През последните месеци режисьорката Слава Дойчева многократно спомена в социалните мрежи, че на късометражния ѝ филм „Черупки“ му върви „по-инак“. От необичайния процес по създаване (започнал с откриването на главната актриса и продължил с писането на историята, заснемането и накрая спечеленото финансиране), през онлайн премиерите по света, заради коронавирус пандемията, та чак до бурната премиера на филма в София, окупирана от враждебни националисти, проектът премина през редица препятствия преди да достигне до сърцата на зрителите.
„Въпросният отряд изгледа „Черупки“ и не знаеше как да реагира. Моята работа не е буквална и плакатна, тя не крещи и срещу нея трудно се крещи“, сподели Слава във Facebook след стряскащото преживяване. Няма нищо изненадващо в това, предвид факта, че режисьорката винаги е боравела с богат арсенал от символи, които биха могли да бъдат разбрани и усетени единствено от хора с богата култура или такива, познаващи куиър ексипириънса от първо лице.
До някаква степен е лесно да опишем „Черупки“ като тематично продължение на „Брак“ – действието се развива на фона на традиционен празник, който винаги върви ръка за ръка със специфичните си ритуали и обичаи; прецизно са засегнати темите за семейството, очакванията и приемането; метафорите служат като основен инструмент за развитието на сюжета (този път „котето в килера“ е заменено от диалог под формата на остроумни заигравки с езика в стил народни поговорки); достигната е емоционална кулминация, но напрежението остава неразрешено.
Лентата, обаче, далеч не е просто копие на успешния си предшественик. Тя си служи с познати теми, но го прави по различен начин – значително по-тиха и замислена е, не изпада в обяснителен режим дори за секунда, а силната атмосфера компенсира за липсата на много действие.
Актьорите в „Черупки“ са Стела Стойнова и бащата на режисьорката Иван Дойчев. „Стела открих случайно, забелязала я бях преди много време в бара на Дома на киното, където работеше. Тя даде страшно много от себе си – тази история е и нейна история и с друга нямаше да имам филм. В другата главна роля е собственият ми баща. Беше много емоционално преживяване и предизвикателство – мисля, че разбрахме и приехме много неща един за друг“, разказва Слава.
Освен главните герои, основна роля играят и локациите, на които е заснет филма със суровата си, но и красива естетика. Сред тях са собствената квартира на Дойчева, архитектурата, природата и гарата на град Батановци и дори влака и стълбището на жилищния блок.
С „Черупки“ Слава Дойчева за пореден път остава вярна на себе си и продължава да доразвива теми, вълнуващи ЛГБТ+ общността със своя вече ясно разпознаваем почерк, който няма аналог в българското кино. От това печелят не само куиър хората, които имат силна нужда от повече репрезентация в изкуството, а и културата цялостно.
