Музикалните фенове прекалиха с критиките си към Кейти Пери напоследък. Вярно е, че на този етап всички познаваме силните и слабите страни на поп певицата. Вярно е, че анимационния ѝ визуален и музикален стил няма как да бъдат по вкуса на всеки. Не можем да подминем и факта, че последният ѝ дългосвирещ проект „Witness“ не успя да покрие очакванията за амбициозно израстване, на което всички се надявахме.
И все пак… голяма част от синглите, които Кейти издаде през последните две години се оказаха доста приятни, а дългоочакваният ѝ нов албум „Smile“ успява да върне звездата в правилната посока. Въпреки, че не предлага изумителни поп иновации, записът се оказва глътка свеж въздух, от която имаме нужда през тази толкова трудна и критична година.
12-те композиции в „Smile“ успяват да синтезират най-типичните похвати и стилистични елементи от творчеството на Кейти досега и същевременно да звучат изненадващо хомогенно. Откриващата „Never Really Over“, продуцирана от Zedd, продължава да удря все така силно с химновия си характер, без да стане твърде сладникава в нито един момент. „Cry About It Later“ пък напомня на култовата „Circle the Drain“ и изненадва с експлозивно китарно соло в кулминацията си. Силно впечатление оставят и по-улегналите „Daisies“ и „Resilient“, които наследяват настроението на любими парчета от „Prism“ и демонстрират емоционална интелигентност с вдъхновяващите си текстове.
И докато заглавното парче „Smile“ не успява да улучи право в целта, принадлежейки повече в саундтрака на анимационен филм, „Champagne Problems“ и „Tucked“ са класически денс поп удари, пред които ни е трудно да останем безразлични. „Harleys in Hawaii“ e нова територия за Кейти с тропическите си и реге влияния, а акустичната „What Makes a Woman“ ни връща в отъпкана singer-songwriter територия и затваря албума с умерено феминистко послание.
Предвид разнообразието в „Smile“, бъдещото развитие на Кейти Пери остава загадка. Умението на певицата да създава интроспективни и лични композиции, като междувременно запазва леснослушаемостта и радиофоничността, обаче, заслужава повече адмирации отколкото критиците и масовата публика ѝ дават.
Слушайте „Smile“ в Spotify
