желанието си за приемане. Куиър хората се идентифицират с Кейт Буш заради нейната странност, но и заради нейната смелост в изследването на теми, които до онзи момент са били разглеждани като табу. Ръфъс Уейнрайт пише в The Guardian през 2006 година: „Тя е по-голямата сестра, която всеки гей мъж иска в живота си. Тя се свързва по толкова специален начин с гей аудиторията, защото изглежда напълно отделена от реалния свят.“
В екзотичната „Kashka from Baghdad“ от албума „Lionheart“ Кейт продължава да празнува статута на аутсайдерите. В текста си тя пее: „Говори се, че Кашка от Багдад живее в грях с друг мъж, но никой не знае кой e.“ Буш фиксира погледа си внимателно върху еднополовата двойка, докато бек вокалите шептят: „През нощта може да ги видите как се смеят и как се обичат“. Песни като „Kashka“ подчертават вниманието на Кейт към детайлите и съчувствието и приемането ѝ на хомосексуалното желание.
Дълбокото разбиране на Кейт към мъжете в песните ѝ е едно често подценено качество. В „Army Dreamers“ мъжете са изпратени на война. В „The Fog“ слушаме за все по-дистанцираната бащина фигура. В „Pi“ се запознаваме с неразбрания математик. В „This Woman’s Work“ поглеждаме на родителството и раждането от перспективата на мъжа. А най-вълнуващ е наратива за баща и син в „Cloudbusting“, която кулминира с думите „синът ти се разкрива и знам, че нещо хубаво ще се случи“.
Тези песни стават хитове, благодарение на таланта на Кейт и оставят вечна следа върху музикалната история. Особено впечатляващ е начина, по който кариерата на певицата се развива през годините. Жената, която всички намират за смела и провокативна се оказва изключително интелигентна и мъдра с напредъка на творчеството ѝ. Невероятна е градацията от „Wuthering Heights“ към авангардни шедьоври като „The Dreaming“ и „Hounds of Love“.
Кейт Буш продължава да бъде гей икона и днес, докато късната част от живота ѝ протича далеч от светлините на прожекторите, заради успешната кариера, която е изградили без да прави никакви творчески компромиси. Нейната нежност, магия и поетичност са оставили вечна следа върху сърцата ни, която никога няма да бъде заличена.
