Руси Милев, Васил Василев и Димитър Димитров бяха удостоени с подгласната награда „Човек на годината“ от Български хелзинкски комитет за организирането на събития срещу хомофобията в Бургас и Пловдив. Свързахме се с тях, за да си поговорим за наградата и видимостта.
Какво значи тази награда за Вас, какво значи за общността и какво означава за България?
Руси: Преди всичко искам да благодаря на хората, който са ме номинирали и подкрепили – в това число и на колегите от фондация “Крокус”, „Асу“, “Делфи” и “Астика”. Считам, че този заслужен принос не е само за мен, но и за всички тези смели младежи и граждани, които участваха и подкрепиха протеста ни срещу хомофобията, агресията и езика на омразата. Това което се случи в Бургас е с огромно значение не само за ЛГБТИ-общността, но и за всички български граждани, които се борят и отстояват човешките права за всеки.
Васил: Награда за ЛГБТИ активизъм говори на първо място за необходимостта от такъв, говори за продължаващата нужда от борба в името на ЛГБТИ общността, говори за нестихващата хомофобия в България. Иска ми се да доживея момента, когато награди за ЛГБТИ активизъм няма да се връчват, защото такъв няма да има и всички ще сме равни в обществото.
Димитър: Радвам се, че получихме тази награда. Това за мен означава, че нашето послание е било оценено и че протестът, който организирахме, е припознат като нещо необходимо, нещо значимо.
Мислите ли, че наградата е сигнал за положителна видимост на ЛГБТИ общността или точно обратното – индикация за сериозни проблеми, пред които сме изправени?
Руси: Определено това е сигнал за положителна видимост на ЛГБТИ общността, защото се вижда решителността на младите хора да променят нещата. Демонстрацията в Бургас беше позитивен протест срещу омразата и закостенялото мислене на част от българското общество. Това не променя факта, че ние сме изправени пред сериозен проблем, защото все още българските политици не осъзнават необходимостта от това да осигурят равни права за всички български граждани. Проблем са и част от кампаниите, които използват страха и езика на омразата срещу ЛГБТИ общността за да осигурят политически дивиденти. Много млади хора не разбират същността и значението на своите асоциални прояви. Именно затова е нашата роля да изградим култура на доверие. Ние не сме заплаха, а сме нормални граждани, които дават съществен принос за развитие и благосъстояние на обществото.
Васил: Kаградата я има, защото има борба, а борба има, защото има проблеми. Ставаме свидетели на все по-нарастваща хомофобия, на все по-голяма агресия, на все по-голяма нетърпимост към ЛГБТИ общността и на все по голямо нормализиране на омразата. Нечовешкото отношение на едни младежи към други на база тяхната предполагаема различност, какъвто бе случая в Цар-Симеоновата градина, в комбинация със скандалните изявления на псевдоспециалисти по въпроса, оправдаващи с лека ръка агресията, са сигнал за сериозен социален проблем.
Димитър: Чудесно е, че намираме съмишленици, които да се превърнат и в наши бъдещи партньори. От друга страна, е притеснително, че хора, заявили, че насилието не е нещо нормално, са отличени с такава награда. Нима ни е толкова чуждо като нация да приемем човеколюбието и да осъдим омразата и насилието?
Как мислите да продължите активистката си дейност през 2021 година?
Руси: Започнах сам с идеята за това събитие. Не съм предполагал, че то ще бъде широко подкрепено. Веднага след като оповестих събитието разбрах, че има много хора, който подкрепят тази идея и са готови да работят за тази кауза. Сега вече не съм сам и работя в екип от съмишленици с подкрепата на неправителствените организации в града. Имаме планове за 2021 година, като изграждане и укрепване на местна мрежа на активисти и подкрепяща среда, както и отделни инициативи, които ще започнем още в началото на годината.
Васил: Не обичам да си правя планове. Нямаше как да знам например какво ще се случи на 28 септември в Цар-Симеоновата градина, за да си правя планове за ЛГБТ шествие, нали? Това, което мога да обещая е, че няма да спирам да се боря за едно по-добро бъдеще за ЛГБТИ хората в България.
Димитър: На първо място ще съм „активист“ в личния си живот. Например сега използвам повода да повдигна отново темата сред моите колеги, приятели, роднини. Получаваме и медийно внимание, за което благодарим. Основно мисля да наблегна на това как да формулираме своите искания, притеснения и ценности по достъпен за широката общественост начин.
Какви са най-големите предизвикателства?
Руси: Едно от основните предизвикателства е продължаващата социална изолация. Другото важно предизвикателство за мен, както и за цялата ЛГБТИ общност, е България да въведе общ регламент за признаване статута на ЛГБТИ семействата както и правата на техните деца.
Васил: За мен най-голямото предизвикателство е да накарам ЛГБТИ хората да се осмелят да участват в публични изяви, побеждавайки страха си и бидейки напълно открити, защото това смятам за ключов фактор в борбата за ЛГБТИ равенство.
Димитър: Липсата на разбиране от хора, незапознати със спецификата на проблемите, с които се сблъскваме, е много болезнена. Толкова ли не можем да се разберем на общочовешко ниво, че омразата и гневът са отрова за всеки човек? Отново ни бяха приписани цели, каквито ние нямаме – да правим Пловдив гей столица на Балканите, да покваряваме младежта и т.т. Нашето послание беше много ясно формулирано – противопоставяме се на омразата и насилието. Отзвука, който получихме, говори, че това послание не достига в този си вид до широката общественост. Имаме много работа с институциите, медиите и обществеността, а дори и с много членове на ЛГБТИ+ общността, някои от които също не припознават нашите идеи и търсят приемане чрез асимилация и конформизъм, което ме натъжава.
Какво пожелавате на читателите на PROUD.bg за 2021 година?
Руси: Пожелавам една здрава и изпълнена с обич и хуманност година.
Васил: Бъдете смели днес, за едно по-добро утре.
Димитър: Бъдете здрави и не крийте цветовете си. Покажете „им“, че обичта ни сплотява!
